Направо към съдържанието

Бета-блокер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пропранололът е пример за бета-блокер

Бета-блокерите са медикаменти с потискащ адреналина и норадреналина ефект. В резултат на това те намаляват кръвното налягане и забавят сърдечния ритъм.[1]

Използват се за лечение на ангина, инфаркт, предсърдно мъждене, сърдечна недостатъчност, хипертония. Понякога намират приложение за предотвратяване на мигрена и лечение на глаукома (под формата на капки за очи), тревожност, тремор и хипертиреоидизъм.[2]

Бета-блокерите са забранени в автомобилните спортове, билярда, боулинга, въздухоплаването, голфа, дартса, ските, стрелбата и някои други спортове, в които се изисква спокойствие и концентрация, тъй като дават неправомерно предимство на състезателите.[1]

  • умора;
  • периферна вазокоснтрикция (последвана в някои случаи от синдрома на Рейно или еректилна дисфункция);
  • намален сърдечен дебит при физическо натоварване;
  • прикриване на симптомите на хипогликемия (тахикардия и тремор);
  • нарушаване на липидния профил.
  • бронхоспазъм при хора с бронхиална астма и приемащи неселективни[a] бета-блокери.

Рязкото спиране на лекарствата след продължителна употреба също е опасно, затова дозата постепенно се намалява.[3]

Шотландският учен Джеймс Блек се счита за откривател на бета-блокерите.[4]

  1. ↑ Неселективните бета-блокери блокират както бета-1 (сърце), така и бета-2 (бели дробове, кръвоносни съдове) рецепторите и могат да имат повече странични ефекти в сравнение със селективните бета-блокери, които блокират само бета-1 рецепторите.
  1. 1 2 О1. Бета-блокери // Антидопингов център. Посетен на 10 август 2025.
  2. ↑ Beta blockers // NHS. Посетен на 10 август 2025. (на английски)
  3. ↑ Бета-блокери - кога се налагат и кои са страничните ефекти // Puls.bg. 11 януари 2021. Посетен на 10 август 2025.
  4. ↑ Sir James Black, OM // The Telegraph. 23 март 2010. Посетен на 10 август 2025. (на английски)