Направо към съдържанието

Бетина Хайнен-Айех

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бетина Хайнен-Айех
1989 г.
Родена
Починала
7 юни 2020 г. (82 г.)
ПогребанаМюнхен, Федерална република Германия
Учила вАкадемия за изобразителни изкуства в Мюнхен
Бетина Хайнен-Айех в Общомедия

Бетина Хайнен-Айех (на немски: Bettina Heinen-Ayech) е немска художничка.[1] Тя става известна с колоритните си пейзажи от Алжир.[2][3][4] Между 1955 и 2017 г. има много изложби по целия свят и печели няколко награди. Хайнен-Айех умира на 7 юни 2020 г.[5][6]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Бетина Хайнен е дъщеря на Йохан Якоб Йозеф „Ханс“ Хайнен (1895 – 1961), журналист, роден в Баухем, Германия. Дълги години той е бил главен редактор на Solinger Tageblatt и на индустриалния вестник Eberswalder Offertenblatt. Изявява се и като лирик и драматург.[7] Майка ѝ, Ерна Щайнхоф-Хайнен (1898 – 1969), е родена в Дюселдорф и произхожда от вестфалско семейство от района на Зост.[8] Бетина Хайнен има двама братя и сестра; децата израстват в Солинген, Германия, в дом, характеризиращ се с любов към изкуството и откритост в отношенията.[9] Семейството живее в стара фахверкова[поясни] къща в района на Хьохшайд, която е била на надзирател в местна оловна мина; в тази къща Хайнен отсяда до дълбока старост по време на престоите си в родния си град.[10][11]

По време на Втората световна война от 1942 г. Бетина Хайнен живее с майка си и сестра си в Кройцтал-Айзенбах близо до Исни в Алгой, а по-късно към тях се присъединява художникът и семеен приятел Ервин Бовин, който се завръща в Германия през 1942 г. след десетгодишен престой в Нидерландия и постоянно бяга от нацистките власти. Баща ѝ, Ханс Хайнен, го последва през 1944 г. след публикацията на статия за истинското състояние на Германия. В Кройцтал пристигат заповеди за арест на Ханс Бовин, които „пощенската служителка скъсва“, както по-късно казва Хайнен.[12]

От 1948 до 1954 г. Бетина учи в девическата гимназия Август Дике в Солинген, където учителка открива и насърчава нейния талант. Тя получава първото си артистично обучение от Бовин, който остава неин ментор до смъртта си.[3] От 1954 г. посещава Kölner Werkschulen и там класа на Ото Герстер за монументална стенопис, като е освободена от три подготвителни класа.[13] През 1955 г. творби на Бетина Хайнен – 20 акварела и рисунки – са изложени за първи път в Курзаал в Бад Хомбург. Картини на тогавашната 18-годишна Бетина Хайнен са включени от франкфуртската галеристка Хана Бекер фон Рат в груповата изложба Съвременно немско изкуство (1955/56 г.), в която са изложени заедно с произведения на изкуството на Карл Шмид-Ротлуф, Паул Клее, Макс Бекман, Макс Ернст, Ернст Лудвиг Кирхнер и Кете Колвиц на турне в Южна Америка, Африка и Азия. Шмид-Ротлуф я съветва: „Бетина, остани вярна на себе си!“[9]

Следва обучение при Херман Каспар в Художествената академия в Мюнхен и пътувания до Тичино в Швейцария. От 1958 г. Бетина учи в Кралската датска академия по изкуствата в Копенхаген и прави първото от няколкото пътувания до Норвегия, където купува малка къща в подножието на водопада „Седемте сестри“.[13] През 1959 и 1962 г. Бетина Хайнен получава субсидии от Министерството на културата на Северен Рейн-Вестфалия. Следват живописни престои в Силт, Тичино и Норвегия, както и в Париж. През 1962 г. Бетина Хайнен прави първото си пътуване до Северна Африка, когато е поканена в Кайро от Германския културен институт.[13]

През 1960 г. Бетина среща бъдещия си съпруг, алжиреца Абделхамид Айех (1926 – 2010), в Люксембургската градина в Париж, когато тя рисува там с Бовин. Две години след раждането на дъщеря им Даяна през 1961 г. семейството се премества в Гуелма, родния град на Айех в Алжир, който междувременно вече е получил независимост от Франция. Нейният син Харун е роден през 1969 г.[14] През следващите десетилетия Бетина Хайнен-Айех пътува непрекъснато между Солинген и Алжир, където в търсене на мотиви става популярен образ с колата си, „таратайка, която някога е била R4“, с „неизбежното цигаре в ъгъла на устата.“[15] Нейната любов към Алжир се основава и на любовта ѝ към съпруга ѝ Хамид, „свободен и смел човек“, както казва Хайнен.[16]

През 1968 г. за пръв път творби на Бетина Хайнен-Айех са закупени от Националния музей в Алжир (Musée National des beaux-arts d'Alger), а през 1976 г. тя е удостоена с Голямата награда на град Алжир. През същата година става президент на Приятелския кръг на Ервин Бовин (Бовин умира през 1972 г.). През 1992 г. ретроспекция на 120 нейни картини е изложена в Националния музей на изящните изкуства в Алжир. През 1993 г. получава Културната награда на Солингенската гражданска фондация Баден. През 2004 г. в Алжир е организирана втора голяма ретроспекция на нейни творби, като изложбата е под патронажа на тогавашния алжирски министър на културата Халида Туми; през 2006 г. Бетина отново е отличена от алжирското правителство. През същата година, по време на нейно отсъствие, къщата ѝ в Солинген е разбита и шест картини на Ервин Бовин са умишлено откраднати.[17]

До 2018 г. картините на Хайнен-Айех са излагани в над 100 самостоятелни и множество групови изложби в Европа, Америка и Африка.[2] Първото ѝ име „Бетина“ е утвърдено като нейно артистично име, изписвано и на арабски بتينا.[3][10][18] Животът и творчеството на Бетина Хайнен-Айех са изобразени в книги и филми. През 2012 г. тя се завръща в Кройцтал в Алгой за първи път след войната и е придружена от телевизионен екип на Баварския радиоразпръсквателен център.[19]

Бетина Хайнен-Айех умира в Мюнхен на 7 юни 2020 г. на 82-годишна възраст. През 2020 г. на къщата, в която е израснала, известна като „Черната къща“, е поставена паметна плоча за нея и нейните приятели от колонията на художниците.[11]

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]
Лятна буря в Алжир през 1974 г.

Бетина Хайнен-Айех владее всички техники на рисуване, но предпочита рисуването с акварел. Като художник, който рисува на открито, тя създава множество пейзажи, по-рядко портрети. По време на престоя си в Алжир развива своя собствена техника: поради сухия въздух в Гуелма акварелите там не се преливат един в друг, както в Европа, а изсъхват бързо. Въз основа на това тя разработва свой собствен метод на работа: „Съчетавам силните цветове като мозайка, цветен щрих до цветен щрих“, казва Бетина Хайнен-Айех. При комбинирането си наситените цветове създават ярък образ на пейзажите и светлината в Алжир.[20] През годините на тероризма от 1990 г. до 2000 г., тя казва, че е можела да рисува само портрети, натюрморти и сцени, гледани от прозореца в Алжир, защото не е можела да пътува.[21] В Алжир обаче Хайнен-Айех не е можела да рисува портрети или натюрморти.

В Алжир обаче се променя не само техниката ѝ, но и личността ѝ, смята Бетина Хайнен-Айех. Тя се отдалечава от своите „европейски предразсъдъци“ и се „вслушва“ в красивата природа в Гуелма: „Южната планина, Махуна, нейните полета пленяват и пленяват всичките ми сетива и запазват фантазиите ми. Рисувам този регион през пролетта, докато зеленината на полетата, осеяни с червени точки – макове – грее във всичките си тонове, далеч от плътната зеленина на Европа; през лятото, когато сините и лилави върхове се издигат над чудното злато на житните поля; през зимата, когато червеното на земята има невероятна сила, която може да се изобрази толкова трудно!“[20]

През 1967 г. журналистът Макс Мецкер пише за Бетина Хайнен-Айех в Düsseldorfer Nachrichten: „Тя е способна да направи пейзажа достъпен дори за тези, които не го познават. Портретите са не само образи на хора, но същевременно описания на душата, които достигат дълбините.“[22]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ "Добре дошли в портала на архива на NRW ". www.archive.nrw.de. Архивирано от оригинала на 2018-11-06. Извадка 2020-06-14.
  2. ↑ а б :"Algerien als Inspirationsquelle für die Malerin Bettina Heinen-Ayech" [Алжир като извор на вдъхновение за художничката Бетина Хайнен-Айех]. 4 август, 2017 г. Извадка 2018-11-03.
  3. ↑ а б в "بتينا.. فنانة ألمانية انصهرت في مجتمع الجزائر - الكتب - من المكتبة العربية - البيان". www.albayan.ae (арабски). 9 октомври, 2014 г. Извадка 2018-11-15.
  4. ↑ "Цветя и пейзажи в светлината на Алжир". General Anzeiger. 23 август, 2001 г.
  5. ↑ "Bettina Heynen-Ayech: Malerin Bettina Heinen-Ayech ist mit 82 Jahren gestorben" [Художничката Бетина Хайнен-Айех почина на 82-годишна възраст]. Rheinische Post (немски). 10 юни, 2020 г. Извадка 2020-06-13
  6. ↑ Изкуството трябва да отваря нови прозорци Архив на оригинала от 2022-09-22 в Wayback Machine., solinger-tageblatt.de, 20 октомври 2017 г.
  7. ↑ Йохан Якоб Йозеф („Ханс“) и Бетина Хайнен. В: archive.nrw.de. 3 септември 1937 г., извадка 2 ноември 2018 г.
  8. ↑ Барбара & Детлеф Ралф: Бетина Хайнен-Айех - Вита I. В: bettina-heinen-ayech.de. 10 октомври 2008 г., извадка 2 ноември 2018 г.
  9. ↑ а б Барбара & Детлеф Ралф, Мюнхен: Бетина Хайнен-Айех. В: bettina-heinen-ayech.com. 10 октомври 2008 г., извадка 3 ноември 2018 г.
  10. ↑ а б solinger-tageblatt.de. Архив на оригинала от 2022-09-22 в Wayback Machine. 3 септември 1937 г., извадка 9 ноември 2018 г.
  11. ↑ а б Philipp Müller: "Черната къща": плоча в чест на културното наследство. Архив на оригинала от 2022-09-22 в Wayback Machine. В: Solinger Tageblatt. 12 ноември 2020 г., извадка 12 ноември 2020 г.
  12. ↑ Freundeskreis Erwin Bowien e.V. // Erwin Bowien - Maler, Painter, Artiste. Посетен на 21 май 2025. (на немски)
  13. ↑ а б в Барбара & Детлеф Ралф: Бетина Хайнен-Айех – Вита II. В: bettina-heinen-ayech.com. 10 октомври 2008 г., извадка 2 ноември 2018 г.
  14. ↑ Барбара & Детлеф Ралф: Бетина Хайнен-Айех – Вита III. В: bettina-heinen-ayech.com. 10 октомври 2008 г., търсене 2 ноември 2018 г.
  15. ↑ Даяна Милис, „Не на принизяването на природата до мотив.“ Космогонията на художничката Бетина Хайнен-Айех. В: Malika Bouabdellah/Diana Millies/Bernard Zimmermann (изд.): Бетина Хайнен-Айех Ретроспекция 1951–1992 г. Stadtsparkasse Solingen, Solingen 1992, стр. 4.
  16. ↑ Фарида Хамаду: Бетина Хайнен-Айех, 50-те години в Гуелма : l'amour, l'Algérie... В: mtissage.wordpress.com. 4 февруари 2013 г., търсене 6 ноември 2018 г. (френски).
  17. ↑ solingen: Откраднато изкуство. В: Rp Online. 2 октомври 2006 г., търсене 11 ноември 2018 г.
  18. ↑ bouabdellah, „Бетина“, корица на книга.
  19. ↑ Йоханес Рауенкер: Баварското радио снима филм в Кройцтал. Архив на оригинала от 2021-05-20 в Wayback Machine. В: schwaebische.de. 11 октомври 2012 г., търсене 3 ноември 3 2018 г.
  20. ↑ а б Бетина Хайнен-Айех излага в Дар Ел Кенц. Жена на светлината, жена на смелостта. В: dzairnews.com. 17 май 2011, търсене 3 ноември 2018 г.
  21. ↑ Blumen und Landschaften im Licht Algeriens. In: Bonner General-Anzeiger. 15. Januar 2016, abgerufen am 3. November 2018.
  22. ↑ Zitiert nach: Ali Elhadj-Tahar/Hans Karl Pesch: Bettina Heinen-Ayech. U-Form Verlag, Solingen 1982, S. 38.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bettina Heinen-Ayech в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бетина_Хайнен-Айех&oldid=12578975“.