Бети Алвер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бети Алвер
Elisabet Alver
Бети Алвер, 30-те години
Бети Алвер, 30-те години

Родена
Починала
Погребана Раади, Естония

Националност  Естония
Образование Тартуски университет
Семейство
Съпруг Хейти Талвик; Март Лепик
Бети Алвер в Общомедия

Елизабет „Бети“ Алвер (на естонски: Elisabet „Betti“ Alver) (от 1937 г. е Елизабет Талвик, а от 1956 г. Елизабет Лепик)[1] е една от най-известните естонски поетеси. Преводачка е на естонски език на романа на Александър ПушкинЕвгений Онегин“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 23 ноември 1906 г. в Йъгева, Руска империя. Тя е сред първото поколение, което се обучава в училища в независима Естония. Посещава гимназия в Тарту.[2], която завършва през 1924 г. От 1924 до 1927 г. учи в Тартуския университет естонски език и литература.

През 1927 г. публикува романа си „Любовница на вятъра“[3]. Първата книга със стихотворения на Алвер е „Пепел и огън“, която е издадена през 1936 г. Бети Алвер превежда поеми на Александър Пушкин и неговите романи в стихове „Евгений Онегин»“ (1964), „Детство“ и „Мои университети“ на Максим Горки. Също така превежда от немски стиховете на Кристиян Петерсон. Стиховете на Алвер са преведени на руски, полски, немски, английски, чешки, италиански и други езици. В чест на Бети Алвер в нейния роден град в Йъгева се провеждат есенни дни на поезията „Звезден час“. През 2013 г. в нейна чест е наречен кратер на Меркурий – Алвер (Alver).

Умира на 19 юни 1989 г. в Тарту.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Тя започва като писателка на проза. Става известна като член на Арбуяд („Гадатели“ или „Магьосници“), малка група от влиятелни естонски поети и поетески, която включва Бернард Кангро, Уку Мазинг, Керсти Мерилаас, Март Рауд, Аугуст Санг, Хейти Талвик и Паул Вийдинг. След Втората световна война съпруга ѝ Хейти Талвик е арестуван от властите в СССР и умира в Сибир.[4] За две или три десетилетия тя не пише нищо като поетеса като протест срещу съветското управление. Започва отново да пише през 60-те години, като едно от по-забележителните ѝ творения е колекцията Tähetund или „Звездни часове.“ Освен това пише романи и превежда.[5] По случай 100-годишнината от раждането ѝ е отворен музей в Йъгева, посветен на творчеството и живота ѝ.[6] Освен това е издадена пощенска марка.

Книги със стихове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Прах и огън“ (1936);
  • „Звезден час“ (1971);
  • „Багри от живота“ (1971);
  • „Корали в Емайъги“ (1986).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]