Бианет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бианет
Уеб адресbianet.org
Тип на сайтаинформационна агенция
Езиктурски, английски, кюрдски
Създаване1997 г.;
преди 27 години
 (1997)
Alexa ранг78 219:[1]
Турция – 96,5 % (1 603)
(към 21 януари 2022 г.)
Седалище Истанбул, Турция

„Бианет“ (на турски: Bianet, акроним за на турски: Bağımsız İletişim Ağı, в превод „Независима комуникационна мрежа“) е турскаинформационна агенция със седалище в Бейоглу, Истанбул.[2] Нейната основна дейност е свързана с правата на човека и се финансира основно от шведска организация.[3] Създадена е през 1997 г. от журналисти около Надир Матер (бивш представител на „Репортери без граници“) и левия активист Ертугрул Кюркчю[4] и е свързана с „Интер Прес Сървис“. Тя се финансира предимно от Европейската комисия чрез Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ).[4] Ерол Йондероглу е бил редактор за мониторинг на „Бианет“ в продължение на няколко години. Работата му включва тримесечни доклади за свободата на словото в Турция.[5][6]

В сътрудничество с ЕИДПЧ и „Каос“, асоциация, която се занимава с върху правата на ЛГБТ общността, „Бианет“ организира семинари относно джендър изразяването в журналистиката в някои турски градове от 2016 до 2018 г.[7]

На 16 юли 2019 г. достъпът до уебсайта на „Бианет“ е блокиран за кратко в Турция, след като е включен в списък от 136 уебсайта и акаунти в социалните мрежи, които се считат за заплаха за националната сигурност. Блокирането му е премахнато на следващия ден след протести, като властите заявяват, че сайтът на „Бианет“ е блокиран по погрешка.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. bianet.org // alexa.com. Архивиран от оригинала на 2022-01-21. Посетен на 21 януари 2022. (на английски)
  2. About us // Архивиран от оригинала на 2023-06-01. Посетен на 2022-01-21.
  3. Turkish court lifts block on foreign-backed monitoring group website // Reuters. 2019-08-08. Посетен на 2020-09-01.
  4. а б Bianet: Independent, Alternative Journalism // Посетен на 1 September 2020.
  5. Kazem, Halima. Crackdowns on Turkish Media Ahead of Elections // Al Jazeera. 6 June 2015. Посетен на 26 April 2017.
  6. Erol Önderoglu, Turkey’s tireless free speech advocate // RSF. Посетен на 26 April 2017.
  7. Gender-Based Journalism Handbook and Online Library Project // Архивиран от оригинала на 2023-02-27. Посетен на 2022-01-21.
  8. Turkish court lifts block on foreign-backed monitoring group website // Reuters. 2019-08-08. Посетен на 2020-09-01.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]