Библейска археология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Библейската археология (от гр. Ἀρχαιος, λογος — древна, наука) е хуманитарна интердисциплинарна наука изучаваща древните археологически паметници и историческата среда, в която възниква Библията, както и събитията отразени в нея. Последователността на библейските събития е предмет на изучаване и изясняване от библейската хронология с която библейската археология си тясно кореспондира.

Библейската археология е както дял от библеистиката, така и от археологията, понеже първите и най-древни култури и цивилизации в историята възникват в земите на т.нар. плодороден полумесец, а това са все окръжаващи Светите земи места, които в една или друга степен са обуславяли или отразявали библейската история.

Предмет, обект и цели[редактиране | редактиране на кода]

Библейската археология е спомагателна дисциплина за разкриване историята, културата и религията на древните народи населявали земите на плодородния полумесец и не само.

Библейската археология е тясно свързана и преплетана с богословието, юдаистиката, семитологията, египтологията, асирологията, като е тясно ориентирана към Ханаан и в по-малка степен към Древна Сирия.

Библейската археология дешифрира неясни или многозначителни предходно библейски текстове, като същевременно потвърждава или отхвърля исторически данни описани от Библията по недвусмислен начин, доказвайки истинността, достоверността и най-вече валидността на библейския доклад като цяло.

Библейската археология не се ограничава времево само с библейското време, но изследва историческите събития в перспектива. Например през 1961 г. в развалините на Кесария е намерен надпис на Пилат Понтийски, от който става ясно, че същият не е бил само прокуратор, но и префект на Юдея. Предходно, италианска експедиция през 1955 г. открива следи от селище, намиращо се по време на Ирод Велики на мястото на древния Назарет, което не се споменава в други източници освен Библията. По време на разкопки в Йерусалим през 1968 г. е намерен гроб на разпънат на кръст престъпник. Въпреки мнението на скептиците, които отричат, че осъдените на екзекуция са били приковавани към кръста, находката съдържа огромни гвоздеи, заседнали в костите на мъртвеца.

Особен тласък на библейската археология дават пряко несвързаните открития на Хайнрих Шлиман и Артър Еванс, посредством които през 20 век библейската археология се въздига във водеща научна дисциплина на библеистиката.[източник? (Поискан преди 101 дни)]

Библейската археология има няколко цели:

  1. да провери достоверността, както и да даде по по-конкретна представа за събитията отразени в Библията;
  2. да допълни библейските данни със свидетелствата на артефактите;
  3. да уточни хронологията на фактите и обстоятелствата по тях описани в Светото писание, както и да датира текстовете и редакциите на библейските книги, както и
  4. семантично да изясни смисъла на библейските книги, реконструирайки историческия фон на библейските събития, както и средата в която са написани и редактирани.[източник? (Поискан преди 101 дни)]

История и развитие[редактиране | редактиране на кода]

Научното начало на сравнително-лингвистичния анализ на библейските текстове се слага в Кралство Франция през втората половина на 18 век с библейската критика. Пръв е един медик - Жан Астрюк. Безспорен пробив на тази плоскост бележи Юлиус Велхаузен с неговото "Въведение в историята на Израел", излязло през 1878 г. На практика, Велхуазен формулира общовъзприетата документална хипотеза.[източник? (Поискан преди 101 дни)]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]