Библиография на Анастас Иширков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Портретна снимка на Анастас Иширков

Библиографията на Анастас Иширков включва 30 книги, от които 11 са издадени на български език, 11 – на френски език, 4 – на немски език и по една книга – на руски, унгарски, чешки и сърбохърватски език. Анастас Иширков публикува на български език над 220 студии и статии. В сборници, вестници и списания в България и чужбина отпечатва над 40 статии на френски, немски, руски, английски, италиански, сърбохърватски, шведски и полски език. Пише над 70 рецензии, критики и отзиви на български, френски и немски език. Повече от 30 са художествените му произведения – разкази и стихотворения.[1] Най-често са публикувани в Годишника на Софийския университет, списанията „Училищен преглед“, „Естествознание и география“ и „Периодическо списание“. Сътрудничи на вестниците „Военни известия“, „Мир“ „Ден“ и „Слово“, в които има над 35 публикувани статии.[2]

Списък на трудовете[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Факсимиле на корицата на книгата „България. Географски бележки“. Издадена в София, 1910 г.
„Впечатления от Македония“, 1910
Писмо от проф. Анастас Иширков до д-р Васил Радославов, министър-председател, за съдействие при отпечатването и разпространението на труда му „Западните краища на българската земя“, 1915 г. Източник: ДА „Архиви“
Статията „Дунав и нашите дунавски градове“, публикувана в „Известия на Българското географско дружество“, 1935 г.
Лекция „География на селищата“, четена от проф. Анастас Иширков. Източник: ДА „Архиви“
Факсимиле на кориците на „Ловеч и Ловчанско“, книга I и книга II, съхранявани в Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев“ – Ловеч.
Факсимиле от „Ловеч и Ловчанско“, книга I, Съхранявана в Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев“ – Ловеч
български език
френски език
немски език
  • Südbulgarien. Seine Bodengelstaltung, Erzeudnisse, Bevölkerung, Wirtschaft und geistige Kultur. Inaug. Diss. Leipzig, 1896. с. 80.
  • Oro- und Hydrographie von Bulgarien. Mit 1 Karte und 35 Abbildungen im Text. Heft 17 Zur Kunde der Balkanhalbinsel. I. Reisen und Beogachtungen. Sarajevo, 1913. с. 182.
  • Bulgarien. Land und Leute. I. Teil (Allgemeines, Paläogeographisches, Oberflächengestaltung, Klima, Pflanzenleben, Tierwelt). Leipzig, 1916. с. 129.
  • Bulgarien. Land und Leute. I. Teil (Bevölkerung, Volkswirtschaft, Siedlungsverhältnisse), mit 24 Tafeln und einer Eisenbahnkarte. Leipzig, 1917. с. 182.
  • Bulgarien und die Dobrudscha. Politisch-geographische Notizen. Bern, 1917. с. 32.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

руски език
  • Болгарiя. Съ кратою болгарскихъ железныхъ дорогъ и 44 иллюстрацiями. Одесса, 1911. с. 235.
унгарски език
  • Bulgaria, föld-es neprajz. Budapest, 1917. с. 162.
чешки език
  • Bulgarsko a maře Egejskè. Thrakijska otázka. Praha, 1921. с. 48.

Статии[редактиране | редактиране на кода]

български език
  • Момчил юнак. // Български преглед кн. 3. 1895. с. 67 – 76.
  • Крум. Исторически очерк. // Български преглед кн. 7. 1895. с. 70 – 81.
  • Грамотността на населението в Княжество България. // Български преглед кн. 7. 1895. с. 103 – 108.
  • География в програмата на педагогическите училища. // Български преглед кн. 9 – 10. 1896. с. 209 – 211.
  • Географията на държавния изпит за учители в средните ни училища. // Български преглед кн. 11. 1896. с. 150 – 152.
  • Потик за реформа в учебния план по география. // Училищен преглед кн. 10. 1896. с. 1046 – 1061.
  • Крали Марко у старите западни историци. // Български преглед кн. 12. 1896. с. 163 – 164.
  • Долината на река Осъм. // Български преглед кн. 2. 1897. с. 52 – 64.
  • Географията в програмата за педагогическите училища. // Български преглед кн. 2. 1897. с. 107 – 117.
  • Някои подробности за заробването и смъртта на император Балдуин. // Български преглед кн. 4. 1897. с. 24 – 31.
  • Антропогеографски бележки върху Балканския полуостров. // Български преглед кн. 9. 1897. с. 23 – 35.
  • Няколко думи върху обучението по физическа и политическа география в първи клас. // Отчет на Софийската мъжка гимназия за 1897. 1897. с. 1 – 11.
  • Географическо речение от Ив. Друмев. // Български преглед кн. 3. 1897. с. 113 – 114.
  • Шпревалд. // Цвят № 2. 1897. с. 51 – 53.
  • Задача и съдържание на днешната географска наука. Встъпителна лекция. // Български преглед кн. 12. 1898. с. 21 – 41.
  • Румънска Добруджа. Географски очерк. // Български преглед кн. 3. 1898. с. 69 – 92.
  • Румънска Добруджа. Географски очерк. // Български преглед кн. 4. 1898. с. 71 – 99.
  • Глава Панега. Принос към изучаването на карста в България. // Български преглед кн. 10. 1900. с. 58 – 76.
  • Няколко бележки върху температурата на въздуха в София. // Периодическо списание кн. 63. 1902. с. 114 – 121.
  • Няколко бележки върху валежа в София. // Периодическо списание кн. 63. 1902. с. 708 – 716.
  • Нашата черноморска граница. Политикогеографска студия. // Задружен труд кн. 11. 1902. с. 996 – 1012.
  • Дневният вървеж на температурата в София. // Периодическо списание кн. 64. 1903. с. 631 – 635.
  • В Западна Стара планина. // Известия за командировките на Министерство на народната просвета кн. I. 1904. с. 106 – 118.
  • Земетръс. Физикогеографски бележки. // Училищен преглед кн. 10. 1904. с. 90 – 107.
  • Гебедженското езеро. Предварителни морфометрични бележки. // Годишник на Софийския университет. 1904/1905. с. 68 – 74.
  • Град Варна. Културногеографски бележки. // Периодично списание кн. LXV. 1905. с. 191 – 237.
  • Хипсометрични отношения на Княжество България. С една карта. // Периодическо списание кн. 64. 1905. с. 599 – 607.
  • Накитите у природните народи. // Светлина кн. 3. 1905. с. 9 – 11.
  • Тектониката на България. // Периодическо списание кн. 66. 1905. с. 275 – 280.
  • Статистически бележки върху населението в София. // Соисание на Българското икономическо дружество кн. 8 – 9. 1905. с. 504 – 510.
  • Девненските извори и тяхното поселищно и стопанско значение. // Годишник на Софийския университет. 1905/1906. с. 245 – 255.
  • Вятърът и град София. // Българска сбирка кн. 4. 1906. с. 221 – 224.
  • Из средновековната история на град Варна. // Списание на Българското икономическо дружество кн. 4. 1906. с. 230 – 241.
  • Нашите селища в свръзка с тяхната надморска височина. // Списание на Българското икономическо дружество кн. 1. 1906. с. 1 – 19.
  • Упътване за изучаване на селищата в Българските земи. // Училищен преглед кн. 2. 1906. с. 217 – 227.
  • Цвиичовите възгледи върху етнографията на Македония. // Периодично списание LXVIII. 1906. с. 469 – 521.
  • Дребни бележки. 1. Нашите гробища. 2. Изкуствените цветя. // Българска сбирка XIII. 1906. с. 105 – 108.
  • Бележки за пътя Русе – Варна в XVIII век и за главните селища край него. // Годишник на Софийския университет III-IV. 1906/1907. с. 129 – 152, 178 – 179.
  • Малко турска светлина върху македонския въпрос (годините 1898 – 1899). // Пряпорец X, № 8. 1907.
  • Силата на множеството. // Българска сбирка кн. 4. 1907. с. 249 – 251.
  • Навременен ли е университетът у нас?. // Ден № 1390. 1907.
  • Правителството и университетския въпрос. // Ден № 1417. 1907.
  • Принос към географията на Княжество България. // Периодично списание кн. LXVIII. 1908. с. 263 – 293, 383 – 411, 553 – 603.
  • По повод на Чаракчиевата рецензия на книгата „Българите са по-стари поселници на Тракия и Македония от славяните“ от Ганчо Цанов. // Военен журнал кн. 5. 1908. с. 831 – 835.
  • Западната граница на Македония и албанците. // Библиотека на Славянска беседа кн. 1. 1908. с. 64 – 92.
  • Човекът и земята. Антропогеографски бележки. // Българска сбирка кн. 4. 1908. с. 421 – 428.
  • Хидрография на България. // Годишник на историко-филологическия факултет V. 1908/1909. с. 1 – 54.
  • България в средновековните карти. // Периодично списание LXX. 1909. с. 58 – 161.
  • Откриването на севррния полюс. // Естествознание кн. 2. 1909. с. 98 – 101.
  • Черно море. // Естествознание кн. 2. 1909. с. 65 – 69.
  • Впечатления от Македония. Сказка, държана по покана на Македоноодринското дружество на 24 и 31 януари 1910 г. // Български преглед кн. 3. 1910. с. 147 – 161.
  • Числен израз на разпокъсана България. // Ден № 2115. 1910.
  • Чалъкавакски проход в Стара планина. // Годишник на историко-филологическия факултет VII. 1910/1911. с. 1 – 25.
  • Корупцията у нас. // Ден № 2405. 1911. с. 147 – 161.
  • Културни растения в България. // Естествознание кн. 5. 1911. с. 274 – 281.
  • Предговор и бележки. // В издадената под редакцията на проф. А. Иширков Орохидрография на Македония, от Васил Кънчов, Пловдив 1911 г. 1911. с. V-X, 191 – 201.
  • Норвегия. // Естествознание кн. 4. 1912. с. 385 – 391.
  • Македонският въпрос остава открит. // Свободно мнение 10. 1913. с. 4 – 6.
  • Сърбия и пътят за Солун. // Мир № 3899. 1913.
  • Княз Черкаски и границите на България. // Свободно мнение 48. 1914. с. 667 – 669.
  • Шар планина. // Отечество кн. 1. 1914. с. 3 – 6.
  • Разширение на сръбската държава в 1833 – 1878. // Български сговор 10 – 11. 1915.
  • Скопската област останала българска и под духовното владичество на сръбската ипекска патриаршия. // Известия на историческото дружество кн. IV. 1915. с. 53 – 70.
  • Охридското езеро и град Охрид. // Летопис на Българска академия на науките III. 1916. с. 67 – 97.
  • Черна вода. // Военни известия XXV, № 236. 1916.
  • Тулча. // Военни известия XXV, № 283. 1916.
  • Богатствата на Румъния. // Военни известия 280. 1916.
  • Името Добруджа. // Отечество кн. 1. 1917. с. 11.
  • Град Призрен. // Седмичен преглед кн. 2. 1917. с. 3 – 5.
  • Физическа география на Добруджа. // Сборник Добруджа. 1918. с. 1 – 43.
  • Тракийската ни граница според парижкия договор за мир. // Читалищен преглед кн. 7 – 10. 1919. с. 295 – 297.
  • Географската връзка на Тракия с България. // За Тракия. 1920. с. 11 – 19.
  • Брой на българите. Библиографско-статичстически бележки. // Известия на Народния етнографски музей в София кн. 1. 1921. с. 40 – 48.
  • Пловдив и Родопа. // Родопски глас бр. 4. 1921. с. 1 – 6.
  • Географски излети и научни пътувания. // Училищен преглед кн. 5. 1921. с. 183 – 189.
  • Биволът в България. Биогеографски бележки. // Естествознание и география V. 1921. с. 9 – 10, 342 – 349.
  • Дакоромъните в Балканския полуостров. // Известия на Народния етнографски музей в София кн. II. 1921. с. 73 – 91.
  • Черно море и Цариградските протоци. // Свободно мнение IV, № 17 – 18. 1922. с. 3 – 5.
  • Числен израз на разпокъсана България. // Свободно мнение 1. 1922. с. 4 – 6.
  • Имената на нашите селища. // Слово I, № 83. 1922.
  • Културни растения в македония. Мак. // Македония кн. 2. 1922. с. 30 – 36.
  • Културни растения в македония. Сусам. // Македония кн. 4. 1922. с. 19 – 23.
  • Град Търново. // Български турист кн. 5. 1922. с. 70 – 71.
  • Де е станала Златишката битка в 1443 г.. // Списание на Българската академия на науките кн. XXIV. 1922. с. 9 – 20.
  • Имената на някои наши градове. // Известия на Народния етнографски музей в София кн. 1 – 2. 1922. с. 1 – 10.
  • Картофите в България. // Македония I, № 10. 1922. с. 12 – 20.
  • Към Дебър и Струга. // Военни известия XXV, № 236. 1922.
  • Походите на Крал Владислав III в България в 1443 и 1444 г.. // Полска библиотека кн. 8. 1923. с. 25 – 53.
  • Чертици от швейцарския демократизъм. // Полет 3. 1923. с. 5 – 7.
  • Чертици от швейцарския демократизъм. // Полет 5. 1923. с. 5 – 6.
  • Чертици от швейцарския демократизъм. // Полет 7. 1923. с. 4 – 5.
  • Чертици от швейцарския демократизъм. // Полет 9. 1923. с. 4 – 6.
  • Троянският манастир Св. Богородица. // Български турист кн. 3. 1923. с. 34 – 37.
  • Нашата културна степен. // Полет 16. 1924. с. 4 – 6.
  • Струмишко. Стопански чертици. // Македонски преглед кн. 1. 1924. с. 26 – 37.
  • Пояснителни бележки към Карта на сегашна България. Македония и прилежащите земи в 4 листа. Рисувал, писал и литографирал Александър Х. Русет. // Геогрфаска библиотека 4. 1924. с. 3 – 12.
  • Няколко бележки за град Бургас. // Морски сговор бр. 1. 1925.
  • Варна в миналото и сега. // Варненски новини XX, № 211. 1925.
  • Кой е Александър Х. Русет?. // Слово бр. 803. 1925.
  • Географската връзка на Македония с България. // Македонски преглед кн. 4. 1925. с. 27 – 35.
  • Град Елена. // Български турист кн. 5. 1925. с. 68 – 70.
  • Град Елена. // Сборник за Иларион Макариополски (1812 – 1875). 1925. с. 101 – 112.
  • Населението на нашето черноморско крайбрежие. // Слово IV, № 984. 1925.
  • Идването на чужденци през Маказа. // Слово IV, № 1000. 1925.
  • Характерни черти на градовете в Царство България. // Годишник на историко-филологическия факултет XXI. 1925. с. 1 – 26.
  • Географската карта на българската земя от П. И. Шафарик. // Българо-чехословашка взаимност бр. 2. 1925. с. 11.
  • Град Копривщица. Поселищно-географски чертици. // Български турист кн. 10. 1925. с. 156 – 160.
  • Историко-политическият елемент в гъстотата на населението в България. // Сборник Васил Н. Златарски. 1925. с. 91 – 99.
  • Областното име Загоре или Загора в миналото и сега. // Известия на Народния етнографски музей в София V. 1925. с. 80 – 88.
  • Името България. // Sbornik Čekoslovenské Spolenčosti Zemepisne. 1926. с. 66 – 71.
  • Влиянието на културата върху слабокултурните народи. // Училищен преглед кн. 1 – 2. 1926. с. 139 – 150.
  • Град Копривщица. Поселищно-географски чертици. // Сборник Копривщица. 1926. с. 235 – 262.
  • Името България. // Известия на Народния етнографски музей в София кн. I-IV. 1926. с. 1 – 7.
  • Македония. Име и граници. // Македонски преглед год. III, кн. 1. с. 1 – 22.
  • Статистически бележки за населението на град Силистра. // Сборник Силистра и Добруджа. 1927. с. 197 – 202.
  • Град Шумен, поселищно-географски чертици. // Сборник Климент Търновски. 1927. с. 5 – 29.
  • В: Възпоменателен сборник за Васил Кънчов. По случай 25-годишнината от смъртта му (1902 – 1927). Едно от желанията на покойния Васил Кънчов. Враца, Ст. Цеков, 1927. с. 133 – 136.
  • Земетръс. Физикогеографски бележки. // Земетресенията ще продължат ли?. 1928. с. 1 – 21.
  • Политикогеографски преглед на Кралство Италия. // Годишник на Свободния университет VI, VII. 1928. с. 20 – 32.
  • Град София преди 50 години. // Столичен общински вестник бр. 1 – 2. 1928.
  • Българите вън от границите на България. // Пряпорец бр. 28. 1928.
  • Балканите за балканските народи. // Отец Паисий бр. 2. 1928. с. 25 – 26.
  • Идея за обединението на южните славяни в ново време. // Отец Паисий бр. 4. 1928. с. 61 – 63.
  • Град София и. // Юбилейна гнига на град София (1878 – 1928). 1928. с. 1 – 14.
  • София по време на освобождението. Население на София. // Юбилейна гнига на град София (1878 – 1928). 1928. с. 56 – 78.
  • Прилагателните „бял“ и „черен“ в нашата топонимия. // Родна реч кн. 2. 1928. с. 85 – 87.
  • Българите в Бесарабия. // Отец Паисий 14, 15. 1928. с. 234 – 235.
  • Гъстота на населението в България. // Научен преглед кн. 2. 1928. с. 59 – 68.
  • Д-р Крум Дрончилов. // Общ годишник за България 1926 – 1929. 1929. с. 600 – 602.
  • Раса, племе, народ и нация. // Отец Паисий бр. 3. 1929. с. 33 – 35.
  • Георги Раковски за етнографията на Източна Тракия. // Отец Паисий бр. 5. 1929. с. 72 – 74.
  • Политическо-географско схващане за държавата. // Научен преглед кн. 1. 1929. с. 56 – 61.
  • Град Ловеч. // Български турист кн. 4. 1929. с. 50 – 55.
  • Нашата народностна политика. // Отец Паисий бр. 10. 1929. с. 157 – 160.
  • Географски изучавания на България в последните три години (1927 – 1929). Библиографски бележки. // Научен преглед кн. 2. 1929. с. 99 – 105.
  • Варна и Бургас. // Морски сговор бр. 6. 1929. с. 12 – 13.
  • Мирният договор в Ньой и границите на Българското царство. // Отец Паисий бр. 21 – 22. 1929. с. 331 – 335.
  • Проф. Б. Цонев. // Ловеч и Ловчанско кн. 1. 1929. с. 3 – 5.
  • Вместо предговор. // Ловеч и Ловчанско кн. 1. 1929. с. 6 – 61.
  • Град Ловеч. Географско положение. // Ловеч и Ловчанско кн. 1. 1929. с. 17 – 18.
  • Река Осъм. // Ловеч и Ловчанско кн. 1. 1929. с. 19 – 22.
  • Климатът на град Ловеч. // Ловеч и Ловчанско кн. 1. 1929. с. 40 – 42.
  • Имената на град Ловеч. // Ловеч и Ловчанско кн. 1. 1929. с. 88 – 89, 91 – 92.
  • Стари описания на град Ловеч. // Ловеч и Ловчанско кн. 1. 1929. с. 116 – 118.
  • Къси бележки, писма и други. // Ловеч и Ловчанско кн. 1. 1929. с. 119 – 131.
  • Извадки от стари български вестници. // Ловеч и Ловчанско кн. 1. 1929. с. 133 – 135.
  • Фонд за написване и издаване на съчинението „Ловеч и Ловчанско“. // Ловеч и Ловчанско кн. 1. 1929. с. 139.
  • Географско изучаване на Царство България. // Училищен преглед кн. 8 (год. XXIX). с. 1153 – 1168.
  • Науките в България днес. География. // Българска книга кн. 4 – 5. 1930. с. 433 – 438.
  • Брой и разпределение на българите в Добруджа в 1918 г. С една карта. // Известия на Народния етнографски музей в София. 1930. с. 29 – 54.
  • Имена и граници на Тракия. // Тракийски сборник кн. II. 1930. с. 3 – 14.
  • Българите в Румънското кралство. // Отец Паисий бр. 7. 1930. с. 93 – 97.
  • Народностна структура в Югославия. // Отец Паисий бр. 21 – 22. 1930. с. 309 – 314.
  • Махалите в гр. Ловеч. // Ловеч и Ловчанско кн. II. 1930. с. 120 – 123.
  • Населението на град Ловеч. // Ловеч и Ловчанско кн. II. 1930. с. 124 – 130.
  • Добавки и поправки. // Ловеч и Ловчанско кн. II. 1930. с. 163 – 165.
  • Карл Каснер. (Доклади за избор на нови дописни членове). // Летопис на Българска академия на науките кн. XII. 1931. с. 126 – 128. (в съавторство с Иван Урумов)
  • Географска библиография. // Научен преглед кн. 3. 1931. с. 237 – 247.
  • Орешакът и манастирът Успение на Пресвета Богородица. // Сборник Митрополит Максим. 1931. с. 1 – 13.
  • Мирю и Д-р Коста Павлови. // Ловеч и Ловчанско кн. III. 1931. с. 43 – 56.
  • Стари описания на град Ловеч. // Ловеч и Ловчанско кн. III. 1931. с. 97 – 99.
  • Учители и учителки в Ловеч преди освобождението на България от турската власт. // Ловеч и Ловчанско кн. III. 1931. с. 120 – 131.
  • Бъдещето на град Варна. // Българска земя кн. 3. 1931. с. 6 – 9.
  • Как Добруджа премина под румънска власт. // Отец Паисий кн. 4. 1932. с. 45 – 48.
  • Как Добруджа премина под румънска власт. // Отец Паисий кн. 5. 1932. с. 61 – 65.
  • Към учебното дело в селата на Ловчанско преди Освобождението на България. // Ловеч и Ловчанско кн. IV. 1932. с. 43 – 44.
  • Ловчанци и освободителното движение в България. Мирон, Бешков и Христо Иванов Големия. // Ловеч и Ловчанско кн. IV. 1932. с. 47 – 57.
  • Васил Йонков. // Ловеч и Ловчанско кн. IV. 1932. с. 57 – 61.
  • Анастас Ц. Хитров, Цвятко х. Павлов, Христо Йовков Пушкаров, Тома Ст. Хитров. // Ловеч и Ловчанско кн. IV. 1932. с. 123 – 128.
  • Биографични бележки за Колю Семов. // Ловеч и Ловчанско кн. IV. 1932. с. 129 – 131.
  • Село Галата. // Ловеч и Ловчанско кн. IV. 1932. с. 201 – 208.
  • Историко-етнографски преглед на населението в Царство България. // Известия на Народния етнографски музей в София. 1933. с. 5 – 38.
френски език
  • Geographie de la Principaute de Bulgarie. (Orographie, Hydrographie, Climat, Vegetation, Faune). // La Bulgarie Contemporaine. 1905. с. 17 – 36.
  • Geographie physique de la Dobroudja. // La Dobroudja. 1918. с. 1 – 43.
  • Lien geographique entre la Thrace et la Bulgarie. // Pour La Thrace. Discours prononces a une reunion publique, au Theatre National a Sofia, le 16 mai 1920. 1921. с. 11 – 17.
немски език
  • Die Bevlökerung in Bulgarien und ihre Siedlungsverhältnisse. // Pettermanns geogr. Mitteilungen II. 1911. с. 117 – 122, 179 – 185.
  • Das Erdbeden von Tirnowo in Bulgarien. // Deutche Levante-Zeitung 16. с. 653 – 655.
  • Ethnographische Karte des Bulgarentums auf der Balkanhalbinsel im Jahre 1912. // Pettermanns geogr. Mitteilungen 61. 1912. с. 339 – 342.
  • Physische Geographie der Dobrudscha. // Dobrudscha. 1918. с. 1 – 32.
руски език
  • Баланскiй полуостров. // Русская Энциклопедиiя т. II. 1911. с. 209 – 214.
  • Балканы. // Русская Энциклопедиiя т. II. 1911. с. 214 – 217.
английски език
  • Geography of the Principality Bulgaria. // Bulgaria of today. 1907. с. 3 – 16.
  • Nationalistic structur of Jugoslavia. // Macedonia 3. 1932. с. 46 – 51.
италиански език
  • L'etnographia delle Macedonia. // L'Italia all' Estro I, 13. 1907. с. 199.
сръбски език
  • Софиjа антропогеографске црте. // Гласник Српског географског Друшства I. 1912. с. 176 – 182.
шведски език
  • Bulgariens geografi i Det bulgarske folket. // Bulgarern. 1918. с. 61 – 106, 131 – 146.
полски език
  • Badania Geograficzne w Bugŀarij. // Czasopismo Geograficzne t. V, 17 – 18. 1927. с. 95 – 110.

Критики и отзиви[редактиране | редактиране на кода]

  • Нов географски атлас с 24 карти по всеобщата география на долните класове. Стъкми Д. В. Манчов. Пловдив 1895. // Училищен преглед кн. 2. 1896. с. 195 – 198.
  • Света гора (пътни бележки) от В. Кънчов, Пловдив 1896. // Български преглед кн. 1. 1896. с. 113 – 114.
  • Отечествена география. Ръководство за учителите в основните училища. От В. Кънчов. Пловдив. Издание и печат на Хр. Г. Данов. 1895. (Рецензии и книгопис). // Български преглед кн. 2. 1896. с. 131 – 133.
  • Трагови старих глечера на Рили. От Д-р Цвийч в Глас српске кралевске академjе LIV. // Български преглед кн. 2. 1897. с. 126 – 127.
  • Споменик српске кральевске академиjе. XXXII. Први разред. З. Београд. 1897. Стр. 111, 4-о. Цена 1.50 дин. (Из нашите и чуждите списания). // Български преглед кн. 4. 1897/1898. с. 141 – 142.
  • Geographische Zeitschrift. Dritter Jahrgang, fünftens Heft. // Български преглед кн. 4. 1897. с. 142 – 144.
  • Климатът на Верхоянск. (Meteorologische Zeitschrift, 1896, p. 242). (Книжовни и научни вести). // Български преглед кн. 4. 1897/1898. с. 283.
  • Годишник на Българското природоизпитателно дружество за първата и втората (1896/1897 и 1898) година. // Български преглед кн. 4. 1898. с. 130 – 136.
  • Кратки наставления за заразителните болести и предпазването от тях. От д-р С. Ватев, силистр. окр. лекар. Издава Силистр. окр. постоянна комисия. (Рецензии и книгопис). // Български преглед кн. 10. 1898. с. 148.
  • Основно образование в България през уч. 1894/1895 г. (с 2 картограми и 3 диаграми) от Кир. Г. Попов (отпечатък от „Училищен преглед“). Стр. 163 на 8о. (Рецензии и книгопис). // Български преглед кн. 12. 1898. с. 147 – 148.
  • Географически студии. От Сергей Меч. Превел от руски Ив. П. Кепов, учител в Кюстендил. Издание и печат на Христо Г. Данов. Пловдив. 1898. (Рецензии и книгопис). // Български преглед кн. 12. 1898. с. 148.
  • Свършекът на света. Красилников (популярно-научен очерк). Превел от руски Хр. Н-в. Враца, печ. „Труд“ на Ст. Цеков. 1898. стр. 30. Цена 30 стотинки. (Рецензии и книгопис). // Български преглед кн. 12. 1898. с. 148 – 149.
  • Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало от Васил Кънчов. // Периодическо списание кн. 55 – 56. 1898.
  • Екскурзия по западна Стара планина от Д. Илков. // Военен журнал кн. 15, 16.
  • Das Rila-Gebirge und seine ehmalige Velgletscherung. Von Prof. Dr. Cvjić. // Български преглед кн. 7. 1898. с. 136 – 149.
  • Рецензии на 26 учебника по география за I, II и III класове, печатани в Училищен преглед. // Училищен преглед кн. 3. 1899. с. 331 – 358.
  • България, стенна карта за основните училища, по най-новите източници, съставил Н. Данков. (Вести и оценки). // Периодическо списание на Българското книжовно дружество кн. 67. 1906/1907. с. 812 – 814.
  • Ст. Н. Шишков. Тракия преди и след Европейската война. Издирвания и документи. С приложение на две факсимилета, 26 образци, 11 статистически таблици и етнографска карта. Пловдив, 1922. 8о, 176 стр. Цена 40 лева. (Оценки и вести). // Известия на Народния етнографски музей кн. 3 – 4. 1922. с. 178 – 179.
  • Новата сръбска карта на Македония под сръбска власт в мярка 1:100 000. // Македонски преглед кн. 2. 1930. с. 126 – 129.

Превод[редактиране | редактиране на кода]

  • Пълен превод от немски език на статията на Алфред Хетнер „Положението на човешките поселища“.

Литературни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Песни. // Съвременник кн. 5. 1889. с. 53.
  • Из съвременните бележки на Иш-рк. // Искра II. 1890. с. 556 – 559.
  • Из съвременните бележки на Иш-рк. // Искра III. 1891. с. 17 – 19.
  • Господар и слуга. // Искра кн. 3. 1891. с. 149 – 155.
  • После войната. // Искра III. 1891. с. 222 – 230.
  • Световни промени. // Искра III. 1891. с. 386 – 392, 472 – 475.
  • На заговезни. // Искра IV. 1892. с. 78 – 82.
  • Финансов. // Искра IV. 1892. с. 602 – 604.
  • Изгубената яка. Картина из живота. // Извор кн. 1. 1892. с. 15 – 18.
  • Лятна вечер. // Извор кн. 2. 1892. с. 50.
  • Дядо ми ме изцери. // Извор кн. 3. 1892. с. 109 – 116.
  • Две приказки. // Извор кн. 5. 1892. с. 201 – 204.
  • Из клането в Ловеч. // Извор кн. 11. 1892. с. 483 – 485.
  • Задуха. // Мисъл кн. 7 – 8. 1893. с. 414 – 418.
  • Стефанчо х. Петров. // Мисъл кн. 1. 1894. с. 66 – 78.
  • Планинче. Разказ. // Мисъл кн. 11. 1894. с. 808 – 812.
  • Приказка за фрака. // Български преглед кн. 3. 1895. с. 44 – 48.
  • Вътрешен враг на отечеството. Хумореска. // Български преглед кн. 11. 1895. с. 1 – 9.
  • Магия. // Български преглед кн. 2. 1897. с. 1 – 6.
  • Приказка за галошите. // Наш живот кн. 2. 1901. с. 99 – 101.
  • Приказка за ореховата сянка. // Наш живот кн. 6. 1902. с. 247 – 250.
  • Лошо захвана, как ли ще свърши. // Мир бр. 1587, 1588, 1589, 1590. 1905.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Сборник в чест на Анастас Т. Иширков по случай 35-годишната му преподавателска дейност. // Известия на Българското географско дружество кн. I. 1933.
  1. Михайлов, Пело. Непознатият и неразпознатият Анастас Иширков. Пловдив, издателство „Интелексперт-94“, 2018. ISBN 978-619-7220-39-1. с. 7.
  2. Пенков, Игнат. Анастас Иширков. София, Университетско издателство „Климент Охридски“, 1987. с. 22.