Библиотечно дело

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Библиотечни рафтове в Хонконг, с номера на класификационната схема, за да помогнат на читателите да намерят произведения в този раздел.

„Библиотечното дело“ касае организацията на библиотеките и принципите на управление. Повечето библиотеки разполагат с материали, подредени в определен ред според система за библиотечна класификация, така че елементите да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да могат да бъдат преглеждани ефективно[1]Някои библиотеки имат допълнителни галерии извън публичните, където се съхраняват референтни материали. Тези референтни хранилища може да не са отворени за всеки. Други изискват от посетителите да подадат „заявка“, когато е необходимо извличане на материали от затворените хранилища.

Отдели[редактиране | редактиране на кода]

По-големите библиотеки често са разделени на отдели, обслужвани от професионални библиотекари:

  • Заемна (или услуги за достъп) – обслужва потребителите по заемане/връщане и подреждане на материалите[2]
  • Развитие на колекция – Поръчва материали и поддържа бюджети за материали.
  • Справка – Персонал на реф. референтно бюро, което отговаря на въпроси от потребители (използвайки интервюта със структурирани справочници), инструктира потребители и разработва библиотечно програмиране. Справочниците могат да бъдат допълнително разбити по потребителски групи или материали; обичайните колекции са детска литература, литература за юноши и генеалогични материали.
  • Технически услуги – Работи зад кулисите, каталогизирайки и обработвайки нови материали и отстранявайки плевени материали.
  • Поддръжка на книгохранилищата – поставя отново материали, които са били върнати в библиотеката след използване от ползвателя, и съхранява на рафтове материали, които са обработени от техническите услуги. Поддръжката на хранилищата също гарантира че са в правилен ред според библиотечната класификация.
Карта, използвана от потребител за изписване на книга.

Основните задачи в управлението на библиотеката включват планиране на снабдяването, библиотечна класификация на придобитите материали, запазване на материали (особено редки и крехки архивни материали като ръкописи), отписване на материали, заемане на материали от читатели и разработване и администриране на библиотечни компютърни системи[3]По-дългосрочните проблеми включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширения на съществуващите, както и разработването и внедряването услуги за обхват и подобряване на четенето (като ограмотяване на възрастни и програмиране за деца). Библиотечните материали като книги, списания, периодични издания, компактдискове и т.н. се управляват от теорията за десетичната класификация на Дюи и усъвършенстваната Универсална десетична класификация (УДК)[4].

Библиотеката Бътлър в Колумбийския университет, основана през 1759 г.

Стандартизация[редактиране | редактиране на кода]

Международната организация по стандартизация (ISO) публикува няколко стандарта относно управлението на библиотеки чрез своя Технически комитет 46 (TC 46),[5]който се фокусира върху „библиотеки, центрове за документация и информация, издателска дейност, архиви, управление на записи, музейна документация, услуги за индексиране и рефериране и информация Следва частичен списък на някои от тях:[6]

  • ISO 2789:2006 Информация и документация – Международна библиотечна статистика
  • ISO 11620:1998 Информация и документация – Индикатори за ефективност на библиотеките
  • ISO 11799:2003 Информация и документация – Съхранение на документи изисквания за архивни и библиотечни материали
  • ISO 14416:2003 Информация и документация – Изисквания за подвързване на книги, периодични издания, периодични издания и други документи на хартиен носител за използване в архиви и библиотеки – Методи и материали
  • ISO/TR 20983:2003 Информация и документация – Индикатори за ефективност за електронни библиотечни услуги.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Library classification“. britannica.com. Encyclopædia Britannica.
  2. Morris, V. & Bullard, J. (2009). Circulation Services. In Encyclopedia of Library and Information Sciences (3rd ed.).
  3. ] Stueart, Robert; Moran, Barbara B.; Morner, Claudia J. (2013). Library and information center management (Eighth ed.). Santa Barbara: Libraries Unlimited. ISBN 978-1-59884-988-2. OCLC 780481202.
  4. Bhattacharjee, Pijush Kanti (2010). „Modified Dewey Decimal Classification Theory for Library Materials Management“. International Journal of Innovation, Management and Technology. 1 (3): 292 – 94.
  5. „ISO – Technical committees – TC 46 – Information and documentation“ ISO.org
  6. ISO – ISO Standards – TC 46 – Information and documentation". ISO.org.