Бигорски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бигорски манастир
Бигорски манастир
Бигорский монастырь.jpg
Изглед от манастира
Macedonia relief location map.jpg
41.6219° с. ш. 20.6117° и. д.
Бигорски манастир
Местоположение в Република Македония
Вид на храма православна църква
Страна Република Македония Република Македония
Населено място Ростуша
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Дебърско-Кичевска
Архиерейско наместничество Охрид
Време на изграждане 1020 г.
Съвременен статут действащ храм
Сайт http://bigorski.org.mk/
Бигорски манастир в Общомедия

Бигорският манастир „Свети Йоан Предтеча“ е православен манастир в западната част на Република Македония. В миналото е част от Охридската архиепископия,[1] след това на Българската екзархия, а днес – от Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[2]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е в община Маврово и Ростуша, по поречието на река Радика, в Реканско, между градовете Дебър и Гостивар. Известен е с изящния си дървен иконостас, смятан за един от най-прекрасните в православния свят. Патрон на манастира е Свети Йоан Кръстител, а бигорски произлиза от камъка бигор, от който са скалите в района.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Фреската на Стефан Дечански днес
Поменик от манастира, XVII век
Исус влиза в Йерусалим, стенопис от манастирската църква

В статия за „Цариградски вестник“ от 1 януари 1859, българският просветен деец Йордан Хаджиконстантинов-Джинот твърди, че обителта е построена от цар Самуил.

В Дебр соществует една велика обител, називаемая Буйгор, т.е. храм „Святаго Предтеча и Крестителя Йоана“, болгарски „хожат“ — ту има от 15 до 20 калугери, безпрестанно служи се Богу безкровная жертва.

Тая обител е зидана от царя Самоила Болгарскаго, кой е населил град Преспа, а днеска е село заборавено. По отпадении болгарскаго царства тая обител опустила се и разорила се до основание, после обновена от многотрудних монахов.[4]

Според летописите на самия манастир, той е основан през 1020 година от архиепископ Йоан Дебърски.[3] Историкът Иван Снегаров се съмнява в това датиране, като приема за достоверни сведенията за съществуването му през XVI век. Неизвестно кога манастирът е изоставен, според местните легенди в резултат на османска кампания за насилствена ислямизация в региона.[1]

През 1743 година Бигорският манастир е възстановен от йеромонах Иларион. През 1800 година, при игумена Митрофан (1796 – 1807) е построена днешната манастирска църква. В началото на 19 век, при управлението на игумена Арсений (1807 – 1838) от село Галичник, са предприети големи разширения и манастирът се радва на много благодетели. През 1814 година е построена северната сграда, а през 1825 година – манастирската трапезария.[1] По това време монах в манастира е Павел Хорват, по-късно през 1837 година учител в общинското училище в Скопие.[5]

През 30-те години на XIX век е създаден и изключително орнаментираният и ценен дървен иконостас в църквата на манастира. Главен майстор е Петър Филипов (Гарката) от село Гари, представител на Дебърската дърворезбарска школа, който заедно със своя брат Марко, Макрий Негриев и други помощници се трудят около 6 години, за да създадат този шедьовър. Иконите в иконостаса са дело на зографа Михаил Анагност и сина му Димитър – монах Данаил, от влашкото село Самарина. Заедно с иконостаса Петре Филипов и останалите дърворезбари изработват и архиерейския трон и игуменския стол в църквата.[3]

Поклонници в манастира в началото на ХХ век

В притвора на църквата през 1871 година личат фреските на Климент Охридски; Наум Преславски, Иван Владислав, Кирил и Методий, цар Борис I, цар Иван Шишман.[3] Според българския журналист Светослав Терзиев надписите над българските владетели Борис и Иван Шишман са неумело преправени на Стефан Дечански и Лазар Хребелянович по времето на сръбската власт във Вардарска Македония 1913 – 1941 година.[6]

На 17 май 1913 година, при установяването на сръбския режим във Вардарска Македония, сръбският епископ Варнава свиква в манастира 37 български свещеници и с помощта на властите ги принуждава да подпишат клетва за вярност. [7] В 1918 година, българският църковен деец и игумен на манастира йеромонах Партений Бигорски е изтезаван и убит, защото отказва да даде декларация, че манастирът е бил сръбски.[8]

Манастирът е традиционно място на почит и средище на поклонници както от околните християнски, така и от торбешките села.

На 30 септември 2009 година в манастирския комплекс избухва пожар при който цялостно изгарят монашеските жилища, кухнята, библиотеката, гостната, две трапезарии, Стария конак и Горния палат.[9]

Монашеското братство се обявява в подкрепа на сключването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, подписан на 1 август 2017 г. в Скопие, заявявайки:

Културната идентичност и национална самостоятелност, колкото и да звучи парадоксално, включват в себе си и преплетеност с други идентичности и самостоятелности. Пример за това е историческата симбиоза между македонския и българския народ.

Тая вродена близост се проявява в много значими сегменти от обществения живот: език, фолклор, култура, обичаи, дейци...

Впрочем, да не забравяме, че нашите два народа имат една цивилизационна люлка, общ кръщелен купел – именно мисията на Светите братя Кирил и Методий и особено на техните свети ученици, покръстването във времото на Светия Равноапостолен цар Борис-Михаил и началото на общата ни писменост. Това ни дава право, или по-точно казано, задължение да почитаме това духовно родство и близост, без при това да неглижираме или омаловажаваме нашите културни особености.[10][11]

На 2 август 2017 г. по време на служба в памет на Илинденското въстание монасите изпълняват „Изгрей зора на свободата“, химн на ВМРО, забранен от югославските власти след 1949 г.[12][13] В проповед, държана през същия ден, бигорският игумен архимандрит Партений Фидановски защитава сключването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България, „нашия най-братски съсед“, като определя подписването му като „четвърти Илинден“ след Илинденското въстание от 1903 г., създаването на Македонската федеративна република през 1944 г. и обявяването на независимостта на македонската държава през 1991 г.[14]

На 8 август 2017 г. в знак на благодарност за подкрепата на монашеското братство за подобряването на отношенията между Република Македония и Република България в манастира посещение прави Димитър Главчев, председател на 44 Народно събрание. В поздравителното си слово към госта игуменът архимандрит Партений заявява, че духовната връзка между двете страни е неразкъсваема и изразява вяра и надежда, че „България ще помогне на своя най-близък съсед Македония да преодолее тежките изкушения, които са изправени на нейния исторически път, за да може тя успешно да устои като държава в своите физически граници, без да бъдат накърнявани нейните културни и народни черти“.[15]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 451 – 452.
  2. Дебарско-кичевска епархија. // МПЦ. Посетен на 8 септември 2009.
  3. а б в г Иванов, Йордан, „Български старини из Македония“, 1908, 1931 (фототипно изд. С., 1970, .djvu формат)
  4. „Статистическо описание на Дебрска река в Стара Болгария“ в Йордан Хаджиконстантинов–Джинот, „Българин съм“, предговор, съставителство и редакция проф. д-р Иван Радев, „Абагар“, Велико Търново, 1993, стр. 129.
  5. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.680.
  6. Терзиев, Светослав, „В Македония по дирите на научното разузнаване“, в. „Сега“, 09.9.2006 г. [1]
  7. Последните български владици в Македония, съставител Лизбет Любенова, София 2012, с. 119, 126.
  8. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 197.
  9. До темел изгоре стариот палат на „Св. Јован Бигорски“. // INDIVIDI, 2009-09-30. Посетен на 2017-08-06.
  10. За Договорот за пријателство помеѓу Р. Македонија и Р. Бугарија. // Бигорски манастир. Посетен на 2017-08-06.
  11. Благословията на монасите от Бигорския манастир за договора между България и Македония. // OFFNews, 2017-08-01. Посетен на 2017-08-06.
  12. Бигорските монаси пеят „Изгрей зора на свободата“. // Faktor.bg, 2017-08-03. Посетен на 2017-08-06.
  13. „Изгрей зора на свободата“ в Logo of YouTube (2015-2017).svg YouTube, изпълнен от монасите на Бигорския манастир на 2 август 2017 г. по време на служба в памет на Илинденското въстание.
  14. Илинден. // Бигорски манастир, 2017-08-03. Посетен на 2017-08-06.
  15. Посета на Претседателот на Народното Собрание на Република Бугарија. // Бигорски манастир, 2017-08-08. Посетен на 2017-08-09.
     Портал „Македония“         Портал „Македония