Били Веми

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Били Веми
Μπίλη Βέμη
гръцка поетеса и историчка
Родена
Починала

Учила вАтински университет

Василики (Били) Веми (на гръцки: Βασιλική, Μπίλη Βέμη) е гръцка поетеса и историчка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 12 ноември 1954 година в сярското село Чифлиджик (Стримонохори), Гърция. Завършва история и археология в Атинския университет. След това специализира в Сорбоната, където защитава докторантура по византийска археология.

Завръща се в Гърция, където преподава в педагогическия отдел в Университета на Тесалия. Преподава византийска археология и изкуство в областта на музейното образование. Също така преподава музейно дело в Солунския университет и в Университета на Западна Македония. Научната и преподавателската ѝ работа са свързани с античното и византийското изкуство, музейното дело, археологията както и преподаването им, връзката между преподаването и музейното дело и културното наследство.

Авторка е на много преводи. Публикува стихосбирки, първата от която е издала на 12 години. Членка е на Съюза на гръцките писатели. Умира на 11 декември 2012 година в Берлин.[1][2]

Творби[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Νέλτο (1966)
  • Ο κόκορας των θεμελίων (1971)
  • Η σκουριά του Μεγαλέξανδρου (1978)
  • Τοπίο που σε λένε ποίημα (1987)
  • Φυτά του ύπνου (2000)
  • Το δέντρο που το φέραν στο μουσείο (2003, δίγλωσση έκδοση ελληνικά-γαλλικά)

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Το κουτί της γραφής – Πάνω σε τι και με τι (2001, βιβλίο και εποπτικό υλικό για παιδιά και δασκάλους)

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Ράντοβαν Ίβσικ «Ο βασιλιάς Γκόρντογκαν» (θεατρικό δράμα σε πέντε πράξεις, μετάφραση από τα γαλλικά σε συνεργασία με τον Βασίλη Νικολαΐδη – το έργο πρωτοανέβηκε το 1982 από το Θέατρο Τέχνης του Καρόλου Κουν)
  • Henri Michaux «Ονειροπολώντας με αφορμή αινιγματικές ζωγραφιές»

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Λεξικό Νεοελληνικής Λογοτεχνίας (εκδόσεις Πατάκη, σελ. 275)
  2. Μπίλη Βέμη 1954 - 2012 // 23 март 2013. Посетен на 5 май 2016.