Било

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Било.

Планински катерач, застнала на билото на висока планина. Той може да види от двете страни на планината.

Било, или планински гребен, е най-високата част на издължена планина или планинска верига, разположена между склона. То е мислена линия, свързваща най-високите точки на напречните сечения на планината – върховете и проходите. Съществуват различни видове била: хребет, рид и др. От линията на планинското било има видимост в двете части на областта, пресечена от планината. При високите планини билата са обезлесени и стръмни терени (Пирин, Беласица), докато при по-ниските са залесени и полегати, което ги прави по-трудно установими (Родопи, Странджа). В планините билата са вододели между отделните водосбори.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. [geoznanie.com/2013/03/blog-post_2786.html  Географски речник онлайн]. //