Било (планина)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Било.

Било
Поглед от Ботевград, на юг към Било планина. На преден план е ридът Ветрилото с най-висок връх Ветрилото (930,6 m)
Поглед от Ботевград, на юг към Било планина. На преден план е ридът Ветрилото с най-висок връх Ветрилото (930,6 m)
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.856° с. ш. 23.869° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение Флаг на България България
Част от Стара планина
Най-висок връх Маняков камък
Надм. височина 1439,2 m

Било планина е планина в Западна Стара планина, Софийска област, на север от Етрополска планина. По северното и източното ѝ подножие преминава условната граница между Западна Стара планина на юг и Западния Предбалкан на север.

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Планината Било се издига в най-източната част на Западна Стара планина. На север се спуска стръмно към Ботевградската котловина, а източно от град Правец, чрез седловина висока 658 м се свързва с планинския рид Лакавица на Предбалкана. На юг чрез седловина висока 1140 м, на около 1 км южно от хижа „Рудината“ се свързва с Етрополска планина на Стара планина. На запад долината на река Бебреш я отделя от от планината Мургаш (също част от Стара планина), а на изток – долината на река Малки Искър – от планинския рид Лисец, който е част от Предбалкана.

Дължината ѝ от запад на изток е 22 км, а ширината – 5 км.

Върхове[редактиране | редактиране на кода]

Най-високата точка е връх Маняков камък (1439,2 м), разположен на около 2 км североизточно от хижа „Рудината“.

Име Кота (m)
Маняков камък 1439,2

Геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

Изградена е от палеозойски кристалинни скали и триаски и юрски варовици и пясъчници.

Климат и води[редактиране | редактиране на кода]

Северните и североизточните ѝ склонове са силно разчленени от притоците на Бебреш и Малки Искър.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Почвите са кафяви горски и сиви горски.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Склоновете ѝ са обрасли предимно с букови гори, а билото е заето от пасища.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

В северното подножие на планината са разположени градовете Ботевград и Правец, а по югоизточното – град Етрополе и селата Горунака и Бойковец.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

  • В най-западната ѝ част, над Ботевград се намира вилното селище и летовище „Зелин“.

Хижи[редактиране | редактиране на кода]

В Било се намират следните хижи: В южната ѝ част на 1295 м н.в. е разположена хижа „Рудината“, която е изходен пункт към билото на Стара планина

Име Надморска
Височина (m)
Действаща Места Ток Вода
Рудината 1295 Да 60 Да Да

Пътища[редактиране | редактиране на кода]

През западната и северозападната част на Било планина, на протежение от 19 км преминава участък от автомагистрала „Хемус“, като по трасето ѝ са прокопани тунелите „Топли дол“ и „Ечемишка“.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]