Било (планина)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Било.

Било
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.856° с. ш. 23.869° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение Флаг на България България
Част от Стара планина
Най-висок връх Маняков камък
Надм. височина 1439,2 m

Било планина е планина в Западна Стара планина, Софийска област, на север от Етрополска планина. По северното и източното ѝ подножие преминава условната граница между Западна Стара планина на юг и Западния Предбалкан на север.

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Поглед от Ботевград, на юг към Било планина. На преден план е ридът Ветрилото с най-висок връх Ветрилото (930,6 m)

Планината Било се издига в най-източната част на Западна Стара планина. На север се спуска стръмно към Ботевградската котловина, а източно от град Правец, чрез седловина висока 658 м се свързва с планинския рид Лакавица на Предбалкана. На юг чрез седловина висока 1140 м, на около 1 км южно от хижа „Рудината“ се свързва с Етрополска планина на Стара планина. На запад долината на река Бебреш я отделя от от планината Мургаш (също част от Стара планина), а на изток – долината на река Малки Искър – от планинския рид Лисец, който е част от Предбалкана.

Дължината ѝ от запад на изток е 22 км, а ширината – 5 км.

Върхове[редактиране | редактиране на кода]

Най-високата точка е връх Маняков камък (1439,2 м), разположен на около 2 км североизточно от хижа „Рудината“.

Име Кота (m)
Маняков камък 1439,2

Геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

Изградена е от палеозойски кристалинни скали и триаски и юрски варовици и пясъчници.

Климат и води[редактиране | редактиране на кода]

Северните и североизточните ѝ склонове са силно разчленени от притоците на Бебреш и Малки Искър.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Почвите са кафяви горски и сиви горски.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Склоновете ѝ са обрасли предимно с букови гори, а билото е заето от пасища.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Защитени територии[редактиране | редактиране на кода]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

В северното подножие на планината са разположени градовете Ботевград и Правец, а по югоизточното – град Етрополе и селата Горунака и Бойковец.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

  • В най-западната ѝ част, над Ботевград се намира вилното селище и летовище „Зелин“.

Хижи[редактиране | редактиране на кода]

В Било се намират следните хижи: В южната ѝ част на 1295 м н.в. е разположена хижа „Рудината“, която е изходен пункт към билото на Стара планина

Име Надморска
Височина (m)
Действаща Места Ток Вода
Рудината 1295 Да 60 Да Да

Пътища[редактиране | редактиране на кода]

През западната и северозападната част на Било планина, на протежение от 19 км преминава участък от автомагистрала „Хемус“, като по трасето ѝ са прокопани тунелите „Топли дол“ и „Ечемишка“.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]