Билярд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Studenten Billard.JPG

Билярд (на английски: Billiards) е общото наименование за игри на закрито (незадължително), които се играят на специални за целта маси със щека, която се използва като средство за удряне на топките. Крайната цел на отделните игри е различна, като заедно с това се различават и характеристиките на масите и щеките при отделните разновидности на билярда.

История на билярда[редактиране | edit source]

Билярдните игри произхождат от игра, подобна на крикета, която се е играела през 15 век във Франция. Тогава играта се играела на открито, върху трева и целта е била топката да бъде прекарана през малки вратички. Впоследствие играта се е преместила на закрито, върху маса. Въпреки това се смята, че вратичката, подобна на тези в крикета, е останала част от играта още известно време. През 16 век се е играело върху маса, покрита с зелен плат. Масите не са разполагали със специални бордове, а е използвана обикновена преграда. Характерно за тогавашната форма на играта е, че топките не са били удряни, както в съвременните билярдни игри, а са търкаляни с помощта на дървени пръчки, наречени мейсиз (на английски език mace — жезъл). Думата билярд произхожда от френската дума billart, която означава пръчка.

Нощно кафе на Винсент ван Гог

В ранните години на играта, малката вратичка остава част от играта. По това време играта се играе с две топки на маса с шест отвора (джобове), една вратичка и една вертикална пръчка. Билярдната щека измества мейса в края на 17 век. Основна причина за появяването на щеката е трудното отиграване на топките, когато са твърде близо до страничната преграда на масата. Трудността при ударите близо до преградата се дължи на, това че предния край на мейса е по-широк. За да се избегне това затруднение, играчите започнали в такива ситуации да използват задния край на мейса, който бил значително по тънък.

В началото предназначението на страничните прегради на масата било само да спират излизането на топките от игралната повърхност. С времето и развитието на играта, играчите започват да използват удари, при които топката отскача от преградата.

Най-голям принос за развитието на билярдните игри до съвременния им вид има Англия. След 1800 г. в Англия започва да се използва креда, за да увеличи триенето между щеката и топката. По това време все още не се използва изработен от кожа връх на щеката. Около 30 години по късно, започва масово да се използва кожен накрайник на щеката, който повишава прецизността на контакта между щеката и топката. Относително по същото време играта започва да се практикува и в Америка. След появата на върха на щеката и кредата в Англия масово започва да се използва странично въртене на топката (side spin). От там тази техника на игра е пренесена и в Америка, поради което в наши дни страничното въртене в САЩ се нарича английски (English).

По това време промени претърпява и масата, на която се играе. Постепенно популярен за производство на плотовете за билярдните маси става аспидът. След като каучукът се появява по-масово на пазара, той става предпочитан за изработка на бордовете на масата. В крайна сметка билярдната маса, която се е използвала в Англия през 1870 г. е имала съвсем малко различия от билярдните маси днес.

През 19 век основната билярдна игра, която е позната на хората е Английският билярд. Играта се играе с върху голяма маса с правоъгълна форма три топки и шест джоба. При масите за английски билярд за пръв път се определят стандартни размери на билярдната маса. Преди това масите са били със случайни размери и характеристики. Постепенно всички маси за Английски билярд стават с дължина 9-10 фута, а понякога дори по-големи и отношение между двете страни 1:2.

Разновидности на билярда[редактиране | edit source]

В световен план съществуват 2 разновидности на билярда - френски и руски. Основната разлика между тях е в отворите, наричани още джобове - руският билярд има шест, докато френския е без джобове. Другата съществена разлика е в тежестта на щеките, както и броя и големината на използваните топки.

Оборудване[редактиране | edit source]

Билярдни топки[редактиране | edit source]

Броят, видът и цветът на билярдните топки е различен при различните видове билярдни игри. В игри като Осма топка и Страйт пул се играе с 16 топки, от които 15 са оцветени, а последната е бяла - топка бияч. При тези игри топките мишени са означени с числата от 1 до 15 като тези от 1 до 7 са плътно оцветени, а топките от 9 до 15 са частично оцветени. В тези игри топка номер 8 е плътно оцветена в черно и в играта тя се вкарва последна и е решаваща за играта.

Билярдни топки

В играта Девета топка топките, с които се играе са 10, а топките които са предназначени да бъдат вкарвани в джобовете на масата са означени с числата от 1 до 9. За разлика от топките при играта Осма топка, при Девета топка топките от 1 до 8 са плътни, а топка номер 9 е частично оцветена Топката бияч е бяла, както в повечето билярдни игри.

Други важни характеристики на билярдните топки са твърдостта, коефициентът на триене и еластичността. В исторически план билярдните топки са правени често от глина, а в други случаи - от слонова кост. На билярдните маси с жетони в миналото често са използвани значително по-големи или по-плътни топки биячи, за да може топката бияч да бъде по-лесно различавана от останалите топки на масата (които постепенно биват вкарвани в джобовете), така че дори бялата топка да бъде вкарана в някой от джобовете, тя да може да бъде върната на масата до приключването на играта. Модерните маси с жетони често използват магнит в топката бияч или използват топка бияч, която е незначително по-тежка или голяма от останалите. Това се прави, за да не се отрази по-голямото тегло или размер на поведението на топката на масата.

Понякога билярдните топки, които се използват за телевизионни спортни предавания, се оцветяват по различен начин, за да могат да бъдат по-лесно различавани на телевизионните екрани. Например в игрите от типа на Осма топка топка номер 4 може да бъде оцветена в розов цвят вместо в традиционния си лилав цвят, докато топка номер 7 е оцветена в светлокафяво вместо в обикновено кафяво. Когато има такава промяна в цветовете на топките същото се случва и с неплътните топки номер 12 и 15, които по принцип са със същите цветове като 4 и 7. Също така понякога при телевизионни предавания на билярдни игри бялата топка бияч се случва да бъде защрихована, за да може да се разграничва по-лесно от зрителите.

В снукъра се играе с 15 червени топки, 6 цветни топки (жълта, зелена, кафява, синя, розова и черна) и една бяла топка - топка бияч. Червените топки не са номерирани, докато цветните топки понякога са номерирани, а друг път са изцяло оцветени. Диаметърът на билярдните топки, които се използват в снукъра е приблизително 5,25 сантиметра (21/16 инча).

Оригиналните билярдни топки, които са се използвали в миналото, са изработвани от слонова кост доставяна от Африка. В средата на 19 век, когато билярдните игри стават доста популярни из цяла Европа, става ясно че получаването на слонова кост е силно ограничено. Тогава започва търсене на алтернативен материал за производство на билярдните топки. В наши дни се използват много различни материали.

Маси[редактиране | edit source]

Билярдна маса с оборудване

Съществуват много размери и видове билярдни маси. Най-общо отношението между дължината и ширината на билярдните маси е около 2 (масата е два пъти по-дълга от колкото широка). От билярдните маси с джобове най-разпространени са масите с дължина между 7 и 9 фута. Масата за снукър е значително по-голяма, заради по-големия брой топки, които се разполагат върху нея. Обикновено масата за снукър е дълга около 12 фута. В игри като Осма или Девета топка, маси с дължина от 9 фута се използват само от играчи, които са решили да се занимават сериозно с дадената игра. Баровете и другите заведения, които предлагат билярдни маси, обикновено използват маси с дължина 7 фута. Най-често тези маси използват жетони.

Дължината на масата има значение за пространството на повърхността ѝ. При по-малки маси и топки със стандартен размер, играчът разполага с по-малко свободно място върху масата. Билярдните маси с джобове разполагат с 6 джоба - по 3 от всяка страна (4 ъглови (крайни) и два средни).

Всички видове билярдни маси са покрити с билярдно сукно. Често в заведения предлагащи билярдни маси, където се играе значително повече, от колкото в домашни условия, се използва по-"бавно", издръжливо сукно. Сукното от по-високо качество, което е и по-скъпо от това в заведенията, е и по-"бързо". Сукното, което се слага на масите за снукър има мъхесто покритие, което по-бързо намалява скоростта на топките.

В наши дни плотът на билярдните маси се прави от голяма плоча аспид. Аспидът е предпочитан за изработката на игралните плотове, тъй като той създава много твърда повърхност за игра.

Щеки[редактиране | edit source]

В игрите от типа на играта Осма топка, а и при други билярдни игри, обичайното тегло на щеката е около 550 грама.

Части на билярдната щека

Всички видове билярдни игри се играят с помощта на щеки. Щеките са изградени от една или от две части, които са съединени в средата от метална пластина. По-скъпите и по-качествени щеки са от изградени две части и се произвеждат от твърдо дърво. Оптимално за щеките за игри от типа на Осма топка се използва дървен материал от явор, а за снукъра - ясен.

Задната част на щеката е с по-голямо сечение и е предназначена за хващане от ръката на играча. Предната част на щеката е с значително по-малко сечение и завършва с връх, който обикновено е с дължина 10-15 мм. Отпред върхът на щеката е грапав, за да може по него да полепва кредата. Това помага на топката бияч да бъде придадена необходимата скорост и въртене.

Върхът на щеката се прави от пресована кожа. Предната повърхност на върха е грапава, за да може да полепне по нея кредата. Качеството на върха на щеката играе основна роля за прецизността на ударите с щеката. При щеките изградени от две части, предната щека обикновено е с дължина около 75 сантиметра. Основните различия в щеките, които се дължат на предната част, са в теглото и балансираността на щеката.

Креда за билярд

Креда[редактиране | edit source]

Кредата се нанася на върха на щеката, за да повиши коефициента на триене между щеката и топката бияч. Това се налага, за да може да се придаде на топката бияч необходимото за дадения удар въртене. За да се придаде на топката бияч определено въртене, топката трябва да бъде ударена извън нейния център, което при недостатъчно триене между щеката и топката може да доведе до приплъзване на върха по топката.

Позициониране и правила[редактиране | edit source]

И в билярдните игри с джобове, и в тези без отвори, важна роля има позиционирането на бялата топка (топката бияч) спрямо останалите топки на масата.

В игрите без отвори на масата, контролът върху бялата топка и нейното разполагане на масата е може би най-важното в цялата игра. В тези игри всеки играч се опитва да изпълни правилно своя удар като освен това постави топката бияч на позиция, от която неговия опонент по-трудно да излезе. Същата е целта и на другия играч и това се повтаря всеки два удара.

По близък начин и играчите на билярдни игри с отвори (джобове) се опитват да поставят топката бияч на по-благоприятна за себе си позиция. Всеки играч се опитва с удара си да вкара топката, която е определил и освен това да намери такава позиция за бялата топка, че следващият му удар да бъде възможно най-лесен за изпълнение. За разлика от билярдните игри без джобове, където доброто позициониране на бялата топка е най-важното в цялата игра, при игрите от типа на Осма топка позиционирането има по-малка роля. В игрите от типа на Осма топка голямо внимание на позиционирането се обръща само от най-добрите играчи.

Макар и по-рядко и в билярдните игри от типа на Осма топка понякога се налага позициониране на топката бияч, с което да се затрудни следващия удар на противника. Най-често това се случва, когато единия играч попадне в ситуация, при която не може да продължи като вкара дадена топка на масата.

За да бъде разположена топката бияч на определена позиция играчите на билярд използват различни завъртания на бялата топка. Това става като ударът бъде насочен не към средата на топката бияч, а към нейната периферия. По този начин бялата топка променя посоката си на движение, след като удари топката, към която е насочена.

Видове билярдни игри[редактиране | edit source]

3 cushion[редактиране | edit source]

Начално подреждане при Осма топка

Осма топка[редактиране | edit source]

Осма топка е един от най-разпространените видове билярдна игра с джобове. В САЩ тя най често се играе на маси с дължина 7 фута. В началото на играта петнайсетте топки (без топката бияч) се подреждат във формата на триъгълник. Играта е наречена Осма топка, тъй като в крайна сметка победителя се определя от правилното вкарване на топка номер 8 (черната топка). Билярдните маси, предназначени за игра на Осма топка, са едни от най-разпространените в света.

Девета топка[редактиране | edit source]

Девета топка е една от характерните за заведения билярдни игри. Това се дължи на значително по-простите правила на играта в сравнение с игри като Осма топка или Снукър. Както всички билярдни игри Девета топка се играе като се редуват ходове на двама играчи. Всеки играч се опитва да направи позволен удар и ако с него успее да вкара някоя от топките на масата има право да продължи. Изключение прави случаят, при който играчът вкара топка номер 9. Ако ударът е изпълнен по правилата и топка номер 9 влезе в някой от джобовете, играчът който е играл побеждава. За позволен удар в играта на Девета топка се смята удар, при който бялата първо удря топката с най-ниска стойност на масата (от 1 до 9).

Начално подреждане при Девета топка

Снукър[редактиране | edit source]

Във Великобритания това е най-разпространената билярдна форма на състезателно ниво. Снукърът е разпространен и в редица други страни. Характерно за играта на снукър е, че вместо играчите да се опитват да вкарат определена топка по определен начин, както е в игри като Осма топка и Девета топка, в снукъра двамата играчи трупат точки. Точките се определят от топките, които са вкарани от играча и от тяхната стойност (1 за червена, 2 за жълта и т.н.). В крайна сметка за победител се счита играчът, който успее да събере повече точки. В играта на снукър максималният брой точки, който може да бъде събран е 147.

Техники на удар[редактиране | edit source]

Странично въртене[редактиране | edit source]

Точки на контакт между щеката и бялата топка при странично въртене

Страничното въртене (на английски: side spin, а по-често просто side) е завъртане на бялата топка наляво или надясно. Това се прави като контактът на щеката с топката бияч се измества вляво или вдясно от средата на топката. По принцип страничното въртене се използва за да се промени ъгъла на отразяване на топката бияч, след като се удари в борда на масата. Понякога страничното въртене се комбинира с предно или обратно въртене на бялата, за да се постигне отклоняване на топката бияч от нормалната и траектория след контакт с друга топка на масата.

Въртенето на бялата невинаги е причинено от страничен удар на играча по бялата топка. Определено въртене на топката бияч, а и на другите топки на масата, може да се получи от техния контакт с бордовете на масата.

Продължаване[редактиране | edit source]

Точка на контакт между щеката и бялата топка при продължаване

Продължаването на бялата топка, по често наричано предно въртене или колие (на английски: top spin или просто top) е завъртане на бялата, при което топката бияч започва да се върти по-бързо напред, от колкото при нормалното и движение. Продължаването на топката бияч се постига като мястото на контакт на щеката с бялата топка се измества в горната част на топката бияч. Ако бялата топка е продължена и удари централно някоя топка мишена на масата, топката бияч ще продължи да се движи и да следва ударената от нея топка и след контакта между двете топки.

Заради триенето на бялата топка със сукното на билярдната маса предното въртене е обичайното движение на топките във всички билярдни игри. Поради триенето на топките с повърхността на масата дори бялата топка да бъде ударена напълно централно, постепенно с движението си по масата тя придобива предно въртене. За разлика от продължаването на бялата топка, при обратно въртене на топката бияч със своето движение по масата топката губи началното въртене.

Когато на топката бияч действа предно въртене и тя удари нецентрално някоя от топките на масата, ъгълът на отклонение на бялата топка от нейната траектория, в случай че другата топка не е била там, става по-малък.

Изтегляне[редактиране | edit source]

Точка на контакт между щеката и бялата топка при изтегляне

Изтеглянето (на английски: draw) или обратното въртене (на английски: back spin) е завъртане на топката бияч обратно на посоката на движение. Това се постига като точката на удара между бялата топка и щеката на играча се премества в долната част на топката. Ако бялата топка е изтеглена и се удари централно в друга топка на масата, топката бияч вместо да спре или да продължи напред, се връща назад в посока на мястото, от където е изиграна.

Когато бялата топка е изтеглена и удари нецентрално друга топка на масата ъгълът на отклонение на бялата топка от нейната траектория, в случай че другата топка не е била там, става по-голям.

Обратното въртене забавя движението на бялата топка по сукното на масата. Също така обратното въртене намалява с движението на топката по масата, заради триенето на бялата топка със сукното на масата.

Билярдни игри със и без джобове[редактиране | edit source]

Без джобове[редактиране | edit source]

С джобове[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]