Биляча (община Буяновац)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Биляча.
| Биляча Биљача/Biljača | |
 Общ изглед | |
  Биляча | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пчински окръг |
| Община | Буяновац |
| Надм. височина | 527 m |
| Население | 316 души (2002) |
| Пощенски код | 17522 |
| Биляча в Общомедия | |
Биляча (на сръбски: Биљача или Biljača; на албански: Bilaçi) е село в община Буяновац, Пчински окръг, Сърбия.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Биляча е село в Прешевска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Билячъ е населявано от 300 жители българи християни и 350 арнаути мохамедани.[1] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Биляч има 84 сръбски патриаршистки къщи.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Билач (Bilatch) има 800 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище с двама учители.[3]
Църквата „Свети Марк“ е от 1926 година.[4]
По време на българското управление в Поморавието в годините на Втората световна война, Атанас Цв. Атанасов от Голям Извор е български кмет на Биляча от 27 август 1941 година до 12 юни 1942 година. След това кметове са Сотир Д. Делидинков от Гевгели (22 юни 1942 - 11 август 1942), Милан Ив. Кръстев от Скопие (11 август 1942 - 22 юни 1943), Димитър Г. Горчев от Кюстендил (23 септември 1943 - 18 декември 1943), Никола Йорд. Манев от Велес (24 януари 1944 - 12 април 1944) и Никола К. Петров от Казанлък (19 май 1944 - 9 септември 1944).[5]
Население[редактиране | редактиране на кода]
- 1948- 1695
- 1953- 1773
- 1961- 1613
- 1971- 1881
- 1981- 2349
- 1991- 2534
- 2002- 2036
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
(2002)
- 1704 (83,69%)- албанци
- 163 (8,00%)- сърби
- 8 (0,39%)- цигани
- 2 (0,09%)- македонци
- 2 (0,09%)- унгарци
- 16 (0,78%)- други
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Починали в Биляча
Тодор Христов (1883 – 1903), български офицер, революционер от ВМРО
Християн Тодоровски (1921 – 1944), югославски партизанин, народен герой на Югославия
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 218.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 144-145. (на френски)
- ↑ Храм св. апостола и јеванђелисте Марка // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.[неработеща препратка]
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
| ||||||||
