Биогеографска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Биогеографските области са едромащабни биогеографски подразделения на земната суша. Организмите които се срещат в тях са еволюирали в относителна изолация в продължение на дълго време, отделени от останалите области от географски препятствия, като океани, големи пустини или високи планини, които възпрепятстват миграциите. Разделят се на подобласти, в които организмите са родствено по-близки.

Екозоните се характеризират с еволюционната история на обитаващите ги организми. Те се различават от биомите, които се дефинират чрез адаптираността на организмите към определени климатични, почвени и други условия на средата. Всяка екозона включва различни биоми, а сходни биоми могат да присъстват в различни екозони. Например, влажната тропическа широколистна гора в Централна Америка силно наподобява тази в Нова Гвинея по вид и структура на растителността, климат, почви и т.н., но на двете места тя е обитавана от растения и животни с напълно различна еволюционна история.

Различни класификации[редактиране | редактиране на кода]

Няма консенсус по отношение на точните граници на областите. Една от най-често използваните днес класификации е тази на Удварди (1975).[1] С малки изменения, нейните области са възприети и от Световния фонд за дивата природа (WWF). Удварди нарича най-обхватните области „реалми“ (realms), а техните подразделения „провинции“ (provinces). WWF ги наричат съответно „екозони“ (ecozones) и „екорегиони“ (ecoregions). В българската литература най-често се наричат „области“ и „подобласти“, а когато е нужна по-голяма прецизност, се цитира според коя класификация е районирането.

Според WWF[редактиране | редактиране на кода]

Основните области на класификацията на Световния фонд за дивата природа са същите като тези на Удварди, с малки изменения на границите им. Техните подобласти обаче са съвсем различни.

6 от 8-те области според районирането на Световния фонд за дивата природа
Екозона Площ, млн. km² Бележки
Палеарктическа екозона 54,1 Включва основната част от Евразия и Северна Африка
Неарктическа екозона 22,9 Включва основната част от Северна Америка
Афротропическа екозона 22,1 Включва Субсахарска Африка
Неотропическа екозона 19,0 Включва Южна и Централна Америка
Австралазийска екозона 7,6 Включва Австралия, Нова Гвинея и близките острови
Индо-Малайска екозона 7,5 Включва Индийския субконтинент и Югоизточна Азия
Океанийска екозона 1,0 Включва Океания
Антарктическа екозона 0,3 Включва Антарктика

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Берон, Петър. Загадки на зоогеографията. София, Изток-Запад, 2015. с. 18-22.