Биологична характеристика на зърнено-бобовите култури

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Морфологични особености[редактиране | редактиране на кода]

Кореновата система се състои от главен корен и излизащи от него странични разклонения. Тя не е мощна и може да достигне дълбочина до 1–1,5 м при по-леки почви. Основната коренова маса е разположена в слоя 0–30 см. По корените се образуват т.н. грудки, в които живеят грудкови бактерии. Отношението грудкови бактериии (Rhizobium leguminosarum|:бобово растение са от типа симбиотични. Грудковите бактерии фиксират атмосферен азот и го предоставят на растението, а последното предоставя въглехидратна храна на грудковите бактирии. Стъблото е с различна височина при различните зърнено-бобови култури — най-ниско при лещата (30–40 см) и най-високо при граха и баклата (100–120 см); при останалите е между 40 и 80 см. То е обло или ръбесто, като образува различен брой разклонения от долу нагоре, като в същата последователност става и образуването на листа и генеративни органи. Появата на цветове от долу нагоре предполага удължаване на периода на цъфтежа, бобообразуването и узряването.

Листата при зърнено-бобовите култури са сложни, съставени от няколко листенца на обща дръжка, биват текоперести (завършващи с единичен лист) или чифтоперести (завършващи с 2 листа).

Цветът е специфичен, поради което е сравняван с пеперуда, а ботанически тези растения спадат към Пеперудоцветни (Papilionaceae). Единичният цвят се състои от 5-листна чашка и 5-листно венче. Венчето е изградено от 2 листенца, наречени „крила“, 2 „ладийки“ и едно „байряче“. Цветът има 10 тичинки и един плодник. Цветовете са поединични или събрани по няколко на гроздове.

Плодът е боб, в който са разположени от 1 до 10 семена.

Семената имат различна форма, цвят и едрина, състоят се от обвивка, зародиш и семедели. В семената е отложено основното резервно вещество — белтъкът.

Фази на развитие[редактиране | редактиране на кода]

Фазите на развитие, през които преминават зърнено-бобовите култури са: поникване, появяване на същински лист, начало на разклоняване на стъблото, начало на бутонизация, цъфтеж, образуване на бобове, узряване. При някои култури има и специфични фази, напр. „елхичка“ при лещата.

При поникване соята и фасулът изнасят семеделите си над почвата, а при останалите култури те остават в нея.

За начало на фазата се определя момента, в който 10 % от растенията са встъпили в нея. Поради последователността на формиране на разклоненията, фазите бутонизация, цъфтеж и бобообразуване настъпват непрекъснато за дълъг период от време, а при някои култури — до узряване на първите бобове.

Биологични изисквания[редактиране | редактиране на кода]

  • Изисквания към топлината: Зърнено-бобовите култури отглеждани в България се отнасят към 2 групи — ‘’топлолюбиви’’ (фасул и соя) и ‘’хладоустойчиви’’ (останалите). Първата група са с биологичен минимум 10 °С, поради което се засяват при трайно преминаване през тази температура и не понасят захлаждания на времето, особено слани. Втората група никнат при температури малко над 0 °С и младите растения преживяват при падане на температурата до -7-8 °С, а някои зимуващи форми до -10-12 °С. Зърнено-бобовите култури са чувствителни на високи температури и ниска относителна влажност на въздуха по време на цъфтежа. Повишаването на температурата на 30–35 °С води до масово абортиране на цветовете и окапване на младите бобове.
  • Изисквания към светлината: Тези култури са светлолюбиви, не понасят засенчване и са силно чувствителни на заплевеляване. Соята и фасулът са растения на късия ден, докато лещата и грахът — на дългия. Нахутът има неутрална реакция към дължината на деня.
  • Изисквания към влагата: Семената на зърнено-бобовите култури поглъщат много вода за да поникнат — от 90 до 140 % от собственото им тегло. Те са особено взискателни по време на бутонизация и цъфтеж, поради което напояването при по-късните — фасула и соята, е мероприятие с висок ефект. Всички бобови са чувствителни и към излишък на влага в почвата. По отношение на реакцията им към засушаване те се делят на 3 групи: най-взискателни (грах, бакла), средно взискателни (фасул, соя), толерантни (нахут, леща). Тъй като соята е с дълъг вегетационен период, обаче, тя е чувствителна на продължително засушаване.
  • Изисквания към почвата: Зърнено-бобовите култури не понасят кисели и солени почви. Фасулът и соята се развиват най-добре на черноземни почви, докато лещата и нахутът изискват по-леки почви.

Виж също така[редактиране | редактиране на кода]