Направо към съдържанието

Биом

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за термин от биологията. За изследователската мрежа вижте БИОМ.

Биомите (природни зони) са големи съобщества от организми и средата на обитанието им, обхващащи определена географска област с характерен ландшафт и климаксна растителност[1], обусловени от зонален климат.[2][3] По същество биомите са големи екосистеми (макроекосистеми).

Основни биоми на сушата

[редактиране | редактиране на кода]

В резултат на мащабно изследване Световният фонд за природата дефинира 14 основни биома (главни хабитатни типове) на сушата:[4]

  1. Тропични и субтропични влажни широколистни гори
  2. Тропични и субтропични сухи широколистни гори
  3. Тропични и субтропични иглолистни гори
  4. Умерени широколистни и смесени гори
  5. Умерени иглолистни гори
  6. Бореални гори (тайга)
  7. Тропични и субтропични тревни, саванни и храстови биоми
  8. Умерени тревни, саванни и храстови биоми
  9. Наводнявани тревни и саванни биоми
  10. Високопланински тревни и храстови биоми
  11. Тундра
  12. Средиземноморски гори, редколесия и храстови биоми
  13. Пустини и ксерични храстови биоми
  14. Мангрови гори
  1. Климаксна растителност е тази, която е най-устойчива при съществуващите условия.
  2. Груев, Кузманов (1999), стр. 14
  3. Ангелов (1981), стр. 216
  4. www.worldwildlife.org
  • Груев, Благой, Б. Кузманов. Обща биогеография. Пловдивско университетско изд. Пловдив, 1999, ISBN 954-423-169-2, стр. 14; 81 – 160
  • Ангелов, Павел. Екология. Народна просвета. София, 1981, стр. 216 – 225