Биом
Облик
- Тази статия е за термин от биологията. За изследователската мрежа вижте БИОМ.
Биомите (природни зони) са големи съобщества от организми и средата на обитанието им, обхващащи определена географска област с характерен ландшафт и климаксна растителност[1], обусловени от зонален климат.[2][3] По същество биомите са големи екосистеми (макроекосистеми).
Основни биоми на сушата
[редактиране | редактиране на кода]В резултат на мащабно изследване Световният фонд за природата дефинира 14 основни биома (главни хабитатни типове) на сушата:[4]
- Тропични и субтропични влажни широколистни гори
- Тропични и субтропични сухи широколистни гори
- Тропични и субтропични иглолистни гори
- Умерени широколистни и смесени гори
- Умерени иглолистни гори
- Бореални гори (тайга)
- Тропични и субтропични тревни, саванни и храстови биоми
- Умерени тревни, саванни и храстови биоми
- Наводнявани тревни и саванни биоми
- Високопланински тревни и храстови биоми
- Тундра
- Средиземноморски гори, редколесия и храстови биоми
- Пустини и ксерични храстови биоми
- Мангрови гори
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Климаксна растителност е тази, която е най-устойчива при съществуващите условия.
- ↑ Груев, Кузманов (1999), стр. 14
- ↑ Ангелов (1981), стр. 216
- ↑ www.worldwildlife.org
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Груев, Благой, Б. Кузманов. Обща биогеография. Пловдивско университетско изд. Пловдив, 1999, ISBN 954-423-169-2, стр. 14; 81 – 160
- Ангелов, Павел. Екология. Народна просвета. София, 1981, стр. 216 – 225
|