Бисер Киров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бисер Киров
Бисер Киров по време на концерт, 16 ноември 2012 г.
Бисер Киров по време на концерт, 16 ноември 2012 г.
Информация
Роден
Бисер Христов Киров[1]
Починал
Стил поп
Инструменти виола, цигулка, китара
Глас баритон
Активност 1967 – 2016
Музикален издател Балкантон“, „Мелодия“ (Русия), AMIGA (ГДР), Areito (Куба), Sayton (Испания), „Маркос Мюзик“, „Макс арт интернешенъл“, „Бомба Мьюзик“ (Русия)
Свързани изпълнители Дийн Рийд, Йорданка Христова, Нели Рангелова, Георги Минчев, Димитър Методиев, Михаела Джонова, групи „Рефлекс“, „Паралел 42“, „Тоника СВ“, „Сребърни звезди“, „Сребърни звънчета“, Большой детский хор Гостелерадио СССР, „Синигери“, ФСБ, трио „Обектив '71“, „До-ре-ми-фа
Уебсайт biserkirov.ru
Бисер Киров в Общомедия

Бисер Христов Киров е български поп и рок певец, инструменталист, композитор, телевизионен водещ, режисьор, продуцент и дипломат.

Носител е на званията „Заслужил артист на Народна република България“ (1985) и „Заслужил артист на Руската федерация“ (2009)[2][3] Нареждан е сред 10-те най-популярни певци в Източна Европа[4]. Считан е за най-популярния българин в СССР[4][5].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Младост и образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в София на 4 септември 1942 година. Произхожда от семейството на свещенослужителя Христо Николов Киров – пастор в Църквата на адвентистите от седмия ден в България, майка му е Венциноса Апостолова Кирова. Има 2 по-малки братя: Апостол и Цвети. Родителите му са от с. Чокманово.[6]

През 1961 г. завършва 22 у-ще в София с пълно отличие. През 1961 – 1963 г. отслужва военната си служба в артилерийския дивизион в град Марица (сега Симеоновград). Следва специалности „Журналистика“ в Софийския държавен университет (1968 – 1969) и „Полупроводникови материали“ (1963 – 1967 и 1970 – 1973) и се дипломира във Висшия химикотехнологичен и металургичен институт в София. Завършва (1988) с отличие специалност „Музикална режисура“ в курса на проф. Иоаким Шароев в Държавния институт за театрално изкуство (известен като ГИТИС, днес Руски институт за театрално изкуство) в Москва, СССР и там постъпва в аспирантура през 1989 г.

Музикална кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 5-годишен свири на цигулка, след това на виола, после и на китара – от 12-годишен. Пее в рок-дуети с Георги Минчев, по време на съвместната им военна служба и като студенти. След военната си служба създава рок групата „Рефлекс“ – сред първите в страната.

На студентския празник на 8 декември 1966 година случайно е слушан от композитора Морис Аладжем; започва професионална кариера на вокален изпълнител с оркестър „Балкантон“ през 1967 г.

Има над 4500 концерта в Европа, Америка, Азия и Африка, проведени чрез музикалните агенции „Софияконцерт“, „Кюнстлерагентур“, „Госсконцерт“, „Прагоконцерт“, „Пагарт“, „Кубартиста“, „Джим Халси Ко“, „Макс Арт Интернешънъл“. Солист е 4 сезона във „Фридрихщадтпаласт“, Берлин, ГДР: 1971, 1972, 1975 и 1977 г. В продължение на 18 години е най-популярният чуждестранен певец в ГДР.

Записал е над 300 песни по свои композиции на български, руски, немски, чешки, полски, испански и други езици. Песните му са писани по стихове на поетите: Димитър Методиев, Иван Николов, Матей Стоянов, Георги Константинов, Емил Симеонов, Васил Сотиров, Кръстьо Станишев, Георги Джагаров, Любомир Левчев, Лъчезар Еленков, Владимир Голев, Дочка Банева, Андрей Дементиев, Олег Беликов, Галина Боголюбова, Николай Добронравов и други.

Българските композитори, творили за Бисер Киров, са Зорница Попова, Тончо Русев, Петър Ступел, Морис Аладжем, Йосиф Цанков, Александър Йосифов, Иван Пеев, Атанас Косев, Александър Бръзицов, Ангел Заберски, Борис Карадимчев, Стефан Димитров, Дечо Таралежков, Димитър Вълчев, Найден Андреев, Янко Миладинов, Борислав Панов, Ясен Обретенов и много други.

Има издадени 15 винилови дългосвирещи плочи в България, Куба, ГДР, Полша и СССР. Има издадени и краткосвирещи (малки) плочи в Испания и САЩ, както и 9 компактдиска в България и Русия с общ тираж над 7 милиона екземпляра. Записал е повече от 700 песни на български, руски, испански, немски и английски композитори.

Пял е с оркестрите на Уди Хърман, Карел Краутгартнер, с Оркестра дела мусика модерна (Куба) на Тони Таньо, Биг бенда на Герчанското радио (Мартин Хофман), Биг бенда на Радио Прага (Вацлав Вобруба), Големия оркестър на Юрий Силантиев (Москва), Глен Милър Оркестра (Ниуола фестивал), Биг бенда на БНР (на Вили Казасян), Биг бенда на Полското радио и много други.

Негови партньори на сцената са Йорданка Христова, Карел Гот, Хелена Вондрачкова, Дийн Рийд, Марила Родович, Удо Юргенс, Дъсти Уест, Бола де Ниеве, Елена Бърк, Рой Орбисън, Алла Пугачова, Франк Шобел, Рой Кларк, Дагмар Фредерик, Дон Уилямс, Йосиф Кобзон, Чеслав Ниемен, София Ротару, Лев Лешченко и много други.

В продължение на 20 години името му е сред 10-те най-популярни поп изпълнители на Източна Европа. Големите му международни хитове са: „Macht alle Türen und Fenster auf“, „Das ist Musik für mich“, „Sag’ auf Wiedersehen“, „Cuba-Bulgaria“, „Guantanamera“, „La casa grande“, „Дождь“, „Татьянин день“, „Алеша“, „Птица счастья“, „Народна китка“, „Обичам“ и много други.

Концертен артист в Русия и страните от ОНД. Почетен президент е на ежегодния детски международен фестивал „Музикална дъга“ в град Волгоград, Русия.

През 2013 г. в Русия записва последния си албум – компилация от 23 песни на 14 езика, които е пял през годините, озаглавена „Вокруг света за 80 минут“.

През 2016 г., малко преди да почине, Бисер Киров пише музиката и текста на последната си песен „Приятелю мой“, записана от Веселин Маринов в албума му „Легенда за любовта“ (2019).[7]

В телевизията и киното[редактиране | редактиране на кода]

Режисьорски и продуцентски предавания на Бисер Киров в БНТ са: „15 години група Сигнал“ (1993), „Бисер Киров – шоу“ (1993, 1994), „Коледария“ (1995), „Родопска коледа“ (1996), концертите „Бисер Киров в НДК“ (1998) и „Юбилеен концерт 2002“, „Звезден Рожен“ (2000 и 2006), „Празници на руската песен“ (2001), по негова идея са създадени биографичните музикални филми „Аз не съм никакъв Бисер – 30 години по-късно“ (2002) и „Рождество за всички“ (2004).

В периода 1995 – 2002 г. е продуцент, режисьор и водещ на детските предавания „Златното ключе“ и „Чудната приказка“ в руските телевизионни канали РТР и „Култура“.

През 2012 г. по случай 70-годишнината на певеца БНТ създава биографичния филм за Бисер Киров „Библията на моето детство“.[8]

Обществена работа[редактиране | редактиране на кода]

Член е на журина на международни фестивали в Сочи (СССР), Хавана и Варадеро (Куба), Ялта и Москва (Русия), „Златният шлагер“ и „Славянски базар“ (Беларус), „Бархатний сезон“ (Украйна), „Гласовете на Азия“ (Казахстан), Славянск, Краснодар.

От 1997 г. е в борда на съветниците на Халси Инститют (за музикален бизнес), Оклахома, САЩ.

От ноември 2006 до юли 2010 г. е съветник по културата в посолството на Република България в Москва. След това Министерството на външните работи на България го назначава за посланик на добра воля на Република България в Руската федерация[9]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

В последните си години боледува от левкемия (рак на кръвта). Умира на 6 ноември 2016 г. в Берлин от мозъчен инсулт.[1][10][11]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Попада в автокатастрофа през 1981 г. и остава 56 дни в реанимация. Погрешно съобщение на медии за гибелта му подбужда кубинския радиоводещ Алберто Фернандес да направи радиопредаване „Спомени за Бисер Киров“[12].

През 1969 г. се жени за състудентката си Митка, от която има 2 деца – Венциноса (19 февруари 1971 г. – 13 септември 2014 г., починала в Берлин)[13] и Бисер (р. 1973, компютърен специалист в Берлин). Приживе става дядо на 3 внучки и внук: Малена (р. 2004), Елиса (р. 2005), Фрида (р. 2009) и Максимилиан (Макс) (р. 2011).

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Мини албуми[редактиране | редактиране на кода]

Малки плочи и сингли[редактиране | редактиране на кода]

  • 1968 – „Bisser Kiroff“ (Flag of Spain.svg SP, Sayton – SA-25)
  • 1969 – „Бисер Киров“ (Flag of Bulgaria (1971 – 1990).svg EP, Балкантон – ВТМ 6080)
  • 1970 – „Пee Бисер Киров“ (Flag of Bulgaria (1971 – 1990).svg EP, Балкантон – ВТМ 6232)
  • 1971 – „Бисер Киров“ (Flag of Bulgaria (1971 – 1990).svg EP, Балкантон – ВТМ 6378)
  • 1972 – „Новогодишна“ (Flag of Bulgaria (1971 – 1990).svg SP, Балкантон – ВТК 2968)
  • 1972 – „Старата песен“ (Flag of Bulgaria (1971 – 1990).svg SP, Балкантон – ВТК 3025)
  • 1972 – „Бисер Киров“ (Flag of Bulgaria (1971 – 1990).svg SP, Балкантон – ВТК 3084)
  • 1972 – „Der Wein war rot“/ „Unser Lied“ (Flag of East Germany.svg SP, AMIGA – 4 55 897)
  • 1973 – „Heut ist für uns Sonntag“/ „Macht alle Türen und Fenster auf“ (Flag of East Germany.svg SP, AMIGA – 4 55 920)
  • 1973 – „Бисер Киров“ (Flag of Bulgaria (1971 – 1990).svg SP, Балкантон – ВТК 3026)
  • 1974 – „Поет Бисер Киров (Болгария)“ (Flag of the Soviet Union.svg ЕP, Мелодия – Г62-04373-4)
  • 1975 – „Бисер Киров“ (Flag of Bulgaria (1971 – 1990).svg SP, Балкантон – ВТК 3197)
  • 1976 – „Ich lieb' eine Stadt“/ „In so einer Nacht muß man träumen“ (Flag of East Germany.svg SP, AMIGA – 4 56 192)
  • 1977 – „Бисер Киров“ (Flag of Bulgaria (1971 – 1990).svg SP, Балкантон – ВТК 3328)
  • 1978 – „Поет Бисер Киров (Болгария)“ (Flag of the Soviet Union.svg EP, Мелодия – Г62-07095-6)
  • 1978 – „Татьянин день“ (Flag of the Soviet Union.svg SP, Мелодия – 33ИД 41107)
  • 1988 – „Мирны день“ (Flag of Bulgaria (1971 – 1990).svg SP, Балкантон – ВТК 3939)

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

Дългосвирещи плочи[редактиране | редактиране на кода]

  • „Bisser Kirov en La Habana“ (Flag of Cuba.svg Areito – LD-3882)
  • 1975 – „Бисер Киров (Болгария)“ (Flag of the Soviet Union.svg Мелодия – С60-06015)
  • 1976 – „Macht alle Türen und Fenster auf“ (Flag of East Germany.svg AMIGA – 8 55 461)
  • 1977 – „Бисер Киров“ (Flag of Bulgaria (1971 – 1990).svg Балкантон – ВТА 2084)
  • 1979 – „Поет Бисер Киров“ (Flag of the Soviet Union.svg Мелодия – С60-11699-700)
  • 1982 – „Катастрофа“ (Flag of Bulgaria (1971 – 1990).svg Балкантон – ВТА 10834)
  • 1982 – „Cuba de mi amor“ (Flag of Cuba.svg Areito ‎– ld4093)
  • 1983 – „И всичко пак ще се повтаря...“ (Flag of Bulgaria (1971 – 1990).svg Балкантон – ВТА 11044), съвместна плоча с Димитър Методиев
  • 1984 – „Русские глаза“ (Flag of the Soviet Union.svg Мелодия – С60 21057 005)
  • 1987 – „Весели ваканции. Детска дискотека с Бисер Киров и „Сребърни звънчета““ (Flag of Bulgaria (1971 – 1990).svg Балкантон – ВЕА 12130)
  • 1988 – „My Story“ (Flag of Bulgaria (1971 – 1990).svg Балкантон – ВТА 12359)
  • 1988 – „Автограф“ (Flag of Bulgaria (1971 – 1990).svg Балкантон – ВТА 12198)
  • 1990 – „Дискотека в Мальчугании. Бисер Киров и Большой детский хор Гостелерадио СССР“ (Flag of the Soviet Union.svg Мелодия – С60 29857 006)

Аудиокасети[редактиране | редактиране на кода]

  • 1975 – „Зарубежная эстрада. Эва Демарчик. Бисер Киров“ (Flag of the Soviet Union.svg Мелодия – СМ 00367)
  • 1978 – „Поет Бисер Киров“ (Flag of the Soviet Union.svg Мелодия – СМ00698)
  • 1984 – „Русские глаза. Поет Бисер Киров“ (Flag of the Soviet Union.svg Мелодия – СМ01275)
  • 1988 – „Весели ваканции. Детска дискотека с Бисер Киров и „Сребърни звънчета““ (Flag of Bulgaria (1971 – 1990).svg Балкантон – ВЕМС 7267)

Компактдискове[редактиране | редактиране на кода]

  • 2002 – „Детскотека“ (Flag of Russia.svg Макс Арт Интернешенел Ltd ‎– BK 20-2419-02)

Компилации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1998 – „Събота срещу неделя“ (Flag of Bulgaria.svg CD, Маркос мюзик – ММ 20 098 – 2)
  • 1998 – „Дожд и другие любимые песни...“ (Flag of Russia.svg CD, Макс арт интернешенъл – MAXART)
  • 1999 – „Мировая коллекция“ (Flag of Russia.svg CD, Макс арт интернешенъл)
  • 2004 – „Нова юбилейна колекция“ (Flag of Bulgaria.svg CD, Макс арт интернешенъл)
  • 2009 – „Лучшие песни“ (Flag of Russia.svg CD, Бомба Мьюзик – BoMB 033 – 542)
  • 2014 – „Вокруг света за 80 минут“ (Flag of Russia.svg CD, Макс арт интернешенъл)

Други песни[редактиране | редактиране на кода]

  • 1968 – „Има ли приятелство“ – м. Тончо Русев, т. Дамян Дамянов, съпровожда „До-ре-ми-фа“ и ЕОБРТ, диригент: Вили Казасян – от фестивала „Златният Орфей
  • 1968 – „Когато бях момче“ – м. Зорница Попова, т. Димитър Ценов, съпровожда „До-ре-ми-фа“ – от фестивала „Златният Орфей
  • 1968 – „Преди да стане спомен“ – м. Атанас Косев, т. Димитър Стойчев, съпровожда вокално-инструментален състав „Синигери“ - от фестивала „Златният Орфей
  • 1968 – „Фестивален разговорник“ – м. Димитър Вълчев, т. Милчо Спасов, съпровожда ЕОБРТ, диригент: Вили Казасян – от 9-ия световен младежки фестивал
  • 1969 – „Adios Mar“ – м. Морис Аладжем – от плочата „Оркестър Балкантон в Куба
  • 1969 – „El Camino Verde Del Lugar Donde Naci“ – м. Кърли Путмън – от плочата „Оркестър Балкантон в Куба
  • 1969 – „Гълъби от София“ – м. Йосиф Цанков, т. Димитър Василев, съпровожда СЕОБРТ, диригент: Вили Казасян – от фестивала „Златният Орфей
  • 1969 – „Зелените кестени“ – м. Атанас Косев, т. Димитър Ценов, съпровожда оркестър, диригент: Николай Куюмджиев – от малка плоча с песни от Атанас Косев
  • 1969 – „Не, не е тъжна песен това“ – м. и ар. Морис Аладжем, т. Димитър Керелезов, съпровожда оркестър, диригент: Морис Аладжем – от малка плоча с песни от Морис Аладжем
  • 1970 – „Всяко начало“ – м. Зорница Попова, т. Димитър Ценов, съпровожда вокална група и ЕОБРТ, диригент: Вили Казасян – от радиоконкурса „Пролет
  • 1970 – „Как си различна днес“ – м. Бигаци, т. Милчо Спасов, съпровожда вокална група и оркестър „Метроном“ – от малка плоча със забавна музика
  • 1970 – „Мартеничка“ – м. Александър Йосифов, т. Димитър Точев, съпровожда вокална група и ЕОБРТ, диригент: Вили Казасян – „Мелодия на годината“ за март
  • 1970 – „Моята песен“ – м. Александър Йосифов, т. Димитър Точев, съпровожда квартет „Акорд“ и ЕОБРТ, диригент: Дечо Таралежков – от малка плоча със забавна музика
  • 1970 – „На Ком си почиваше залезът“ – м. Йосиф Цанков, т. Стоян Етърски, съпровожда оркестър „Балкантон“, диригент: Димитър Ганев – от малка плоча с песни за Берковица
  • 1970 – „Старата фрегата“ – м. Морис Аладжем, т. Димитър Ценов, съпровожда оркестър „Балкантон“, диригент“ Морис Аладжем – от малка плоча „Пеят наши и чужди изпълнители
  • 1971 – „Песен за бащите“ – м. Бисер Киров, т. Спас Бутански, съпровожда вокална група и „Стакато“, диригент: Развигор Попов – „Мелодия на годината“ за юни
  • 1971 – „Първата любов“ – м. Георги Костов, т. Петър Кицов, съпровожда оркестър, диригент: Константин Драгнев – от малка плоча „Пеят наши и чужди изпълнители
  • 1971 – „Смях раздай, не тъга“ – м. Зорница Попова, т. Димитър Керелезов, съпровожда „До-ре-ми-фа“ и ЕОБРТ, диригент: Вили Казасян – от малка плоча със забавна музика
  • 1972 – „Варна, Варна“ – м. Димитър Вълчев, т. Найден Вълчев, съпровожда оркестър, диригент: Димитър Ганев – от малка плоча с песни за Варна
  • 1973 – „Една любов осмисля целия живот“ – песен из филма „Кръстникът
  • 1973 – „Настроение“ – м. Атанас Косев, т. Димитър Стойчев, съпровожда вокална група „Обектив '71“ и ЕОКТР, диригент: Вили Казасян – от плочата „ЕОКТР и неговите солисти
  • 1973 – „Химн“ – м. Юри Ступел, т. Георги Константинов, ар. Панайот Славчев, съпровожда оркестър „Метроном“, диригент: Панайот Славчев – от ІV Младежки конкурс за забавна песен
  • 1973 – „Българска наздравица“ – м. Александър Йосифов, т. Павел Матев, ар. Константин Драгнев, съпровожда вокална група и ЕО, диригент: Константин Драгнев – от съвместна малка плоча с Богдана Карадочева и Емил Димитров
  • 1974 – „Жребчето“ – м. Матей Стоянов, т. Найден Вълчев, ар. Митко Щерев, съпровожда ЕОКТР, диригент: Митко Щерев – „Мелодия на годината за юли
  • 1974 – „Ще си отидеш“ – м. и ар. Ангел Заберски, т. Георги Джагаров, съпровожда ЕОКТР, диригент: Вили Казасян – от плоча с песни на Ангел Заберски
  • 1975 – „Закъсняла серенада“ – м. и ар. Найден Андреев, т. Недялко Йорданов, съпровожда ЕОКТР, диригент: Вили Казасян – от фестивала „Златният Орфей
  • 1977 – „Морето“ – м. Бисер Киров, т. Владимир Голев, ар. Панайот Славчев, съпровожда ЕСО „Бургас“, диригент: Иван Панталеев – от фестивала „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора
  • 1977 – „Ноктюрно“ – м. и ар. Кирил Аврамов, т. Павел Матев, съпровожда ЕСО „Бургас“, диригент: Иван Панталеев – от фестивала „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора
  • 1977 – „Обичам те, Ленинград“ – м. Ангел Заберски, т. Владимир Голев, ар. Развигор Попов, съпровожда ЕОКТР, диригент: Ангел Заберски – от плочата „Хора на дълга
  • 1977 – „Орлово гнездо“ – м. Александър Йосифов, т. Димитър Точев, ар. Людмил Георгиев, съпровожда оркестър „Балкантон“, диригент: Недко Трошанов – от плочата „Песни за Трявна
  • 1977 – „Песничка за обикновените неща“ – м. и ар. Стефан Драгостинов, т. Александър Малинов, съпровожда ЕОКТР, диригент: Томи Димчев – от радиоконкурса „Пролет
  • 1978 – „Есен“ – м. и ар. Янко Миладинов, т. Дамян Дамянов, съпровожда ЕОБР, диригент: Вили Казасян – от фестивала „Златният Орфей
  • 1978 – „Моя късна любов“ – м. Бисер Киров, т. Явор Димов – от плочата „Изберете. Хит парад на радио София
  • 1978 – „Сонет“ – м. Бисер Киров, т. Димитър Методиев, ар. Панайот Славчев, съпровожда ЕОБР, диригент: Дечо Таралежков – от фестивала „Златният Орфей
  • 1979 – „Вечерница ти пак бъди“ – м. Атанас Косев, т. Орлин Орлинов, ар. Панайот Славчев, съпровожда ЕОБР, диригент: Вили Казасян – от фестивала „Златният Орфей
  • 1979 – „Сигурно е свързана с годините“ – м. и ар. Янко Миладинов, т. Павел Матев, съпровожда ЕОБР, диригент: Вили Казасян – от фестивала „Златният Орфей
  • 1980 – „Миша Олимпийски“ – м. Александър Йосифов, т. Димитър Точев – от плочата „Москва '80. Поздрав от България
  • 1980 – „Светът е и мой“ – м. и ар. Морис Аладжем, т. Георги Иванов, съпровожда вокално трио „Рефлекс“ – от плочата „Диско 5
  • 1981 – „Голямата къща“ – м. Бисер Киров, т. Владимир Голев, ар. Панайот Славчев – от фестивала „Златният Орфей
  • 1982 – „Ние, старите моряци“ – м. Дечо Таралежков, т. Р. Василев, ар. Панайот Славчев, съпровожда детска вокална група и ЕОБР, диригент: Вили Казасян – втора награда от конкурса „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора
  • 1984 – „Стоманата, що пя у мен“ – м. Бисер Киров, т. Димитър Методиев, ар. Ясен Обретенов – от плочата „София – Москва
  • 1986 – „И мирис сладък“ – м. и ар. Ясен Обретенов, т. Димитър Методиев, съпровожда ЕОКТР, диригент: Вили Казасян – от фестивала „Златният Орфей
  • 1986 – „Мелодия за двама“ – дует с Нели Рангелова – м. и ар. Любомир Денев, т. Станка Пенчева, съпровожда ЕОКТР, диригент: Вили Казасян – от фестивала „Златният Орфей
  • 1987 – „Вяра в Русия“ – м. Бисер Киров, т. Димитър Методиев, ар. Ясен Обретенов – от плочата „Да бъде ден, да има мир и песен
  • 1987 – „Разузнавачът“ – м. и ар. Атанас Косев, т. Методи Христов – от плочата „Пеем за нашето време
  • 1988 – „Този миг“ – м. и ар. Александър Бръзицов, т. Матей Стоянов – от плочата „Александър Бръзицов. Избрани песни 2
  • 1988 – „Патладжанко–Бабаджанко“ – дует с Михаела Джонова – м. и ар. Асен Драгнев и Иван Платов, т. Димитър Керелезов – от плочата и касетата „Парад на плодовете

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Лауреат на фестивалите[редактиране | редактиране на кода]

  • 1967 – Сочи (СССР), I международен младежки фестивал на политическата песен „Червен карамфил“ – трета награда за изпълнение, песента му „Човекът, който не подписа“ (м. Борис Карадимчев, т. Радой Ралин) получава втора награда
  • 1968 – София, IX световен фестивал на младежта и студентите – златен медал
  • 1968 – София, БНТ, „Най-добър изпълнител на годината“
  • 1968 – Барселона (Испания), I международен фестивал на песента – първа награда на Организационния комитет за песента „Да вярвам ли“ (м. Ангел Заберски)
  • 1970 – „Златният Орфей“ – първа награда за изпълнение (голяма награда не е дадена)
  • 1973 – Лайпциг (ГДР), „Златният лъв“ – златен медал с Карел Гот, Марила Родович и Регина Тос
  • 1973 – Берлин (ГДР), X фестивал на младежта и студентите
  • 1974 – Познан (Полша), „Познанска пролет“
  • 1974 – Дрезден (ГДР), Дрезденски международен фестивал на естрадната песен – голяма награда за изпълнение
  • 1975 – „Златният Орфей“ – 2 втори награди за участие с песните „Закъсняла серенада“ (м. Найден Андреев) и „Жена“ в дует с Йорданка Христова (м. Димитър Вълчев)
  • 1976 – Пореч (Югославия), „Златен делфин“
  • 1978 – Хавана, Куба, XI фестивал на младежта и студентите – златен медал
  • 1978 – „Златният Орфей“ – голямата награда за композиция с песента „Сонет“ и трета награда за песента „Есен“ (м. Янко Миладинов)[14]
  • 1979 – „Златният Орфей“ – голямата награда за изпълнение на песента „Вечерница“ на Атанас Косев
  • 1979 – OIRT, Финландия – втора награда за песента „Моя късна любов“ (м. Бисер Киров)
  • 1981 – Канзас (САЩ), „Ниуола фестивал“ – голямата награда и награда на публиката
  • 1982 – Хавана (Куба), „Гала“ – голямата награда
  • 1983 – конкурс на Интервизията, Тампере, Финландия
  • 1984 – Готвалдов (Чехословакия) – голямата награда и звезда на ОРТ
  • 1985 – Москва, СССР, XII фестивал на младежта и студентите – златен медал
  • 1985 – Каван (Ирландия), Песенен фестивал – специална награда „Шоу мастър“
  • 1992 – Кан (Франция), МИДЕМ – голямата награда на ФИДОФ
  • 1995 – Алма Ата (Казахстан), „Гласовете на Азия“ – награда „Легенда на естрадата“
  • 1997 – „126 песни за Москва“ (конкурс на Московското кметство за 850-годишнината на Москва) – трета награда с песента „Обичам Москва“ по стихове на Владимир Башев

Награден е с десетки награди от български и международни конкурси: младежки, телевизионни, „Мелодия на годината“, „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“, „Песни за Варна“. Лауреат е на множество фестивали.

Държавни отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1978 – „Почетен знак – сребърен“ за дружба между народите, ГДР
  • 1981 – Пожизнен почетен гражданин на щата Канзас, САЩ
  • 1984 – награда на ЦК на ДКМС за цикъла песни „Моите 40 години“
  • 1985 – почетно звание „Заслужил артист“ на Народна република България
  • 2002 – почетна награда „Мечът на Алма Ата“, Казахстан
  • 2008 – Почетен знак на президента на Република България Георги Първанов
  • 2009 – почетно звание „Заслужил артист“ на Руската федерация с указ на президента на Русия Дмитрий Медведев
  • 2010 – Международна награда за култура „Свети равноапостолни братя Кирил и Методий“ (Славянски фонд на Русия и Московска патриаршия)[15][16]
  • 2012 – Почетна грамота от президента на Русия Владимир Путин за развитие на руско-българското сътрудничество в областта на културата
  • 2012 – Почетна грамота от Правителството на Москва „за заслуги в развитието на естрадното изкуство и активна обществена дейност“
  • 2012 – Златна значка и руски орден за дългогодишна дейност за сближаване на народите на България и Русия от Национално движение „Русофили“[17]
  • 2012 – Почетен доктор на Московския държавен университет по фини химически технологии „М. В. Ломоносов“ (известен като МИТХТ, сега Московски технологически университет)
  • 2012 – Почетен гражданин на Смолян
  • 2014 – „Човек на годината“, Украйна – отказва наградата в знак на протест срещу войната в Донбас
  • 2014 – „Золотое перо Руси“, номинация „Духовност“ – за високо художествено майсторство за филма „Библията на моето детство“
  • 2015 – включен в 10-и том на „Човек на хилядолетието“, Русия[18]
  • 2015 – Годишна награда за изкуство „Золотая муза“[18]

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Бисер Киров владее руски, английски, немски и ползва испански, полски, чешки и румънски.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

  • През 2017 г. Фондация „Устойчиво развитие за България“ издава биографичната книга „Благодарствена песен“ на Бисер Киров. Представена е на 4 септември същата година в Руския културен център в София.[19]
  • През 2019 г. в Русия е учредена наградата „Бисер Киров“ в Международния конкурс за патриотична песен „Червен карамфил“.[20]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Почина големият певец Бисер Киров, bnt.bg, 7 ноември 2016 г.
  2. Бисер Киров стана заслужил артист на Русия, Нюз.бг, 13 ноември 2009 г.
  3. Бисер Киров стана заслужил артист на Русия, БГестрада, 13 ноември 2009 г.
  4. а б Мигулина Катерина. Кировский завод. // Редакция газеты „Труд“, 2007-05-31. Посетен на 2019-07-11. (на руски)
  5. Болгарский певец Бисер Киров скончался на 75-м году жизни. // РИА Новости, 2016-11-07. Посетен на 2019-07-11. (на руски)
  6. Зарко Маринов, Вечният юноша Бисер Киров на 70 години, otzvuk.net, 12 септември 2012 г.
  7. Албумът „Легенда за любовта“ (2019) – официален уебсайт на Веселин Маринов
  8. Библията на моето детство, БНТ
  9. „Посольство Болгарии в РФ: Бисер Киров был патриотом и крепко любил Россию“. // РИА Новости, 2016-11-07. Посетен на 2019-07-11. (на руски)
  10. Почина големият български певец Бисер Киров (обновена + видео), 24 часа, 7 ноември 2016 г.
  11. Почина Бисер Киров, news7.bg, 7 ноември 2016 г.
  12. Архакова, Анна. „России болгарский певец“. // в. „Музыкальная правда“ 19. Москва, 2009. с. 2. (на руски)
  13. Александър Попов, „Бисер Киров загуби дъщеря си“, Днес.бг, 16 септември 2014 г.
  14. История на фестивала „Златният Орфей“ в БГестрада
  15. Ушева, Надежда. Бисер Киров: Коми обича България завинаги. // „Дума“ (233). София, 2010. Посетен на 2019-09-16.
  16. Святейший Патриарх Кирилл возглавил церемонию вручения Международной премии святых равноапостольных Кирилла и Мефодия. // Пресс-служба Патриарха Московского и всея Руси, 2010-05-27. Посетен на 2019-09-16. (на руски)
  17. Златна значка за юбилея на Бисер Киров, БГ естрада, 10 септември 2012 г.
  18. а б Киров, Б. Благодарствена песен. Фондация „Устойчиво развитие за България“. 2017, стр. 332
  19. Ивана Иванова, „Благодарствена песен“ – автобиографична книга на Бисер Киров, БНТ новини, 4 септември 2017 г.
  20. В Русия учредиха награда на името на Бисер Киров, dariknews.bg, 5 септември 2019 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България