Бисер Киров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бисер Киров
Бисер Киров по време на концерт, 16 ноември 2012 г.
Бисер Киров по време на концерт, 16 ноември 2012 г.
Информация
Роден
Бисер Христов Киров[1]
Починал
Стил поп
Инструменти виола, цигулка, китара
Глас баритон
Активност 1967 – 2016
Музикален издател Балкантон“, „Мелодия “(Русия), AMIGA (ГДР), Areito (Куба), Sayton (Испания), Legacy Recordings, „Маркос Мюзик“, „Макс Арт Интернешенъл“, „Бомба мюзик“ (Русия)
Свързани изпълнители Дийн Рийд, Йорданка Христова, Нели Рангелова, Георги Минчев, Димитър Методиев, Михаела Джонова, групи „Рефлекс“, „Паралел 42“, „Тоника СВ“, „Сребърни звезди“, „Сребърни звънчета“, Большой детский хор Гостелерадио СССР, „Синигери“, ФСБ, трио „Обектив '71“, „До-ре-ми-фа
Уебсайт biserkirov.ru
Бисер Киров в Общомедия

Бисер Христов Киров е български поп и рок певец, инструменталист, композитор, телевизионен водещ, режисьор, продуцент и дипломат.

Носител е на званията „Заслужил артист на Народна република България“ (1985) и „Заслужил артист на Руската федерация“ (2009)[2][3] Нареждан е сред 10-те най-популярни певци в Източна Европа[4]. Считан е за най-популярния българин в СССР[4][5].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Младост и образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в София на 4 септември 1942 година. Произхожда от семейството на свещенослужителя Христо Николов Киров – пастор в Църквата на адвентистите от седмия ден в България, майка му е Венциноса Апостолова Кирова. Има 2 по-малки братя: Апостол и Цвети. Родителите му са от с. Чокманово.[6]

През 1961 г. завършва 22 у-ще в София с пълно отличие. През 1961 – 1963 г. отслужва военната си служба в артилерийския дивизион в град Марица (сега Симеоновград). Следва специалности „Журналистика“ в Софийския държавен университет (1968 – 1969) и „Полупроводникови материали“ (1963 – 1967 и 1970 – 1973) и се дипломира във Висшия химикотехнологичен и металургичен институт в София. Завършва (1988) с отличие специалност „Музикална режисура“ в курса на проф. Иоаким Шароев в Държавния институт за театрално изкуство (известен като ГИТИС, днес Руски институт за театрално изкуство) в Москва, СССР и там постъпва в аспирантура през 1989 г.

Музикална кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 5-годишен свири на цигулка, след това на виола, после и на китара - от 12-годишен. Пее в рок-дуети с Георги Минчев, по време на съвместната им военна служба и като студенти. След военната си служба създава рок групата „Рефлекс“ – сред първите в страната.

На студентския празник на 8 декември 1966 година случайно е слушан от композитора Морис Аладжем; започва професионална кариера на вокален изпълнител с оркестър „Балкантон“ през 1967 г.

Има над 4500 концерта в Европа, Америка, Азия и Африка, проведени чрез музикалните агенции „Софияконцерт“, „Кюнстлерагентур“, „Госсконцерт“, „Прагоконцерт“, „Пагарт“, „Кубартиста“, „Джим Халси Ко“, „Макс Арт Интернешънъл“. Солист е 4 сезона .във „Фридрихщадтпаласт“, Берлин, ГДР: 1971, 1972, 1975 и 1977 г. В продължение на 18 години е най-популярният чуждестранен певец в ГДР.

Записал е над 300 песни по свои композиции на български, руски, немски, чешки, полски, испански и други езици. Песните му са писани по стихове на поетите: Димитър Методиев, Иван Николов, Матей Стоянов, Георги Константинов, Емил Симеонов, Васил Сотиров, Кръстьо Станишев, Георги Джагаров, Любомир Левчев, Лъчезар Еленков, Владимир Голев, Дочка Банева, Андрей Дементиев, Олег Беликов, Галина Боголюбова, Николай Добронравов и други.

Българските композитори, творили за Бисер Киров, са Зорница Попова, Тончо Русев, Петър Ступел, Морис Аладжем, Йосиф Цанков, Александър Йосифов, Иван Пеев, Атанас Косев, Александър Бръзицов, Ангел Заберски, Борис Карадимчев, Стефан Димитров, Дечо Таралежков, Димитър Вълчев, Найден Андреев, Янко Миладинов, Борислав Панов, Ясен Обретенов и много други.

Има издадени 15 винилови дългосвирещи плочи в България, Куба, ГДР, Полша и СССР. Има издадени и краткосвирещи (малки) плочи в Испания и САЩ, както и 9 компактдиска в България и Русия с общ тираж над 7 милиона екземпляра. Записал е повече от 700 песни на български, руски, испански, немски и английски композитори.

Пял е с оркестрите на Уди Хърман, Карел Краутгартнер, с Оркестра дела мусика модерна (Куба) на Тони Таньо, Биг бенда на Герчанското радио (Мартин Хофман), Биг бенда на Радио Прага (Вацлав Вобруба), Големия оркестър на Юрий Силантиев (Москва), Глен Милър Оркестра (Ниуола фестивал), Биг бенда на БНР (на Вили Казасян), Биг бенда на Полското радио и много други.

Негови партньори на сцената са Йорданка Христова, Карел Гот, Хелена Вондрачкова, Дийн Рийд, Марила Родович, Удо Юргенс, Дъсти Уест, Бола де Ниеве, Елена Бърк, Рой Орбисън, Алла Пугачова, Франк Шобел, Рой Кларк, Дагмар Фредерик, Дон Уилямс, Йосиф Кобзон, Чеслав Ниемен, София Ротару, Лев Лешченко и много други.

В продължение на 20 години името му е сред 10-те най-популярни поп изпълнители на Източна Европа. Големите му международни хитове са: „Macht alle Türen und Fenster auf“, „Das ist Musik für mich“, „Sag’ auf Wiedersehen“, „Cuba-Bulgaria“, „Guantanamera“, „La casa grande“, „Дождь“, „Татьянин день“, „Алеша“, „Птица счастья“, „Народна китка“, „Обичам“ и много други.

Концертен артист в Русия и страните от ОНД. Почетен президент е на ежегодния детски международен фестивал „Музикална дъга“ в град Волгоград, Русия.

През 2013 г. в Русия записва последния си албум – компилация от 23 песни на 14 езика, които е пял през годините, озаглавена „Вокруг света за 80 минут“.

През 2016 г., малко преди да почине, Бисер Киров пише музиката и текста на последната си песен „Приятелю мой“, записана от Веселин Маринов в албума му „Легенда за любовта“ (2019).[7]

В телевизията и киното[редактиране | редактиране на кода]

Режисьорски и продуцентски предавания на Бисер Киров в БНТ са: „15 години група Сигнал“ (1993), „Бисер Киров – шоу“ (1993, 1994), „Коледария“ (1995), „Родопска коледа“ (1996), концертите „Бисер Киров в НДК“ (1998) и „Юбилеен концерт 2002“, „Звезден Рожен“ (2000 и 2006), „Празници на руската песен“ (2001), по негова идея са създадени биографичните музикални филми „Аз не съм никакъв Бисер – 30 години по-късно“ (2002) и „Рождество за всички“ (2004).

В периода 1995 – 2002 г. е продуцент, режисьор и водещ на детските предавания „Златното ключе“ и „Чудната приказка“ в руските телевизионни канали РТР и „Култура“.

През 2012 г. по случай 70-годишнината на певеца БНТ създава биографичния филм за Бисер Киров „Библията на моето детство“.[8]

Обществена работа[редактиране | редактиране на кода]

Член е на журина на международни фестивали в Сочи (СССР), Хавана и Варадеро (Куба), Ялта и Москва (Русия), „Златният шлагер“ и „Славянски базар“ (Белорусия), „Бархатний сезон“ (Украйна), „Гласовете на Азия“ (Казахстан), Славянск, Краснодар.

От 1997 г. е в борда на съветниците на Халси Инститют (за музикален бизнес), Оклахома, САЩ.

От ноември 2006 до юли 2010 г. е съветник по културата в посолството на Република България в Москва. След това Министерството на външните работи на България го назначава за посланик на добра воля на Република България в Руската федерация[9]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

В последните си години боледува от левкемия (рак на кръвта). Умира на 6 ноември 2016 г. в Берлин от мозъчен инсулт.[1][10][11]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Попада в автокатастрофа през 1981 г. и остава 56 дни в реанимация. Погрешно съобщение на медии за гибелта му подбужда кубинския радиоводещ Алберто Фернандес да направи радиопредаване „Спомени за Бисер Киров“[12].

През 1969 г. се жени за състудентката си Митка, от която има 2 деца – Венциноса (19 февруари 1971 г. – 13 септември 2014 г., починала в Берлин)[13] и Бисер (р. 1973, компютърен специалист в Берлин). Приживе става дядо на 3 внучки и внук: Малена (р. 2004), Елиса (р. 2005), Фрида (р. 2009) и Максимилиан / Макс (р. 2011).

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

Дългосвирещи плочи[редактиране | редактиране на кода]

  • Bisser Kirov en La Habana – LD-3882, издадена в Куба
  • Бисер Киров Болгария – С60-06015-16 (1973), издадена в Русия
  • Macht alle türen und fenster auf – 8 55 461 (1976), издадена в ГДР
  • Бисер Киров – ВТА 2084 (1977)
  • Поет Бисер Киров – С60-11699-700 (1979), издадена в Русия
  • Катастрофа – ВТА 10834 (1982)
  • Cuba de mi amor (1982), издадена в Куба
  • И всичко пак ще се повтаря... – ВТА 11044 (1983), съвместен албум с Димитър Методиев
  • Руские глаза – С60 21057 005 (1984), издадена в Русия
  • Весели ваканции – ВЕА 12130 (1987)
  • My Story – ВТА 12359 (1988)
  • Автограф – ВТА 12198 (1988)
  • Бисер Киров и Большой детский хор Гостелерадио СССР – Дискотека в Мальчугании – С60 29857 006 (1990), издадена в Русия

Компактдискове[редактиране | редактиране на кода]

  • Детскотека (2002), издаден в Русия

Мини албуми[редактиране | редактиране на кода]

Малки плочи[редактиране | редактиране на кода]

  • Yo creo en ti – SA-25 (1968), издадена в Испания
  • Бисер Киров – ВТМ 6080 (1969)
  • Бисер Киров – ВТМ 6232 (1970)
  • Бисер Киров – ВТМ 6378 (1971)
  • Новогодишна – ВТК 2968 (1971)
  • Старата песен – ВТК 3025 (1972)
  • Бисер Киров – ВТК 3084 (1972)
  • Der Wein war rot / Unser Lied – 4 55 897 (1972), издадена в ГДР
  • Бисер Киров – ВТК 3026 (1973)
  • Heut ist für uns sonntag / Macht alle türen und fenster auf – 4 55 920 (1973), издадена в ГДР
  • Поет Бисер Киров – Г62-04373-4 (1974), издадена в Русия
  • Бисер Киров – ВТК 3197 (1975)
  • Ich lieb' eine stadt / In so einer nacht muss man träumen – 4 56 192 (1976), издадена в ГДР
  • Бисер Киров – ВТК 3328 (1977)
  • Скажи „До свидания“ – Г62-07095-6 (1978), издадена в Русия
  • Хималайци – ВТК 3612 (1981)
  • Мирны день – ВТК 3939 (1988)

Компилации[редактиране | редактиране на кода]

  • Събота срещу неделя (1998)
  • Дожд и другие любимые песни (1998), издаден в Русия
  • Световна колекция (1999), издаден в Русия (1999)
  • Нова юбилейна колекция (2004)
  • Лучшие песни (2009), издаден в Русия
  • Вокруг света за 80 минут (2013), издаден в Русия

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Лауреат на фестивали[редактиране | редактиране на кода]

  • 1967, Сочи (СССР), I международен младежки фестивал на политическата песен „Червен карамфил“ – трета награда за изпълнение, песента му „Човекът, който не подписа“ (м. Борис Карадимчев, т. Радой Ралин) получава втора награда
  • 1968, София, IX световен фестивал на младежта и студентите – златен медал
  • 1968, София, БНТ, „Най-добър изпълнител на годината“
  • 1968, Барселона (Испания), I международен фестивал на песента – първа награда на Организационния комитет за песента „Да вярвам ли“ (м. Ангел Заберски)
  • 1970, „Златният Орфей“ – първа награда за изпълнение (голяма награда не е дадена)
  • 1973, Лайпциг (ГДР), „Златният лъв“ – златен медал с Карел Гот, Марила Родович и Регина Тос
  • 1973, Берлин (ГДР), X фестивал на младежта и студентите
  • 1974, Познан (Полша), „Познанска пролет“
  • 1974, Дрезден (ГДР), Дрезденски международен фестивал на естрадната песен – голяма награда за изпълнение
  • 1975, „Златният Орфей“ – 2 втори награди за участие с песните „Закъсняла серенада“ (м. Найден Андреев) и „Жена“ в дует с Йорданка Христова (м. Димитър Вълчев)
  • 1976, Пореч (Югославия), „Златен делфин“
  • 1978, Хавана, Куба, XI фестивал на младежта и студентите – златен медал
  • 1978, „Златният Орфей“ – голямата награда за композиция с песента „Сонет“ и трета награда за песента „Есен“ (м. Янко Миладинов)[14]
  • 1979, „Златният Орфей“ – голямата награда за изпълнение на песента „Вечерница“ на Атанас Косев
  • 1979, OIRT, Финландия – втора награда за песента „Моя късна любов“ (м. Бисер Киров)
  • 1981, Канзас (САЩ), „Ниуола фестивал“ – голямата награда и награда на публиката
  • 1982, Хавана (Куба), „Гала“ – голямата награда
  • 1983, конкурс на Интервизията, Тампере, Финландия
  • 1984, Готвалдов (Чехословакия) – голямата награда и звезда на ОРТ
  • 1985, Москва, СССР, XII фестивал на младежта и студентите – златен медал
  • 1985, Каван (Ирландия), Песенен фестивал – специална награда „Шоу мастър“
  • 1992 Кан (Франция), МИДЕМ – голямата награда на ФИДОФ
  • 1995, Алма Ата (Казахстан), „Гласовете на Азия“ – награда „Легенда на естрадата“
  • 1997, „126 песни за Москва“ (конкурс на Московското кметство за 850-годишнината на Москва) – трета награда с песента „Обичам Москва“ по стихове на Владимир Башев

Награден е с десетки награди от български и международни конкурси: младежки, телевизионни, „Мелодия на годината“, „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“, „Песни за Варна“. Лауреат е на множество фестивали.

Държавни отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1978, „Почетен знак – сребърен“ за дружба между народите, ГДР
  • 1981, Пожизнен почетен гражданин на щата Канзас, САЩ
  • 1984, награда на ЦК на ДКМС за цикъла песни „Моите 40 години“
  • 1985, почетно звание „Заслужил артист“ на Народна република България
  • 2002, почетна награда „Мечът на Алма Ата“, Казахстан
  • 2008, Почетен знак на президента на Република България Георги Първанов
  • 2009, почетно звание „Заслужил артист“ на Руската федерация с указ на президента на Русия Дмитрий Медведев
  • 2010, Международна награда за култура „Свети равноапостолни братя Кирил и Методий“ (Славянски фонд на Русия и Московска патриаршия)[15][16]
  • 2012, Почетна грамота от президента на Русия Владимир Путин за развитие на руско-българското сътрудничество в областта на културата
  • 2012, Почетна грамота от Правителството на Москва „за заслуги в развитието на естрадното изкуство и активна обществена дейност“
  • 2012, Златна значка и руски орден за дългогодишна дейност за сближаване на народите на България и Русия от Национално движение „Русофили“[17]
  • 2012, Почетен доктор на Московския държавен университет по фини химически технологии „М. В. Ломоносов“ (известен като МИТХТ, сега Московски технологически университет)
  • 2012, Почетен гражданин на Смолян
  • 2014, „Човек на годината“, Украйна – отказва наградата в знак на протест срущу войната в Донбас
  • 2014, „Золотое перо Руси“, номинация „Духовност“ – за високо художествено майсторство за филма „Библията на моето детство“
  • 2015, включен в 10-ти том на „Човек на хилядолетието“, Русия[18]
  • 2015, Годишна награда за изкуство „Золотая муза“[18]

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Бисер Киров владее руски, английски, немски и ползва испански, полски, чешки и румънски.
  • През 2017 г. Фондация „Устойчиво развитие за България“ издава биографичната книга „Благодарствена песен“ на Бисер Киров. Представена е на 4 септември същата година в Руския културен център в София.[19]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Почина големият певец Бисер Киров, bnt.bg, 7 ноември 2016 г.
  2. Бисер Киров стана заслужил артист на Русия, Нюз.бг, 13 ноември 2009 г.
  3. Бисер Киров стана заслужил артист на Русия, БГестрада, 13 ноември 2009 г.
  4. а б Мигулина Катерина. Кировский завод. // Редакция газеты «Труд», 2007-05-31. Посетен на 2019-07-11. (на руски)
  5. Болгарский певец Бисер Киров скончался на 75-м году жизни. // РИА Новости, 2016-11-07. Посетен на 2019-07-11. (на руски)
  6. Зарко Маринов, Вечният юноша Бисер Киров на 70 години, otzvuk.net, 12 септември 2012 г.
  7. Албумът „Легенда за любовта“ (2019) – официален уебсайт на Веселин Маринов
  8. Библията на моето детство, БНТ
  9. „Посольство Болгарии в РФ: Бисер Киров был патриотом и крепко любил Россию“. // РИА Новости, 2016-11-07. Посетен на 2019-07-11. (на руски)
  10. Почина големият български певец Бисер Киров (обновена + видео), 24 часа, 7 ноември 2016 г.
  11. Почина Бисер Киров, news7.bg, 7 ноември 2016 г.
  12. Архакова, Анна. „России болгарский певец“. // в. „Музыкальная правда“ 19. Москва, 2009. с. 2. (на руски)
  13. Александър Попов, „Бисер Киров загуби дъщеря си“, Днес.бг, 16 септември 2014 г.
  14. История на фестивала „Златният Орфей“ в БГестрада
  15. Ушева, Надежда. Бисер Киров: Коми обича България завинаги. // „Дума“ (233). София, 2010. Посетен на 2019-09-16.
  16. Святейший Патриарх Кирилл возглавил церемонию вручения Международной премии святых равноапостольных Кирилла и Мефодия. // Пресс-служба Патриарха Московского и всея Руси, 2010-05-27. Посетен на 2019-09-16. (на руски)
  17. Златна значка за юбилея на Бисер Киров, БГ естрада, 10 септември 2012 г.
  18. а б Киров, Б. Благодарствена песен. Фондация „Устойчиво развитие за България“. 2017, стр. 332
  19. Ивана Иванова, „Благодарствена песен“ – автобиографична книга на Бисер Киров, БНТ новини, 4 септември 2017 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България