Бисер Киров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бисер Киров
Biser Kirov.jpg
Информация
Роден
Бисер Христов Киров[1]
Починал
6 ноември 2016 г. (74 г.)
Стил поп
Инструменти виола, цигулка, китара
Глас баритон
Активни години 1967 – 2016
Музикален издател Балкантон, Мелодия – Русия, Маркос Мюзик, Макс Арт Интернешенъл, Бомба мюзик – Русия
Свързани изпълнители Йорданка Христова, Нели Рангелова, Георги Минчев, група „Рефлекс“, „Паралел 42“, „Тоника СВ“, „Сребърни звезди“, „Сребърни звънчета“, ФСБ, ВИГ „Синигери“, трио „Обектив '71“, „До-ре-ми-фа“, Димитър Методиев, Михаела Джонова
Уебсайт biserkirov.ru
Бисер Киров в Общомедия

Бисер Христов Киров е български поп-певец, музикант, композитор, телевизионен водещ, режисьор, продуцент и дипломат. Заслужил артист на Руската федерация от 2009 г. [2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Младост и образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 4 септември 1942 година в град София. Произхожда от семейство на свещенослужител – баща му Христо Николов Киров е пастор в Църквата на адвентистите от седмия ден в България, а майка му е Венциноса Апостолова Кирова. Има двама по-малки братя: Апостол и Цвети. Родителите му са от с. Чокманово.[4]

През 1961 г. завършва 22 у-ще в София с пълно отличие. През 1961 – 63 г. отслужва военната си служба в артилерийския дивизион на град Марица (сега Симеоновград). През 1963 – 67 и 1970 – 73 г. следва във ВХТИ – София, специалност „полупроводникови материали“, през 1968 – 69 г. следва в Софийския държавен университет – „журналистика“.

През 1988 г. завършва РАТИ (Руската академия за театрално изкуство) в Москва, Русия, с отличие – специалност „музикална режисура“ в курса на проф. Иоаким Шароев.

Музикална кариера[редактиране | редактиране на кода]

Като ученик свири на цигулка, след това на виола, а впоследствие – и на китара. Пее в рок-дуети с Георги Минчев, които продължават по време на съвместната им военна служба и като студенти. Случайно на 8 декември 1966 година е слушан от Морис Аладжем и през 1967 г. започва професионалната му кариера на вокален изпълнител с оркестър „Балкантон“.

Има над 4500 концерта в Европа, Америка, Азия и Африка проведени, чрез „Софияконцерт“, „Кюнстлерагентур“, „Госсконцерт“, „Прагоконцерт“, „Пагарт“, „Кубартиста“, „Джим Халси Ко“, „Макс Арт Интернешънъл“. Четири сезона е солист във „Фридрихщадтпаласт“, Берлин, ГДР: 1971, 1972, 1975 и 1977 г. В продължение на осемнадесет години е най-популярният певец-чужденец в ГДР.

Като композитор има записани над 300 свои песни на български, руски, немски, чешки, полски, испански и други езици. Песните му са писани по стихове на поетите: Димитър Методиев, Иван Николов, Матей Стоянов, Георги Константинов, Емил Симеонов, Васил Сотиров, Кръстьо Станишев, Георги Джагаров, Любомир Левчев, Лъчезар Еленков, Владимир Голев, Дочка Банева, Андрей Дементиев, Олег Беликов, Галина Боголюбова, Николай Добронравов и други.

Българските композитори, творили за Бисер Киров, са Зорница Попова, Тончо Русев, Петър Ступел, Морис Аладжем, Йосиф Цанков, Александър Йосифов, Иван Пеев, Атанас Косев, Александър Бръзицов, Ангел Заберски, Борис Карадимчев, Стефан Димитров, Дечо Таралежков, Димитър Вълчев, Найден Андреев, Янко Миладинов, Борислав Панов, Ясен Обретенов и много други.

Има издадени 15 винилови дългосвирещи плочи в България, Куба, ГДР, Полша и СССР. Има издадени и късосвирещи (малки) плочи в Испания и САЩ, както и девет компактдиска в България и Русия с общ тираж над 7 милиона екземпляра. Записал е повече от 700 песни на български, руски, испански, немски и английски композитори.

Пял е с оркестрите на Уди Хърман, Карел Краутгартнер, Оркестра дела мусика модерна-Куба – Тони Таньо, Биг бенда на Немското радио – Мартин Хофман, Биг бенда на Радио Прага – Вацлав Вобруба, Големия оркестър на Юрий Силантиев – Москва, Глен Милър Оркестра – Нюола фестивал, Биг бенда на БНРВили Казасян, Биг бенда на Полското радио и много други.

Негови партньори на сцената са били Йорданка Христова, Карел Гот, Хелена Вондрачкова, Дийн Рийд, Марила Родович, Удо Юргенс, Дъсти Уест, Бола де Ниеве, Елена Бърк, Рой Орбисън, Алла Пугачова, Франк Шобел, Рой Кларк, Дагмар Фредерик, Дон Уилямс, Йосиф Кобзон, Чеслав Ниемен, София Ротару, Лев Лешченко и много други.

В продължение на 20 години името му е сред десетте най-популярни поп изпълнители на Източна Европа. Големите му международни хитове са: „Macht alle Türen und Fenster auf“, „Das ist Musik für mich“, „Sag’ auf Wiedersehen“, „Cuba-Bulgaria“, „Guantanamera“, „La casa grande“, „Дождь“, „Татьянин день“, „Алеша“, „Птица счастья“, „Народна китка“, „Обичам“ и много други.

Концертен артист в Русия и страните от ОНД. Почетен президент е на ежегодния детски международен фестивал „Музикална дъга“ в град Волгоград, Русия.

Обществена работа[редактиране | редактиране на кода]

Жури е на международните фестивали в Сочи, СССР, Хавана и Варадеро, Куба, Ялта-Москва – Транзит, Русия, Златния шлагер и Славянский базар, Белорусия, Бархатний сезон, Украйна, Гласовете на Азия, Казахстан, Славянск, Краснодар.

От 1997 г. е в борда на съветниците на Халси Инститют (за музикален бизнес), Оклахома, САЩ.

От ноември 2006 г. до юли 2010 г. е съветник по културата при посолството на Република България в Москва.

Работа в телевизията и филми[редактиране | редактиране на кода]

Режисьорски и продуцентски предавания на Бисер Киров в БНТ са: „15 години група Сигнал“ (1993), „Бисер Киров – шоу“ (1993, 1994), „Коледария“ (1995), „Родопска коледа“ (1996), концертите „Бисер Киров в НДК“ (1998) и „Юбилеен концерт 2002“, „Звезден Рожен“ (2000 и 2006), „Празници на руската песен“ (2001), по негова идея са създадени биографичните музикални филми „Аз не съм никакъв Бисер – 30 години по-късно“ (2002) и „Рождество за всички“ (2004).

В периода 1995 – 2002 г. е продуцент, режисьор и водещ в руска телевизия на детските предавания „Златното ключе“ и „Чудната приказка“ в РТР и ТВ „Култура“.

През 2012 г., по случай 70-годишнината на певеца, БНТ създава биографичния филм за Бисер Киров „Библията на моето детство“.[5]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Умира на 6 ноември 2016 г. в Берлин от мозъчен инсулт, като преди това е боледувал от рак. [1][6][7]

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • Нашата игра (1973)
  • Пътник (1977)
  • Гроздобер (1979)
  • Катастрофа (1982)
  • И всичко пак се повтаря – съвместен албум с Димитър Методиев (1983)
  • Руские глаза (1984)
  • Весели празници (1987)
  • Автограф (1988)
  • My Story (1988)
  • Лучшие песни (2009)

Мини албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • Очите ти (1969)
  • Юношата (1970)
  • Може би (1971)
  • Новогодишна (1971)
  • Старата песен (1972)
  • Дъжд (1972)
  • Врата на любовта (1973)
  • Малко обич трябва (1975)
  • Фернандо (1977)
  • Хималайци (1981)
  • Мирны день (1988)

Компилации[редактиране | редактиране на кода]

  • Събота срещу неделя (1998)
  • Дожд и другие любимые песни (1998)
  • Световна колекция (1999)
  • Нова юбилейна колекция (2004)

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Лауреат е на фестивалите:

  • 1967 – Сочи, СССР – Трета награда за изпълнение, а песента на Борис Карадимчев „Човекът, който не подписа“ получава Втора награда
  • 1968 – София, VIII фестивал на младежта и студентите – златен медал
  • 1968 – Барселона, Испания – Първа награда на I международен фестивал на песента на Организационния комитет за песента на Ангел Заберски „Да вярвам ли“
  • 1970 – „Златният Орфей“ – първа награда за изпълнение (Голяма награда не се дава)
  • 1973 – „Златният лъв“, Лайпциг, ГДР – златен медал с Карел Гот, Марила Родович и Регина Тос
  • 1974 – Познан, Полша – „Познанска пролет“ – лауреат
  • 1974 – Дрезден, ГДР – Голяма награда за изпълнение
  • 1975 – „Златният Орфей“ – две втори награди за участие с песните „Закъсняла серенада“ (м. Найден Андреев) и „Жена“ в дует с Йорданка Христова (м. Димитър Вълчев)
  • 1976 – „Златен делфин“, Югославия – лауреат
  • 1978 – Хавана, Куба, XI фестивал на младежта и студентите – златен медал
  • 1978 – „Златният Орфей“ – Голямата награда „Златния Орфей“ за композиция с песента „Сонет“ и трета награда на същия фестивал за песента „Есен“ (м. Янко Миладинов)[8]
  • 1979 – „Златният Орфей“ – Голямата награда за изпълнение на песента „Вечерница“ на Атанас Косев
  • 1979 – OIRT, Финландия – Втора награда за песента „Моя късна любов“ (м. Бисер Киров)
  • 1981 – Гала, Хавана, Куба – Голямата награда
  • 1981 – „Нюола фестивал“, Канзас, САЩ – Голямата награда и награда на публиката
  • 1983 – Тампере, Финландия – лауреат на конкурса на Интервизията
  • 1984 – Готвалдов, Чехословакия – Голямата награда и звезда на ОРТ
  • 1985 – Москва, СССР, XII фестивал на младежта и студентите – златен медал
  • 1987 – Специална награда „Шоу мастър“„ в песенния фестивал Кевън, Ейре (Ирландия)
  • 1992 – Голямата награда на ФИДОФ, МИДЕМ, Кан, Франция
  • 1995 – „Легенда на естрадата“ – награда от фестивала Гласовете на Азия, Алма Ата, Казахстан
  • 1997 – Трета награда от 126 песни за Москва в конкурса на Московското кметство по случай 850 години Москва – с песента „Обичам Москва“ по стихове на Владимир Башев
  • 2002 – Почетна награда – Мечът на Алма Ата, Казахстан
  • 2010 – Международна награда за култура „Св. св. Кирил и Методий“ – Русия
  • 2012 – Златна значка и руски орден за дългогодишна дейност за сближаване на народите на България и Русия от Национално движение „Русофили“[9]
  • 2014 – „Золотое перо Руси“, номинация „Духовност“ – за високо художествено майсторство за филма „Библията на моето детство“
  • 2015 – Годишна награда за изкуство „Золотая муза“

Златни медали от Световните фестивали на младежта и студентите в София, Хавана и Москва. Десетки награди от български и международни конкурси: младежки, телевизионни, „Мелодия на годината“, „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“, „Песни за Варна“. Лауреат на множество фестивали.[10]

Държавни отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1978 – „Почетен знак – сребърен“ за дружба между народите, ГДР
  • 1981 – Пожизнен почетен гражданин на щата Канзас, САЩ
  • 1985 – Заслужил артист на Народна република България
  • 2008 – Почетен знак на президента на Р. България Георги Първанов
  • 2009 – Заслужил артист на Руската федерация с указ на президента на Русия Дмитрий Медведев
  • 2012 – Почетна грамота от Президента на Руската федерация Владимир Путин за развитие на руско-българското сътрудничество в областта на културата
  • 2012 – Почетен гражданин на Смолян
  • 2014 – Избран за „Човек на годината“, Украйна – отказва наградата в знак на протест
  • 2015 – Включен в 10-ти том на „Човек на хилядолетието“, Русия [10]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

През 1969 година се жени за състудентката си Митка, от която има две деца – Венциноса (починала на 13 септември 2014 г. в Берлин) [11] и Бисер. Приживе става дядо на три внучки и един внук: Малена (р. 2004), Елиса (р. 2005), Фрида (р. 2009) и Макс (р. 2011).

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Бисер Киров владее руски, английски, немски и ползва испански, полски, чешки и румънски.
  • През 2017 г. Фондация „Устойчиво развитие за България“ издава биографичната книга на Бисер Киров „Благодарствена песен“. Представена е на 4 септември същата година в Руския културен център в София.[12]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Почина големият певец Бисер Киров, bnt.bg, 7 ноември 2016 г.
  2. Бисер Киров стана заслужил артист на Русия, Нюз.бг, 13 ноември 2009 г.
  3. Бисер Киров стана заслужил артист на Русия, БГестрада, 13 ноември 2009 г.
  4. Зарко Маринов, Вечният юноша Бисер Киров на 70 години, otzvuk.net, 12 септември 2012 г.
  5. Библията на моето детство, БНТ
  6. Почина големият български певец Бисер Киров (обновена + видео), 24 часа, 7 ноември 2016 г.
  7. Почина Бисер Киров, news7.bg, 7 ноември 2016 г.
  8. История на фестивала „Златният Орфей“ в БГестрада
  9. Златна значка за юбилея на Бисер Киров, БГ естрада, 10 септември 2012 г.
  10. а б Киров, Б. Благодарствена песен. Фондация „Устойчиво развитие за България“. 2017 – стр. 332
  11. Александър Попов, „Бисер Киров загуби дъщеря си“, Днес.бг, 16 септември 2014 г.
  12. Ивана Иванова, „Благодарствена песен“ – автобиографична книга на Бисер Киров, БНТ новини, 4 септември 2017 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България