Бистра Цветкова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бистра Цветкова
български историк

Родена
Починала
16 август 1982 г. (55 г.)
Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област История
Образование Софийски университет
Работила в БАН,
Софийски университет,
Народна библиотека „Кирил и Методий“

Бистра Андреева Цветкова е виден български историк и османист, професор в Исторически факултет на Софийския университет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бистра Цветкова е внучка на революционера Георги Чуранов, ръководител на ВМОРО в Смилево, Битолско (майка ѝ Елена е негова най-голяма дъщеря). Родена е в семейството на историка Андрей Цветков.

През 1947 г. завършва история в Софийския държавен университет. Защитава кандидатска дисертация на тема „Принос към изучаването на турския феодализъм в българските земи през XV–XVI в.“ (1952).

Бистра Цветкова е научен сътрудник и старши научен сътрудник в Института за история при БАН (1952 – 1969), ръководител на Комисията за турски извори през XV–XVIII в. Специализира ислямска цивилизация и османистика в Кайро (1958) и Париж (1961 – 1962). От 1969 г. е доцент в Софийския държавен университет, първоначално в катедрата по нова и най-нова история. През 1972 г. става доктор на историческите науки със защита в Ленинград на докторат на тема „Европейският югоизток и османското проникване (края на XIV – първата половина на XV в.)“. Професор е в катедрата по история на Византия и балканските народи от 1974 г. до смъртта си. Секретар е на Съюза на научните работници (1976 – 1982), ръководител на научната секция на Ръкописно-документалния сектор на Народната библиотека „Кирил и Методий“ (1977 – 1980). Извънреден професор по история на Европейския югоизток и османска палеография в университета „Екс ан Прованс“, Марсилия (1974 – 1976). Доктор хонорис кауза на Страсбургския университет (1981).

Основни публикации[редактиране | редактиране на кода]

Бистра Цветкова е автор на над 400 публикации на български и редица чужди езици, измежду които биха могли да се откроят книгите:

  • Принос към изучаването на турския феодализъм в българските земи през ХV–ХVІ в. (2 т., 1954 – 1956).
  • Паметна битка на народите (1969, 2 прераб. изд. – 1979, на френски език – 1971 г.)
  • Хайдутството в българските земи през ХV–ХVІІІ век (1971)
  • Проучвания на градското стопанство през ХV–ХVІ век (1972)
  • Френски пътеписи за Балканите: XV-XVIII в. (2 т., съставителство, 1975)
  • Френски пътеписи за Балканите: XIX в.(2 т., съставителство, 1975)
  • Les Institutions ottomanes en Europe (1978)
  • Село Смилево, Битолско, в националнореволюционното движение (1979, 2 доп. изд. – 2015)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия България, VІІ т., с. 348 – 349.
     Портал „Македония“         Портал „Македония