Бистрица (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бистрица.

Бистрица (град)
Bistriţa
— град —
    Герб
Bistrita2008.jpg
Relief Map of Romania.png
47.1333° с. ш. 24.4833° и. д.
Бистрица (град)
Страна Флаг на Румъния Румъния
Окръг Бистрица-Насауд
Площ 145,47 km²
Надм. височина 356 m
Население (2011) 75 076 души
516 души/km²
Основаване 1206 г.
Бистрица (град) в Общомедия

Бистрица (на румънски: Bistriţa, на немски: Bistritz, на унгарски: Beszterce) е град и административен център на окръг Бистрица-Насауд, Трансилвания, Румъния. Едноименната река Бистрица пресича града. Населението му е около 75 000 души (2011).

География[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранните археологически свидетелства за обитаване на района са от епохата на неолита. През XII век в областта се установяват печенеги, а градът е създаден около 1206 година от трансилвански сакси, главно бежанци, осъдени и бедни хора, търсещи земи.[1] Градът се споменава в документ от 1241 година, когато “Пазара Ноза” (Nösen) е разрушен от монголците. Градски права Бистрица получава през 1353 година. През Средновековието градът е важен търговски център, известен като една от “7-те крепости на Трансилвания”.

След Втората световна война немското население (т.н. “саши”), населявало града, е депортирано в Съветския съюз. От там, сашите предпочитат по-късно да емигрират в Германия или в Австрия. Малцина са тези, които се връщат в родния град. През 1992 година в града има едва 544 немци.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Забележителна е евангелистката църква в града, построена първоначално в романски стил и разширена през втората половина на XIV век в готически стил. Кулата на църквата е издигната между 1487 и 1519 година. Висока е 74 метра и е една от най-високите готически кули в Трансилвания.

Интерес представлява и градският Исторически музей с тракийски и келтски експонати.

  1. K. Gündisch, Transylvania and the Transylvanian Saxons. Langen-Müller, Munich, ISBN 3784426859