Бистрица (община Чашка)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бистрица.
| Бистрица Бистрица | |
| — село — | |
.jpg) Стара къща в Бистрица | |
  Бистрица | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Чашка |
| Географска област | Азот |
| Надм. височина | 637 m |
| Население | 124 души (2002 г.) |
| Пощенски код | 1415 |
| МПС код | VE |
| Бистрица в Общомедия | |
Бистрица (на македонска литературна норма: Бистрица) е село в Северна Македония, част от община Чашка.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Азот, в южните склонове на планината Якубица, на 50 километра югозападно от град Велес.
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото се споменава във Виргинската грамота от втората половина на XIII век на цар Константин Тих - Асен, с която българският владетел го дарява на манастира „Свети Георги“ край Скопие. Това е подвърдено по-късно от сръбския владетел Стефан II Милутин (1299/1300). По османско враме Бистрица в нахия Кюпрюлю е отбелязано в регистри от XV и XVI век като голямо и имотно, известно с големия си брой овце, добитък, мелници, валалници, както и със соколарите си.[1]
През 1860 година албанският разбойник Зендил ага напада Бистрица, ограбва я и избива местните воденичари.[2] Църквата „Света Богородица“ в селото е дело на Андон Китанов[3] и е изградена в 1853 година. Църквичката „Свети Георги“, разположена извън селото, е от XVII век.[4]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бристрица (Bristritza) е посочено като село със 105 домакинства и 459 жители българи.[5]
През учебната 1893/1894 година в Бистрица функционира смесено българско първоначално училище, в което се обучават ученици до четвърто отделение.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Бистрица има 1100 жители, всички българи християни.[7] Традиционни занаяти на бистричани са зидарството и керемидарството, упражнявани в Азот и Солун.[8]
В началото на XX век цялото селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бистрица (Bistritza) има 1184 българи екзархисти и в селото работи и българско училище.[9] В началото на ХХ век въпреки засиления натиск, Бистрица устоява на опитите на въоръжената сръбска пропаганда да принуди селото да се откаже от българщината. Бистрица запазва своята българска просвета, като остава под върховенството на Екзархията. До Балканската война бистричани не позволяват на сръбска чета да влезе в селото им.[10] Към 1906 – 1907 година енорийски свещеник в Бистрица и съседното село Црешнево е Андон поп Арсов.[11][12]
През учебната 1912/1913 година учител в селото е Никола Попилиев.[13]
При избухването на Балканската война единадесет души от Бистрица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Бистрица е център на община във Велешка околия и има 1176 жители.[15]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Бистрица (Bistrica) като наскоро посърбено българско село.[16]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Бистрица
Андрея Ставрев, български революционер, четник на Петър Лесев в 1915 година[17]- Атанас Стоянов Здравев (1876 – след 1943), работник, македоно-одрински опълченец, служи във 2-ра рота на 4-та битолска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен;[18][19] на 30 март 1943 година като жител на Велес подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[19]
- Темелко Михайлов (1883 – след 1943), български революционер, войвода на ВМОРО
Трайче Петкановски (1919 – 1943), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Починали в Бистрица
- Секула Ораовдолски (1882 – 1912), български революционер, войвода на ВМОРО
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николовски, Дарко. Резултати од валоризацијата на црквите во селата Богомила и Бистрица во областа Азот, Велешко // Патримониум VI (11). Скопје, КАЛАМУС, 2013. с. 198. (на македонска литературна норма)
- ↑ Аврамовъ, Стефанъ Н. Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието, Материали за историята на македонското освободително движение, книга X, Македонски Наученъ Институтъ, София 1929, с. 16.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
- ↑ Николовски, Дарко. Резултати од валоризацијата на црквите во селата Богомила и Бистрица во областа Азот, Велешко // Патримониум 6 (11). 2013. с. 199.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 182 – 183.
- ↑ Статистика на българските училища в Европейска Турция (Македония и Одринско) за учебната 1893-1894 година, Пловдив, Печатница Съгласие, 1895, с. 8.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
- ↑ Војвода Василије Трбић, Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког, књига прва, Београд, 1996, с. 87.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118 – 119. (на френски)
- ↑ Аврамовъ, Стефанъ Н. Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието, Материали за историята на македонското освободително движение, книга X, Македонски Наученъ Институтъ, София 1929, с. 29.
- ↑ Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 143а (Регистър на венчилата в с. Бистрица и с. Црешнево, Велешка каза, Велешка епархия, Косовски вилает; енорийски свещеник Андон поп Арсов. Ч. 1.)
- ↑ Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 143б (Регистър на венчилата в с. Бистрица и с. Црешнево, Велешка каза, Велешка епархия, Косовски вилает; енорийски свещеник Андон поп Арсов. Ч. 2.)
- ↑ ДАА-ЦДА, Ф. 246К, оп. 1, а.е. 706, л. 99
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 89. В Бистришка община освен Бистрица влиза и Црешнево.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 30.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 664.
- 1 2 Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 63.
| |||||||||||
