Битие и нищо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битие и нищо
L'Être et le néant
Автор Жан-Пол Сартр
Първо издание 1943 г. г.
Flag of France.svg Франция
ИздателствоГалимар
Оригинален език Френски
Жанр Есе

Издателство в БГНаука и изкуство“ (1994)
Преводач Иванка Райнова

„Битие и нищо. Опит за феноменологическа онтология“ (на френски: L'Être et le néant: Essai d'ontologie phénoménologique) е книга от 1943 година на френския философ Жан-Пол Сартр, в която авторът представя индивидуалното съществуване като предхождащо индивидуалната същност и се опитва да демонстрира съществуването на свободна воля.[1]

Докато е военнопленник през 1940 и 1941 година, Сартр прочита „Битие и време“ (1927) на Мартин Хайдегер. Тази книга, онтологическо изследване от гледна точка и чрез методологията на Хусерловата феноменология, дава тласък на философската работа на самия Сартр.

Макар и повлиян от Хайдегер, Сартр е дълбоко скептичен към всеки начин, чрез който човечеството би могло да постигне някакво състояние на лично задоволство, подобен на хипотетичната Хайдегерова повторна среща с битието. За Сартр човекът е същество, преследвано от образа на „завършеност“, който той нарича ens causa sui („причиняващо себе си битие“), който много религии и философи идентифицират като Бог. Роден в материалната реалност на собственото си тяло, в материална вселена, човекът вижда себе си като вмъкнат в битието.

„Битие и нищо“ е смятана за най-значимата философска книга на Жан-Пол Сартр, оригинална, въпреки влиянието на Хайдегер, и най-важният нехудожествен израз на Сартровия екзистенциализъм. На български език е издадена в два тома от издателство Наука и изкуство през 1994 и 1999.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Levy, Neil. Sartre. One World Publications, 2002. с. 111.