Битие (Библия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за библейския текст. За философското понятие вижте Битие.

Ден първи от сътворението (илюстрация от 1493 г. Nuremberg Chronicle)

Битие (на гръцки: η ΚτίσιςСъздаване или η ΓένεσιςСътворение, на латински: Genesis, а на еврейски език: Бе расит (בְּרֵאשִׁית) – В началото) е първата книга от Библията и от Петокнижието (петте Мойсееви книги).

В Битие се представя древно предание за възникването на света, човешкия род и Божия народ – народа на Израил. В тази книга все още не се открива същинско законодателство. С изключение на няколко родословия, списъци и поетични творби, в Битие преобладава повествованието. Както цялото Петокнижие, така и Битие разказва за различни, понякога дори болезнени индивидуални или колективни изпитания. Тези събития се разказват от евреите и постепенно се преосмислят в светлината на нови събития и обстоятелства.

Съдържание на Битие[редактиране | редактиране на кода]

I Четири основни събития
  • Сътворението1:1-2:25
  • Падението на човека и резултатът от греха 3:1- 4 -5:32
  • Потопът 6:1- 7 8 -9:29
  • Разпръсването на нациите 10:1-11:32
II Историята на патриарсите: четирима основни герои
  • Авраам12:1-13 14 15 16 17 18 19-20:18
  • Исаак21:1-22 23 24 25 26:35
  • Яков27:1-28 29 30 31 32 33 34 35 36 37:1
  • Йосиф37:2-38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50:26

Деление на две части[редактиране | редактиране на кода]

Първата книга от Петокнижието условно може да се раздели на две части:

  • Началото на човечеството, създадено от Бог (1–11 глава),
  • Животът на Патриарсите (12–50 глава). Тази част се дели на три периода:

Освен това деление на части и периоди, съществуват и редица други, които според „теорията за източниците“ разграничават пластове, разпростиращи се през всички глави и продължаващи в следващите книги.

Предания, залегнали в основата на Битие[редактиране | редактиране на кода]

Вижте още Петокнижие

Най-старата част на Битие, йеховистичното предание, изгражда структурата на сегашната книга. Според него Бог създава човек от пръст и го поставя сред растенията и животните, обаче човек се вслушва в нечии други думи, а не тези на Бог. Затова Бог го изгонва от райската градина (2–4 глава)[1]. Човечеството не успява да запази единството си (11 глава), защото Бог не одобрява хората да бъдат един народ с един език. Спасява Ной преди Потопа (6–9 глава) и се обръща към Авраам, за да благослови чрез него всички племена по земята (12 глава). Периодът на този патриарх завършва с женитбата на сина му Исаак (24 глава).

Преданието за Яков, сина на Исаак, набляга върху неговото воюване с Бога и хората (32 глава), чак до смъртта му в Египет (49 глава). Битие завършва с историята на синовете на Яков. В нея главна роля играе Йосиф. Той спасява братята си от глад, като ги приема в Египет. А там, по-късно техните потомци ще изпитат жестокото робство.

Много екзегети (тълкуватели на Библията) смятат, че този литературен пласт е оформен в периода на кралството, основано от цар Давид и наследено от сина му цар Соломон, и че той представлява първата литературна обработка на местни и родови предания.

За елохистичното предание пък се смята, че е възникнало след политическото разделение на еврейската държава на две царства. Според „теорията за източниците“ това е литературен пласт, чийто обхват и значение е трудно да се разграничат. Най-вероятно започва в 15-та глава, тонът и е по-умерен и по-малко оптимистичен от този на йеховистичното предание. Тук Бог се представя на хората в съня им и не в човешки облик, както е в йеховистичното предание. В елохистичното предание се усеща влияние на пророците, например Авраам е наречен пророк (Битие 20:7), неговата вяра е поставаена на изпитание (22 глава)[2].

След падането на Йерусалим през 587 пр.н.е. (вж. Вавилонски плен) се предполага, че свещениците, прокудени в Месопотамия, извършват нова преработка на преданията за патриарсите. Преданието на свещениците, което обикновено звучи по-абстрактно, разглежда божиите дела от гледна точка на обредите и законодателството, като акцент се поставя върху завета (съюза) между Яхве и Авраам (17 глава) и Ной (9 глава).

Окончателната рамка на повествованието в Битие е поставена с началния разказ за сътворението на света (1 глава) и с родословията и хронологичните данни, които показват свързаността на човешката история. С посочване на заветите и отделните решения на Бог са отбелязани отделните етапи, започващи от сътворението до Ной и от Ной до Авраам, като се подчертава, че синовете на Израил са народ, който се различава от другите по това, че почита единствен Бог.

Битие и другите книги на Библията[редактиране | редактиране на кода]

Битие започва със сътворението, което се възпява в Псалми (8; 104), споменава се в Книга за Йов (38 глава) и в Книга на пророк Исаия (40 глава); Апостол Павел в посланията си сравнява Адам в райската градина с Христос (Послание към римляните 5:12–21), когото нарича нов Адам (Първо послание към коринтяните 15:45–49). Историята за потопа има отглас в драматичното описание на края на света (Евангелие от Лука 17:26–27)[3] и в картината на кръщението (Първо послание на Петър 3:20–21). Историята за Авраам започва с обещание, което Бог винаги потвърждава отново; то осветлява и решава съдбата на неговите потомци, на него се позовават и по времето на Исус Навиев и Давид, Апостол Павел говори за неговото осъществяване чрез Христос (Послание към галатяните 3). Думите за вярата на Авраама (Битие 15:6) са развити от Апостол Павел в Послание към римляните (3–4)[4] и Послание към галатяните (3)[5] .

Религиозно значение на Битие[редактиране | редактиране на кода]

Представянето на историята в Битие има следното теологично тълкуване на историческите събития: Бог е вдъхновил Мойсей или другите автори да напишат тази книга, в която да се покаже, че Бог по всяко време може да предложи на хората спасение.

На някои личности в Битие е посветено особено внимание, а това са: Адам и Ева, първите хора, Ной, който спечелва милостта на Бог и изпълнява неговите указания, и особено патриарсите: Авраам, Яков, Йосиф.

Освен мъжките образи, в Битие важна роля играят жените: Ева, която е наречена майка на всички живи, Сара, която се смее, когато на преклонна възраст научава, че ще стане майка на Исак, Ребека, която интригантства в полза на по-обичания си син, препиращите се Леа и Рахел и др.

Научно значение на Битие[редактиране | редактиране на кода]

През 1927 белгийският йезуит Жорж Льометр, професор по физика и астрономия в Католическия университет,ползвайки описанието на сътворението в Битие предлага хипотезата, че в началото на Вселената стои „експлозия” на „първичен атом”.Първоначално теорията е посрещната с недоверие (като опит да се помирят науката и църквата) но през последвалите години наблюденията потвърждават идеята за Големия взрив като теория за произхода на Вселената. След откриването на реликтовото излъчване през 1965 това се смята за най-добрата теория за произхода и еволюцията на Космоса.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]