Битие (Библия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за библейския текст. За философското понятие вижте Битие.

Битие
Adam and Eve (UK CIA P-1947-LF-77).jpg
Оригинален език Древноеврейски език
Жанр литературно произведение
Поредица Стар завет
Следваща Изход
Начало בראשית ברא אלוהים את השמים ואת הארץ
Битие в Общомедия
Ден първи от сътворението (илюстрация от 1493 г. Nuremberg Chronicle)

Битие (на гръцки: η ΚτίσιςСъздаване или η ΓένεσιςСътворение, на латински: Genesis, а на еврейски език: Бе расит (בְּרֵאשִׁית) – В началото) е първата книга от Библията и от Петокнижието (петте Мойсееви книги).

В Битие се представя древно предание за възникването на света, човешкия род и Божия нaрод – народа на Израил. В тази книга все още не се открива същинско законодателство. С изключение на няколко родословия, списъци и поетични творби, в Битие преобладава повествованието. Както цялото Петокнижие, така и Битие разказва за различни, понякога дори болезнени индивидуални или колективни изпитания. Тези събития се разказват от евреите и постепенно се преосмислят в светлината на нови събития и обстоятелства.

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Името „Genesis“ идва от латинския превод на Библията „Вулгата“, който е взаимстван или преведен от гръцкото Génesis. Тази дума е най-добре представена на английски от „origin“ (произход). Най еврейски книгата е именувана Берешит, по името на първата дума от книгата berēʾšîṯ (В началото).[1]

Съдържание на Битие[редактиране | редактиране на кода]

I Четири основни събития
  • Сътворението 1:1 – 2:25
  • Падението на човека и резултатът от греха 3:1- 4 -5:32
  • Потопът 6:1- 7 8 -9:29
  • Разпръсването на нациите 10:1 – 11:32
II Историята на патриарсите: четирима основни герои
  • Авраам 12:1 – 13 14 15 16 17 18 19 – 20:18
  • Исаак 21:1 – 22 23 24 25 26:35
  • Яков 27:1 – 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37:1
  • Йосиф 37:2 – 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50:26

Деление на две части[редактиране | редактиране на кода]

Първата книга от Петокнижието условно може да се раздели на две части:

  • Началото на човечеството, създадено от Бог (1 – 11 глава),
  • Животът на Патриарсите (12 – 50 глава). Тази част се дели на три периода:

Освен това деление на части и периоди, съществуват и редица други, които според „теорията за източниците“ разграничават пластове, разпростиращи се през всички глави и продължаващи в следващите книги.

Резюме на Битие[редактиране | редактиране на кода]

Началото на човечеството (1-11 глава)[редактиране | редактиране на кода]

Адам и Ева изгонени от Райската градина - Гюстав Дьоре

В първа глава и началото на втора глава е описано сътворението на небето и земята от Бог в шест дни, като на седмия си почива от всички свои дела. (Бит. 2:2) Създаването на човечеството, мъжа и жената, е осъществено на шестия ден. (Бит. 1:26-27) Във втора глава се дава по-детайлно описание на сътворението на хората. Първо се създаден човека (мъжа) от земна пръст и му е вдъхнат живот от Бога. (Бит. 2:7) Човекът е настанен в Едемската градина, сред растения и животни, за да я обработва и пази. (Бит. 2:8) Там му е заповядано да яде от всяко дърво, освен от Дървото за познаване на доброто и злото. (Бит. 2:16-17) Понеже Господ вижда, че не е добре за човек да бъде сам (Бит. 2:18), му изпраща дълбок сън и му взима реброто, от което създава жената. (Бит. 2:21-22)

В трета глава жената е изкушена от змията и отхапва от забранения плод, после дава на мъжа си да опита от него. (Бит. 3:1-6) Всеки от човеците обвинява другия пред лицето на Бога и той проклина както човешката двойка, така и змията. (Бит. 3:12-15) Проклятието на мъжа е да изкарва с мъка прехраната си, а жената да ражда с болки. (Бит. 3:16-19) Господ изпъжда човеците от Едем и поставя Херувим с паленен меч, за да пази дървото на живота. (Бит. 3:23-24)

Адам познава своята жена Ева и тя зачева техния първороден син Каин. Второто им дете се казва Авел и става пастир, докато брат му се занимава със земеделие. Когато двамата братя поднасят дарове на Господ, жертвата на Авел е погледната благосклонно от Създателя, докато тази на Каин е отхвърлена. От завист Каин убива брат си на полето, за което е проклет от Бог да се скита из земята. (Бит. 4:1-15) Убиецът се заселва в земята Нод, на изток от рая, далеч от лицето на своя Господар. (Бит. 4:16) Адам пак познава жена си и им се ражда третия син Сит. (Бит. 4:25) След него те раждат още много синове и дъщери. (Бит. 5:4)

„Всемирният потоп“ - Ян Нагъл

Историята на праведния Ной и Всемирния потоп е поместена в шеста, седма осма и девета глава. Ной, от коляното на Сит, е представен като праведен и непорочен човек, (Бит. 6:9) който обитава земя на злодейци и развратници. (Бит. 6:5, 11) Господ се разкайва, че е създал човека и решава да изтреби всички хора и животни, (Бит. 6:6-7) освен Ной, синовете му Сим, Хам и Яфет, заедно с Ноевата жена и съпругите на синовете. (Бит. 6:18, 7:13) Бог заповядва и инструктира Ной да построи ковчег от гоферово дърво, (Бит. 6:14) в който да постави от всички животни по двойки – мъжки и женски пол. (Бит. 6:19) След това праща дъжд, който вали 40 дена и 40 нощи (Бит. 7:17) и предизвика потоп, в който се издавя всичко живо, което не се намира в ковчега. (Бит. 7:23) Ной е на 600 години, когато се случва Всемирния потопа. (Бит. 7:6)

Водата се издига на земята 150 дена. (Бит. 7:24, 8:3) В седмия месец, на седемнайсетия месец, ковчега на Ной се спира на планина Арарат. (Бит. 8:4) Спасените изчакват още няколко месеца водата за се оттегли и да се открие суша. (Бит. 8:5-14) По заповед на Бог, Ной излиза от ковчега заедно със семейството си и спасените двойки животни. (Бит. 8:15-19) Господ сключва завет с Ной и всички хора, никога повече да не бъдат изтребени от потоп. (Бит. 8:21-22, 9:1-17) Ной доживява 950 години. (Бит. 9:29)

За Вавилонската кула и разделението на народи се разказва в единадесета глава. То става по следния начин: синовете човешки решават да построят град и кула висока до небето. (Бит. 11:4) На Господ не се нрави този строеж и слиза и смесва езиците на хората, (Бит. 11:5-7) които до този момент говорят на един език. (Бит. 11:1) Човеците се пръсват по земята и спират да зидат сградата. На строежа е дадено името Вавилон, което значи „объркване“. (Бит. 11:8-9)

Животът на патриарсите (12-50 глава)[редактиране | редактиране на кода]

Човечеството не успява да запази единството си (11 глава), защото Бог не одобрява хората да бъдат един народ с един език. Обръща се към Авраам, за да благослови чрез него всички племена по земята (12 глава). Периодът на този патриарх завършва с женитбата на сина му Исаак (24 глава).

Преданието за Яков, сина на Исаак, набляга върху неговото воюване с Бога и хората (32 глава), чак до смъртта му в Египет (49 глава). Битие завършва с историята на синовете на Яков. В нея главна роля играе Йосиф. Той спасява братята си от глад, като ги приема в Египет. А там, по-късно техните потомци ще изпитат жестокото робство.

Много екзегети (тълкуватели на Библията) смятат, че този литературен пласт е оформен в периода на кралството, основано от цар Давид и наследено от сина му цар Соломон, и че той представлява първата литературна обработка на местни и родови предания.

За елохистичното предание се смята, че е възникнало след политическото разделение на еврейската държава на две царства. Според „теорията за източниците“ това е литературен пласт, чийто обхват и значение е трудно да се разграничат. Най-вероятно започва в 15-а глава, тонът и е по-умерен и по-малко оптимистичен от този на йеховистичното предание. Тук Бог се представя на хората в съня им и не в човешки облик, както е в йеховистичното предание. В елохистичното предание се усеща влияние на пророците, например Авраам е наречен пророк (Битие 20:7), неговата вяра е поставаена на изпитание (22 глава)[2].

След падането на Йерусалим през 587 пр.н.е. (вж. Вавилонски плен) се предполага, че свещениците, прокудени в Месопотамия, извършват нова преработка на преданията за патриарсите. Преданието на свещениците, което обикновено звучи по-абстрактно, разглежда божиите дела от гледна точка на обредите и законодателството, като акцент се поставя върху завета (съюза) между Яхве и Авраам (17 глава) и Ной (9 глава).

Окончателната рамка на повествованието в Битие е поставена с началния разказ за сътворението на света (1 глава) и с родословията и хронологичните данни, които показват свързаността на човешката история. С посочване на заветите и отделните решения на Бог са отбелязани отделните етапи, започващи от сътворението до Ной и от Ной до Авраам, като се подчертава, че синовете на Израил са народ, който се различава от другите по това, че почита единствен Бог.

Битие и другите книги на Библията[редактиране | редактиране на кода]

„Битие“ е първата книга от Библията. В еврейската Библия или Танах, е първата книга от „Тора“ или Закона. В гръцкия превод на Библията, неречена Септуагинта (Седемдесетте), представлява първата книга от Петокнижието (Петте книги на Мойсей).[3]

Битие започва със сътворението, което се възпява в Псалми (8; 104), споменава се в Книга за Йов (38 глава) и в Книга на пророк Исаия (40 глава); Апостол Павел в посланията си сравнява Адам в райската градина с Христос (Послание към римляните 5:12 – 21), когото нарича нов Адам (Първо послание към коринтяните 15:45 – 49). Историята за потопа има отглас в драматичното описание на края на света (Евангелие от Лука 17:26 – 27)[4] и в картината на кръщението (Първо послание на Петър 3:20 – 21). Историята за Авраам започва с обещание, което Бог винаги потвърждава отново; то осветлява и решава съдбата на неговите потомци, на него се позовават и по времето на Исус Навиев и Давид, Апостол Павел говори за неговото осъществяване чрез Христос (Послание към галатяните 3). Думите за вярата на Авраама (Битие 15:6) са развити от Апостол Павел в Послание към римляните (3 – 4)[5] и Послание към галатяните (3)[6].

Религиозно значение на Битие[редактиране | редактиране на кода]

Представянето на историята в Битие има следното теологично тълкуване на историческите събития: Бог е вдъхновил Мойсей или другите автори да напишат тази книга, в която да се покаже, че Бог по всяко време може да предложи на хората спасение.

На някои личности в Битие е посветено особено внимание, а това са: Адам и Ева, първите хора, Ной, който спечелва милостта на Бог и изпълнява неговите указания, и особено патриарсите: Авраам, Яков, Йосиф.

Освен мъжките образи, в Битие важна роля играят жените: Ева, която е наречена майка на всички живи, Сара, която се смее, когато на преклонна възраст научава, че ще стане майка на Исак, Ребека, която интригантства в полза на по-обичания си син, препиращите се Леа и Рахел и др.

Научно значение на Битие[редактиране | редактиране на кода]

През 1927 белгийският йезуит Жорж Льометр, професор по физика и астрономия в Католическия университет, ползвайки описанието на сътворението в Битие предлага хипотезата, че в началото на Вселената стои „експлозия“ на „първичен атом“. Първоначално теорията е посрещната с недоверие (като опит да се помирят науката и църквата) но през последвалите години наблюденията потвърждават идеята за Големия взрив като теория за произхода на Вселената. След откриването на реликтовото излъчване през 1965 това се смята за най-добрата теория за произхода и еволюцията на Космоса.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hamilton, Victor P.. „The Book of Genesis: Chapters 1-17“. Wm. B. Eerdmans, 1990. ISBN 0-8028-2308-4. p. 609. (на английски)
  2. Библия на страницата на Българската Православна Църква»Първа книга Моисеева – Битие, архив на оригинала от 18 август 2013, https://web.archive.org/web/20130818154924/http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible_old_testament_1.xml, посетен на 2013-07-20 
  3. „Introduction à l'Ancien Testament“. 1re éd.. Genève/Paris, Labor et Fides, 2004. ISBN 978-2-8309-1368-2. p. 902. (на френски)
  4. Библия на страницата на Българската Православна Църква» От Лука свето Евангелие, архив на оригинала от 17 август 2013, https://web.archive.org/web/20130817080301/http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible_new_testament_3.xml, посетен на 2013-07-20 
  5. Библия на страницата на Българската Православна Църква» Послание на св. ап. Павла до Римляни, архив на оригинала от 17 август 2013, https://web.archive.org/web/20130817085217/http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible_new_testament_13.xml, посетен на 2013-07-20 
  6. Библия на страницата на Българската Православна Църква» Послание на св. ап. Павла до Галатяни, архив на оригинала от 17 август 2013, https://web.archive.org/web/20130817125830/http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible_new_testament_16.xml, посетен на 2013-07-20 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]