Битката за Алжир
| Битката за Алжир | |
| La battaglia di Algeri | |
 | |
| Режисьори | Джило Понтекорво |
|---|---|
| Продуценти | Антонио Мусо |
| Сценаристи | Франко Солинас, Джило Понтекорво |
| В ролите | Жан Мартен, Ясеф Саади, Брахим Хаджадж, Самия Кербаш |
| Музика | Енио Мориконе, Джило Понтекорво |
| Оператор | Марчело Гати |
| Монтаж | Марио Моранди |
| Филмово студио | Casbah Film Igor Film |
| Жанр | военен, драма |
| Премиера | 1966 (Венециански кинофестивал) |
| Времетраене | 121 минути |
| Страна | Италия Алжир |
| Език | френски, арабски |
| Цветност | не |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
| Битката за Алжир в Общомедия | |
„Битката за Алжир“ (на италиански: La battaglia di Algeri) е италианско-алжирски военен драматичен филм от 1966 година, режисиран от Джило Понтекорво. Филмът е вдъхновен от реални събития по време на Алжирската война (1954 – 1962) и проследява борбата за независимост на Алжир от Франция.
Филмът печели „Златен лъв“ на Венецианския кинофестивал и получава три номинации за награда „Оскар“, включително за най-добър чуждоезичен филм и най-добър режисьор.[1]
Филмът не е излъчван във Франция в продължение на пет години след излизането си.[2]
Битката за Алжир е част от 100 италиански филма за спасяване[3] и често е включван в класации за най-добрите филми на всички времена.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]Действието се развива в Алжир през 50-те години на XX век и проследява ескалацията на конфликта между френските колониални власти и Националния фронт за освобождение (ФНО).
Историята започва с арестуването на един от лидерите на ФНО – Али Ла Пойнт, след което чрез ретроспекция се разкрива как организацията изгражда своята мрежа в квартала Касба. Членовете на съпротивата извършват серия от атентати и нападения срещу френски цели, включително използването на жени, които пренасят бомби в европейските квартали.
Френските власти отговарят с изпращането на парашутни части, ръководени от полковник Матьо, които използват систематични разпити, изтезания и репресии, за да разбият съпротивата.
Филмът завършва с масови протести и възход на националното движение, което в крайна сметка води до независимостта на Алжир.
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- „Златен лъв“ – Венециански кинофестивал, 1966
- Номинация за „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм
- Номинация за „Оскар“ за най-добър режисьор
- Номинация за „Оскар“ за най-добър оригинален сценарий
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
