Битка за Вуковар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка за Вуковар
Хърватска война за независимост
Водната кула във Вуковар, 2010 г. Тежко повредената по време на битката кула е запазена като символ на войната.
Водната кула във Вуковар, 2010 г. Тежко повредената по време на битката кула е запазена като символ на войната.
Информация
Период 25 август – 18 ноември 1991
Място Вуковар
Страни в конфликта
Югославия Югославия
Flag of Serbian Krajina (1991).svg Сръбска автономна област Източна Славония, Бараня и Западен Срем
Хърватия Хърватия
Командири и лидери
Югославия Живота Панич
Югославия Миле Мръкшич
Югославия Веселин Шливанчанин
Югославия Младен Братич
Flag of Serbian Krajina (1991).svg Горан Хаджич
Хърватия Благо Задро
Хърватия Миле Дедакович
Хърватия Антон Тус
Хърватия Марко Бабич
Сили
36 000 1800
Жертви и загуби
1103 убити, 2500 ранени 879 убити, 770 ранени
Битка за Вуковар в Общомедия

Битката за Вуковар (на хърватски: Bitka za Vukovar) е продължилата 87 дни между август и ноември 1991 обсада на град Вуковар в източната част на Хърватия от части на Югославската народна армия (ЮНА), подкрепена от сръбски паравоенни формирования. Битката е едно от ключовите сражения във Войната в Хърватия.

Преди избухването на войната бароковият град Вуковар е процъфтяващ, със смесено население, съставено от хървати, сърби и други етнически групи. През 1990 националистическата политика, водена от сръбския президент Слободан Милошевич и хърватския президент Франьо Туджман, довежда до избухване на въоръжено въстание на хърватските сърби, подкрепено от сръбското правителство и паравоенни формирования. След като въоръжените отряди на хърватските сърби завземат населените със сърби райони в Хърватия, ЮНА се намесва на страната на въстаниците. В източнохърватската област Славония конфликтът започва през май 1991. През август 1991 ЮНА започва тотално настъпление срещу контролираната от хърватите територия в Източна Славония, включително и Вуковар.

Вуковар се отбранява от около 1800 леко въоръжени войници от Хърватската Национална Гвардия (ХВГ) и цивилни доброволци, срещу 36 000 войници на ЮНА и сръбски паравоенни формирования, въоръжени с артилерия и танкове. По време на сражението се срещу града се изстрелват до 12 000 ракети и снаряди на ден.[1] По това време, това е най-яростната и продължителна битка в Европа и Вуковар се превръща в първият напълно разрушен голям град в Европа след Втората Световна Война. След падането на Вуковар на 18 ноември 1991 стотици войници и цивилни биват изтребени от сръбските сили и поне, а поне 31 000 цивилни са депортирани от Вуковар и околностите му. След прочистването на несръбското население на града, той става част от самообявената Република Сръбска Крайна. Няколко сръбски военни и политически лидери, включително и Милошевич биват по-късно обвинени и в някои случаи осъдени за военните престъпления извършени по време на битката и след нея.

Битката изтощава ЮНА и се оказва решителният момент във войната. Няколко седмици след сражението се обявява примирие. Вуковар остава в сръбски ръце до 1998, когато се връща по мирен път на Хърватия. Оттогава градът е възстановен, но има само половината от предвоенното си население и много сгради още носят следи от сражението. Двете основни етнически групи във Вуковар остават дълбоко разделени и градът не е възвърнал предишния си разцвет.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ричард Хортон; „Друго мнение: Лекари, болести и решения в модерната медицина“; 2003; ISBN 9781862075870; стр. 132 ((en))