Битка за Сирия и Ливан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Битката за Сирия и Ливан (под кодовото име «Експортьор»)[1] е стратегическа военна операция на Британските кралски въоръжени сили и «Сражаваща се Франция» срещу Вишистка Франция в хода на Втората световна война с цел да бъде овладяна територията под френски контрол в Сирия и Ливан.

Предистория[редактиране | edit source]

След края на битката за Франция новосформираното френско правителство във Виши изпраща като френски кондващ в Сирия и Ливан един от най-прогермански настроените си генерали - Анри Дентц. Целта е укрепване на властта в подмандатната територия с цел бъдещо развръщане на военни сили на Оста в направление към Индия.

През май 1941 г. през Сирия е оказана военна подкрепа срещу британската инвазия в Ирак. В отговор, на 14 май 1941 г. британската авиация бомбардира френски военни обекти в Сирия.

Ход на британската операция[редактиране | edit source]

През нощта на 8 юни 1941 г. южноразположената британска групировка пресича иракско-сирийската граница и започва настъпление на север. Противно на очакванията на Шарл де Гол, френските части отпочват здрав отпор. На 9 юни британски части овладяват град Кунейтра, обаче френска танкова контраатака на 15 юни си връща владението.

В периода от 9-т до 22-и юни се водят тежки и ожесточени сражения за град Мерджуон, който общо три пъти преминава от едни в други ръце. Едва на 21 юни (в навечерието на операция Барбароса) индийските части успяват да овладеят Дамаск, който е изоставен от силите на Виши.

На 3 юли пада Палмира, а на 6 юли британските части се съединяват по предварително разработения план с тези от Палестина.

На 9 юли е превзет Бейрут, а на 11 юли военните действия в Сирия и Ливан са прекратени. На 14 юли в Акко е подписано примирие.

Боеспособните френски части успяват да се изтеглят от Сирия и Ливан овреме заедно с авиацията и военните си кораби. Британското командване предлага на пленените французи алтернативата - или да се завърнат във Франция - или да останат да се сражават за «Свободна Франция», като почти всички се завръщат във Франция.

Резултат и стратегически последици от операцията[редактиране | edit source]

Изходът от битката за Сирия и Ливан е изключително сериозно поражение за силите на Оста. Трайно е преклудирана възможността за пакта да овладее контраатакувайки - богатия на петрол район на Персийския залив. Второ - губи се плацдарм за настъпление в тил на Съветите в последвалата битка за Кавказ, както и в южно направление - към Суецкия канал в хода на последвалата Северноафриканска кампания срещу британските сили в района на Близкия Изток.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Playfair, p. 203