Битка край Арджанското езеро
| Битка край Арджанското езеро | |||
| Македонски въпрос | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | юни – юли 1903 година | ||
| Място | Арджанско езеро, Османска империя | ||
| Резултат | четите на ВМОРО се изтеглят | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| |||||
Битката край Арджанското езеро е сражение от средата на юни – началото на юли 1903 година между четници от Вътрешната македоно-одринска революционна организация и османски войски във и около Арджанското езеро.[1]
Около Великден 1903 година динамитните атентати и стълкновения на чети с войска в Солунско, Кукушко и Гевгелийско зачестяват и започват гонения и арести на по-видни организационни работници в околията. В този край действа районната чета на Кръстьо Асенов. Четата е разделена на две части – едната действа в полето на Кукушка околия с център Арджанското езеро, а другата – в планинската местност на околията Карадаг и Круша планина. Гоце Нисторов е заместник на Кръстьо Асенов. Около Петровден двете части на Кукушката чета – около 70 души, се събират в Арджанското езеро на съвещание, за да се определят хората, които ще се пръснат по селата за събиране на милицията за въстанието и да се вземат важни решения по въстанието. Властите разбират, че четата е в езерото, и войска от Солун, Кукуш и Гевгели го обсажда. Четата стои обсадена 25 дена и след привършването на храната Кръстьо Асенов с 12 души пробива обсадата и се измъква. След няколко дена и останалата част под войводството на Трайко Гьотов, в която е и Вангел Казански, разбива обсадата и излиза. Четата се отправя към Корнишор, където трябва да се съберат чети от Кукушко, Гумендженско, Ениджевардарско.[2] Според Туше Влахов четата на Кръстьо Асенов наброява над 200 души, а турската войска е 12 – 15 хилядна дивизия.[3]
В сражението загива Милан Делчев.
- Състав на Кукушката чета според Дино Кирлиев и Дино Попниколов
| Име | Родно място | Години |
|---|---|---|
| Христо Янков | Кукуш | 1879 – между 1941 и 1944 |
| Димитър Попстаматов | Бугариово | 1880 - 1904 |
| Милан Делчев | Кукуш | 1883 - 1903 |
| Туше Ковачев | Кукуш | след 1878 – 1942 |
| Дино Кирлиев | Кукуш | 1882 - ? |
| Дино Попниколов | Кукуш | |
| Милан Караманов | ||
| Гоце Стоилов | ||
| Кольо Димов Таукчията | ||
| Мирчо Кушовалиев | Кукуш | |
| Доне Кушовалиев | Кукуш | 1877 - ? |
| Мицо Леунов | ||
| Милан Балджиев | Гевгели | |
| Христо Иванов Наков | ||
| Насо Джорльов | Кукуш | 1877 - след 1943 |
| Дино Кюпов | ||
| Гоце Михайлов - Кусето | ||
| Мирчо Икономов | Кукуш | |
| Вано Икономов | Кукуш | 1881 - 1938 |
| Мицо Ангелов | ||
| Туше Пеликанкин | ||
| Поне Гробарът | ||
| Христо Хаджидинов | ||
| Туше Гульов | ||
| Вано Ичев - Мурарски | Морарци | |
| Трайко Мечев | Морарци | 1894 - ? |
| Мито Патарозлията | Патарос | |
| Дино Крондирски | Крондирци | |
| Вано Крондирски | Крондирци | |
| Йордан Прилепски | учител в Грамадна | |
| Кольо Балтов | Кукуш | |
| Мицо Данов | ||
| Ильо Коджамарлийски | Коджамерли | |
| Дино Николов - Ашланът | ||
| Вангел Караколев | ||
| Иван Андонов | ||
| Гоце[4] Поцков | ||
| Гоне Андонов | ||
| Мицо Капитанов | ||
| Трайко Стамболията | Кукуш | 1868 - ? |
| Вано Стамболийски | ||
| Насо Гошов | ||
| Тено Хаджитенов | ||
| Насо Гълъбов | ||
| Кольо Галебов | ||
| Насо Миндизов | ||
| Вано Джинов | Кукуш | |
| Христо Джинов | Кукуш | |
| Христо Кюлев | ||
| Стоян Междуречки | Междурек | |
| Мицо Христо Междуречки | Междурек | |
| Тенчо Вапцаров | ||
| Милан Гулев | ||
| Киро Томов | ||
| Христо Терзиянов | ||
| Гоце Червениванов | Кукуш | |
| Нишо Узуннаков | ||
| Гоце Дуров | ||
| Кольо Попов - Лацката | ||
| Кольо Сотиров - Черното | ||
| Мицо Енешки | Енеш | |
| Нишо Дуганджиев | ||
| Нано Ратарлиев | ||
| Нано Камчев | ||
| Ильо Дойранлиев | Дойран | |
| Христо | Хърсово | |
| Костадин Хаджипонев | ||
| Киро Катранджиев | Кукуш | |
| Туше Катранджиев | Кукуш | |
| Ташо Сафронов | ||
| Йордан Икономов | Кукуш | |
| Кирил Илиев | ||
| Ичко Чолев | Кукуш | |
| Мито Междуречки | Междурек | |
| Гоне Бигинин | Кукуш | 1867 - ? |
| Гоце Тодорашки | Горни или Долни Тодорак | |
| Гоце Шишков | ||
| Тано Калайджиев | ||
| Насо Садразанов | Кукуш | |
| поп Стойо | ||
| Туше Балтов | Кукуш | 1859 - ? |
| Гоце Думчов - Карчо | Кукуш | 1881 - 1906 |
| Васил Терзиянов | ||
| Гоце Лельовски | Лелово | |
| Гоне Парадов | Гавалянци | 1870 - 1938 |
| Гоце Нисторов - Павле | Крецово | 1870 - 1905 |
| Гоце Гульов | ||
| Трайко Арнаутинът | ||
| Дюлбер Илия | Гавалянци | 1877 - 1962 |
| Христо Стойов - Реджепът | ||
| Дино Люлянов - Джемо | ||
| Гоце Мазниянов | ||
| Данчо Джингалозов | Кукуш | 1874 - 1903 |
| Тано Хаджийолов | Кукуш | |
| Ноле Джоров | ||
| Дино Калински | Калиново | 1872 - ? |
| Манол Калински | Калиново | |
| Ицо Вълчев - Кекерето | ||
| Гоне Дончев Калински | Калиново | |
| Дедо Дончо | ||
| Ицо Джорлев | Кукуш | |
| Дино Червенков | ||
| Вангел Казански | Казаново | 1860 - след 1943 |
| Туше Хаджиянов | ||
| Христо Стаменов | Гавалянци | |
| Христо Гавалянски | Гавалянци | |
| Дино Балтов | Кукуш | |
| Трайчо Нимански | Неманци | |
| Стоян Бердана | ||
| Киро Бердана | ||
| Гоце Кереметчиев | ||
| Христо Пехливана - Знаменосецът | Чугунци | ? - 1903 |
| Кръсто Джуфо | ||
| Кръсто Ореховски | Ореховица | |
| Гоне Коджамарлийски | Коджа Омерли | |
| Трайчо Кьосето | ||
| Яко Лисицата | ||
| Андон | Драгомирци | |
| Яно Попдельов | ||
| Владимир Чопов[5] | Кукуш | 1890 - 1918 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ванчо Ѓорѓиев, Смрт или Слобода, Македонското револуционерно националноослободително движење во Солунскиот вилает, Табернакул, Институт за историја-Филозофски факултет, Скопје, 2003
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 38.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 206 – 209.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 207.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 208.
