Битка на Лонг Айлънд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка на Лонг Айлънд
Американска война за независимост
BattleofLongisland.jpg
Делауерският полк в Битката на Лонг Айлънд
Информация
Период 27 август 1776 г.
Място Кралски окръг, Лонг Айлънд, Ню Йорк
Резултат Решителна Британска победа
Воюващи страни
Grand Union Flag.svg
Съединени американски щати
Flag of Great Britain (1707-1800).svg
Великобритания
Командири
Grand Union Flag.svg Джордж Уошингтън
Grand Union Flag.svg Израел Пътнам
Grand Union Flag.svg Уилям Александър
Flag of Great Britain (1707-1800).svg Уилям Хау
Flag of Great Britain (1707-1800).svg Чарлс Корнуолис
Flag of Great Britain (1707-1800).svg Хенри Клинтън
Сили
10 000[1] 20 000[2]
Жертви и загуби
300 убити,
700 ранени,
1000 пленени[3]
64 убити
293 ранени
31 изчезнали[4]
Битка на Лонг Айлънд в Общомедия
Битката на Лонг Айлънд, 27 август 1776

Битката на Лонг Айлънд, известна също като битката за Бруклин или битката при Бруклин Хайтс, водена на 27 август 1776 е първата голяма битка в Американската война за независимост след Декларацията за независимост на САЩ, най-голямата битка за целия конфликт и първата битка, в която участва армията на Съединените щати, след обявяването на независимостта само месец преди това.

След като побеждава британците в обсадата на Бостън на 17 март 1776 генерал Джордж Уошингтън, главнокомандващ, довежда Континенталната армия да отбранява Ню Йорк Сити, тогава ограничен до южния край на остров Манхатан. Там той установява отбрани и чака британците да атакуват. През юли британците под командването на генерал Уилям Хау, дебаркират на няколко километра от пристанището на Стейтън Айлънд, където бавно са подкрепени от кораби в Лоуър Ню Йорк Бей през следващия месец и половина, докарвайки общата им сила до 32 000 мъже. С британската флота в контрол на входа на Ню Йорк Харбър, Уошингтън знае трудността да удържи града. Вярвайки че Манхатан ще бъде първа цел, той премества повечето си войски там.

На 22 август британците дебаркират на западния край на Лонг Айлънд срещу Нароус от Стейтън Айлънд, на повече от няколко мили южно от прекосяванията на Ийст Ривър към Манхатан. След петдневно изчакване, британците нападат американските отбрани на Гуана Хайтс. Незнайно за американците обаче, Хау докарва основната си армия зад ариергарда им и скоро след това напада техния фланг. Американците се паникьосват, въпреки че устояване от 250 мерилендци предотвратява пленяването на голяма част от армията. Остатъка от армията бяга на основните отбрани на Бруклин Хайтс. Британците се окопават за обсада, но през нощта на 29 – 30 август, Уошингтън евакуира цялата армия от Манхатан, без да загуби нито един човек. Уошингтън и Континнталната армия са изгонени напълно от Ню Йорк след още няколко поражения и са принудени да се оттеглят през Ню Джърси в Пенсилвания.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lengel 2005, p. 140 – Цифрата означава колко общо войски са на лонг Айлънд. Само 3000 войници са на Гуана Хайтс, където нападат британците.
  2. Lengel 2005, p. 139
  3. McCullough 2006, p. 180
  4. McCullough 2006, p. 179

40°39′54″ с. ш. 73°58′51.59″ з. д. / 40.665° с. ш. 73.981° з. д.