Битка на Лонг Айлънд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка на Лонг Айлънд
Американска война за независимост
BattleofLongisland.jpg
Делауерският полк в Битката на Лонг Айлънд
Информация
Период 27 август 1776 – 30 август 1776 г.
Място Кралски окръг, Лонг Айлънд, Ню Йорк
Резултат Решителна Британска победа
Страни в конфликта

Grand Union Flag.svg
Съединени американски щати

Union flag 1606 (Kings Colors).svg
Великобритания

Командири и лидери

Grand Union Flag.svg Джордж Уошингтън
Grand Union Flag.svg Израел Пътнам
Grand Union Flag.svg Уилям Александър

Union flag 1606 (Kings Colors).svg Уилям Хау
Union flag 1606 (Kings Colors).svg Чарлс Корнуолис
Union flag 1606 (Kings Colors).svg Хенри Клинтън

Сили

10 000[1]

20 000[2]

Жертви и загуби

300 убити,
700 ранени,
1000 пленени[3]

64 убити
293 ранени
31 изчезнали[4]

Битка на Лонг Айлънд в Общомедия
Битката на Лонг Айлънд, 27 август 1776

Битката на Лонг Айлънд, известна също като битката за Бруклин или битката при Бруклин Хайтс, водена на 27 август 1776 г. е първата голяма битка в Американската война за независимост след Декларацията за независимост на САЩ, най-голямата битка за целия конфликт и първата битка, в която участва армията на Съединените щати, след обявяването на независимостта само месец преди това.

Ход на битката[редактиране | редактиране на кода]

След като побеждава британците в обсадата на Бостън на 17 март 1776 г. генерал Джордж Уошингтън, главнокомандващ, довежда Континенталната армия да отбранява Ню Йорк Сити, тогава ограничен до южния край на остров Манхатън. Там той установява отбрани и чака британците да атакуват. През юли британците под командването на генерал Уилям Хау, дебаркират на няколко километра от пристанището на Стейтън Айлънд, където бавно са подкрепени от кораби в Лоуър Ню Йорк Бей през следващия месец и половина, докарвайки общата им сила до 32 000 мъже. С британската флота в контрол на входа на Ню Йорк Харбър, Уошингтън знае трудността да удържи града. Вярвайки че Манхатън ще бъде първа цел, той премества повечето си войски там.

На 22 август британците дебаркират на западния край на Лонг Айлънд срещу Нароус от Стейтън Айлънд, на повече от няколко мили южно от прекосяванията на Ийст Ривър към Манхатън. След петдневно изчакване, британците нападат американските отбрани на Гуана Хайтс. Незнайно за американците обаче, Хау докарва основната си армия зад ариергарда им и скоро след това напада техния фланг. Американците се паникьосват, въпреки че устояване от 250 мерилендци предотвратява пленяването на голяма част от армията. Остатъка от армията бяга на основните отбрани на Бруклин Хайтс. Британците се окопават за обсада, но през нощта на 29 – 30 август, Уошингтън евакуира цялата армия от Манхатън, без да загуби нито един човек. Уошингтън и Континенталната армия са изгонени напълно от Ню Йорк след още няколко поражения и са принудени да се оттеглят през Ню Джърси в Пенсилвания.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lengel 2005, p. 140 – Цифрата означава колко общо войски са на лонг Айлънд. Само 3000 войници са на Гуана Хайтс, където нападат британците.
  2. Lengel 2005, p. 139
  3. McCullough 2006, p. 180
  4. McCullough 2006, p. 179

40°39′54″ с. ш. 73°58′51.59″ з. д. / 40.665° с. ш. 73.981° з. д.