Битка на Мечкин камен
| Битка на Мечкин камен | ||||
|---|---|---|---|---|
| Илинденско-Преображенско въстание | ||||
|
||||
| Информация | ||||
| Период | 12 август 1903 | |||
| Място | Мечкин камен, Османска империя | |||
| Резултат | Крушевската република е разбита | |||
| Воюващи страни | ||||
|
||||
| Командири | ||||
|
||||
| Сили | ||||
|
||||
| Жертви и загуби | ||||
|
||||
Битката при Мечкин камен е най-голямото и най-кръвопролитното сражение на Илинденско-Преображенското въстание, разиграло се край паланката Крушево.
Битката[редактиране | редактиране на кода]
Прелюдия[редактиране | редактиране на кода]
На 3 август 1903 година е провъзгласена Крушевската република. На 12 август повече от десетхилядната армия на Бахтиар паша обкръжава Крушево. На заседанието на войводския съвет е решено всички чети да се изтеглят от града, но войводата Питу Гули напуска събранието и решава да окаже съпротива, така от 1200 четници в града само неговите 170 остават да го бранят.
Битката[редактиране | редактиране на кода]
Четниците на Питу Гули се укрепяват на Мечкин камен - скалисто плато на Биринската планина, която е склон от Баба планина. Секретар на четата е Коста Божинов, а негов помощник — Ставре Андреев. Знаменосецът е Георги Димов, а негови заместници — Нове Янкулов Неданов, от село Обършани, и Христо Влашето. Питу Гули държи реч и заповядва поради ограничените запаси на муниции стрелбата да се задържи докато турците не се приближат достатъчно. Отрядът се разделя на девет групи - една под командването на войводата, а другите под командването на осем войводи от селските милиции.
Турците настъпват от три страни - откъм селата Бирино, Журче и Острилци. Сражението започва в 10 часа сутринта като четниците удържат първо башибозушките отреди, после и атаките на редовната армия. В 19 часа привечер Мечкин камен е обграден и турците започват решително нападение. Последователно падат знаменосецът Георги Димев и заместникът му Нове Смугрев. В яростта си Питу Гули става и започва да стреля в право положение, вражески куршум отнася пълнителя на пушката му (Mannlicher M1895), а в последствие и други куршуми го пронизват в гърдите - той пада убит. Завързва се ръкопашен бой, в суматохата, на който войводите Блаже и Гюрлука с една част от въстаниците успяват да прибягат до Дълбока река и да се укрият в гората. Смъртта си намират общо 40 четници.
Последствия и жертви[редактиране | редактиране на кода]
След битката турците продължават усилено да обстрелват Крушево, а после в града вилнеят и башибозукът и редовната армия. От мирното население загиват 117 души - между тях 15 жени, 5 момичета и 6 деца. 150 момичета и жени са изнасилени. Изгарят 159 къщи и 210 дюкяна.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Иванов, Иван, Български бойни знамена и флагове, изд. Св. Георги Победоносец, София 1998 г., „Знамената на освободителното движение и въстанията в Македония и Тракия“
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Епопеята на Мечкин камен, Йосиф Разсуканов, вестник „Македония“, брой 31, 5 август 1998 г.
- 13-те дена на Крушевската република, Георги Томалевски
