Битка на крокусово поле
| Битка на крокусово поле | |||
| Трета свещена война | |||
 | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 353 пр.н.е. [1] | ||
| Място | Тесалия | ||
| Резултат | Решителна македонска победа | ||
| Територия | Антична Тесалия | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
Битката на крокусово поле (Битка на шафранено поле) се състои в южна Тесалия и е в рамките на третата свещена война, в хода на която за пръв път в историята на общогръцките дела в Елада се намесва Древна Македония.
Предистория[редактиране | редактиране на кода]
В края на V век пр. Хр. започва борба за власт между тираните на Фере и свободните тесалийски градове на север, обединени около управляващия Лариса аристократично-олигархически клан на Алевадите. Последните се обръщат за военна помощ към набиращия мощ цар на Македония Александър II. В 358 г. пр.н.е. Александър Ферейски е убит от синовете на Язон Ферейски – Тисифон и Ликофрон II, които завземат властта във Фере и продължават политиката на баща си за покоряване на свободните тесалийски градове.
През 354 г. пр. Хр. [2] Филип II Македонски е повикан на помощ от тирана на Фере, Ликофрон Ферейски – срещу силите на Филомел, брат на Ономарх. Способният фокидски пълководец, начело на 20-хилядна армия разбива в две поредни сражения македонската армия и Тесалия минава под контрола на Фокида, формирайки всеобщото разбиране до днес за обхвата на Антична Тесалия.
В отговор и на това, Филип II Македонски събира нова армия и през 353 г. пр. Хр. [3] следва нов поход в хода на който е превзет пристанищния магнезийски порт Пагас (където е построен Арго). В помощ на Пагас е изпратена атинската флота начело с Харес. В Пагас е поставен македонски гарнизон, а фалангата се отправя в бърз ход за Фтиотида, за да предотврати съединяването на фокидската армия със съюзнически подкрепления, които са на път от юг през Термопилите. Фокидските войски са тотално разбити в битката на шафранното поле, като в сражението загива и Ономарх.
Битката[редактиране | редактиране на кода]
Силите са равни, но Филип II има шесткратно превъзходство в конницата – срещу 3000 македонски конници се изправят едва 500 фтиоти. От друга страна Ономарх, въодушевен от предишните две победи срещу македоните, надценява възможностите си и не изчаква подкрепленията на съюзниците си, а приема битката от неблагоприятна позиция – опираща в морето. От брега поема лично командването на десния фтиотийски фланг, а левия поверява на брат си Фаил. Филип II идеално се възползва от преимуществото си в конница на терена, атакувайки левия фтиотийски фланг, обръщайки го в бягство, след което македонската конница се спуска странично към десния фтиотийски фланг. Фтиотите са обърнати в бягство, като на бойното поле остават труповете на 6 хил. техни войни, а останалите са спасени във водата от атинската флотилия, появила се на помощ в малиакския залив. [4]
Според сведенията на Марк Юниан Юстин, македонският цар в хода на решителната битка в свещената война се представял идеологически за наместник на Аполон в Елада и наредил на войните си да се окичат преди битката с лаврови клонки. Освен това, пленените 3 хил. фтиотийски войни били изхвърлени в морето като каузални светотатци, а трупът на Ономарх бил подложен назидателно на разпятие. [5]
Последствия[редактиране | редактиране на кода]
След битката остатъците от разбитите фтиоти под предводителството на Фаил са обърнати в бягство към Термопилите, които са заети от армиите на Древна Атина и Спарта. Фере капитулира, а неговите тирани Ликофрон и Питолай предават града на Филип II Македонски срещу правото на свободен излаз. Предвид появата на атински и спартански войски на Термопилите, македонският цар решава на момента че е ненужно да продължава с битките, изчаквайки удобния момент да постави цяла Елада под македонска хегемония, което се и случва посредством формирания сетне коринтски съюз. [6]
След по-малко от десетилетие – до 344 г. пр. Хр. Антична Тесалия, до Термопилите, преминава под пряк македонски контрол, след което бащата на Александър Велики организира военен поход срещу Одриското царство (влизайки в династичен съюз с Молоското царство в Античен Епир). [7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Хронологията в началото на Третата свещена война е все още спорна и някои историци считат, че битката се е състояла в 352 пр.н.е.
- ↑ Хронологията в началото на Третата свещена война е все още спорна и някои историци считат, че този поход се е състоял през 353 г. пр. Хр.
- ↑ Хронологията в началото на Третата свещена война е все още спорна и някои историци считат, че това събитие е от 352 г. пр. Хр.
- ↑ Фролов, с. 232
- ↑ Фролов, с. 232, 233
- ↑ Белох, с. 339
- ↑ Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 329 – Древна Македония и Древна Гърция. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Карл Юлиус Белох – Греческая история: в 2 т. / пер. с нем. М. О. Гершензона; 3-e изд. Т. 2: Кончая Аристотелем и завоеванием Азии. – М.: Государственная публичная историческая библиотека России, 2009. – ISBN 978-5-85209-215-1
- Эдуард Давидович Фролов – Греция в эпоху поздней классики (Общество. Личность. Власть). – СПб.: Издательский Центр „Гуманитарная Академия“, 2001. – ISBN 5-93762-013-5
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Священная война и участие Филиппа в греческих делах в Историческа библиотека – на руски език
