Битка на крокусово поле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Битка на шафранено поле)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка на крокусово поле
Трета свещена война
Filip II Macedonia.jpg
Информация
Период 353 пр.н.е. [1]
Място Тесалия
Резултат Решителна македонска победа
Територия Антична Тесалия
Страни в конфликта

Фокидски съюз

Македония

Командири и лидери

Ономарх

Филип II Македонски

Сили

около 20 000

около 20 000

Жертви и загуби

6000 и 3000 пленени

неизвестни, но незначителни

Битката на крокусово поле (Битка на шафранено поле) се състои в южна Тесалия и е в рамките на третата свещена война, в хода на която за пръв път в историята на общогръцките дела в Елада се намесва Древна Македония.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

В края на V век пр. Хр. започва борба за власт между тираните на Фере и свободните тесалийски градове на север, обединени около управляващия Лариса аристократично-олигархически клан на Алевадите. Последните се обръщат за военна помощ към набиращия мощ цар на Македония Александър II. В 358 г. пр.н.е. Александър Ферейски е убит от синовете на Язон Ферейски – Тисифон и Ликофрон II, които завземат властта във Фере и продължават политиката на баща си за покоряване на свободните тесалийски градове.

През 354 г. пр. Хр. [2] Филип II Македонски е повикан на помощ от тирана на Фере, Ликофрон Ферейски – срещу силите на Филомел, брат на Ономарх. Способният фокидски пълководец, начело на 20-хилядна армия разбива в две поредни сражения македонската армия и Тесалия минава под контрола на Фокида, формирайки всеобщото разбиране до днес за обхвата на Антична Тесалия.

В отговор и на това, Филип II Македонски събира нова армия и през 353 г. пр. Хр. [3] следва нов поход в хода на който е превзет пристанищния магнезийски порт Пагас (където е построен Арго). В помощ на Пагас е изпратена атинската флота начело с Харес. В Пагас е поставен македонски гарнизон, а фалангата се отправя в бърз ход за Фтиотида, за да предотврати съединяването на фокидската армия със съюзнически подкрепления, които са на път от юг през Термопилите. Фокидските войски са тотално разбити в битката на шафранното поле, като в сражението загива и Ономарх.

Битката[редактиране | редактиране на кода]

Силите са равни, но Филип II има шесткратно превъзходство в конницата – срещу 3000 македонски конници се изправят едва 500 фтиоти. От друга страна Ономарх, въодушевен от предишните две победи срещу македоните, надценява възможностите си и не изчаква подкрепленията на съюзниците си, а приема битката от неблагоприятна позиция – опираща в морето. От брега поема лично командването на десния фтиотийски фланг, а левия поверява на брат си Фаил. Филип II идеално се възползва от преимуществото си в конница на терена, атакувайки левия фтиотийски фланг, обръщайки го в бягство, след което македонската конница се спуска странично към десния фтиотийски фланг. Фтиотите са обърнати в бягство, като на бойното поле остават труповете на 6 хил. техни войни, а останалите са спасени във водата от атинската флотилия, появила се на помощ в малиакския залив. [4]

Според сведенията на Марк Юниан Юстин, македонският цар в хода на решителната битка в свещената война се представял идеологически за наместник на Аполон в Елада и наредил на войните си да се окичат преди битката с лаврови клонки. Освен това, пленените 3 хил. фтиотийски войни били изхвърлени в морето като каузални светотатци, а трупът на Ономарх бил подложен назидателно на разпятие. [5]

Последствия[редактиране | редактиране на кода]

След битката остатъците от разбитите фтиоти под предводителството на Фаил са обърнати в бягство към Термопилите, които са заети от армиите на Древна Атина и Спарта. Фере капитулира, а неговите тирани Ликофрон и Питолай предават града на Филип II Македонски срещу правото на свободен излаз. Предвид появата на атински и спартански войски на Термопилите, македонският цар решава на момента че е ненужно да продължава с битките, изчаквайки удобния момент да постави цяла Елада под македонска хегемония, което се и случва посредством формирания сетне коринтски съюз. [6]

След по-малко от десетилетие – до 344 г. пр. Хр. Антична Тесалия, до Термопилите, преминава под пряк македонски контрол, след което бащата на Александър Велики организира военен поход срещу Одриското царство (влизайки в династичен съюз с Молоското царство в Античен Епир). [7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Хронологията в началото на Третата свещена война е все още спорна и някои историци считат, че битката се е състояла в 352 пр.н.е.
  2. Хронологията в началото на Третата свещена война е все още спорна и някои историци считат, че този поход се е състоял през 353 г. пр. Хр.
  3. Хронологията в началото на Третата свещена война е все още спорна и някои историци считат, че това събитие е от 352 г. пр. Хр.
  4. Фролов, с. 232
  5. Фролов, с. 232, 233
  6. Белох, с. 339
  7. Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 329 – Древна Македония и Древна Гърция. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Карл Юлиус Белох – Греческая история: в 2 т. / пер. с нем. М. О. Гершензона; 3-e изд. Т. 2: Кончая Аристотелем и завоеванием Азии. – М.: Государственная публичная историческая библиотека России, 2009. – ISBN 978-5-85209-215-1
  • Эдуард Давидович Фролов – Греция в эпоху поздней классики (Общество. Личность. Власть). – СПб.: Издательский Центр „Гуманитарная Академия“, 2001. – ISBN 5-93762-013-5

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония