Битка при Анхиало (763)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка при Анхиало
Конфликт: Българо-византийски войни
ByzantineEmpire717+extrainfo+themes.PNG
Територия на Източната римска империя след 717 г.
Период 30 юни 763
Място Анхиало, днешно Поморие, България
Резултат Победа на византийците
Воюващи страни
Дунавска България Византия
Командири
Телец Константин V Копроним
Сили
неизвестен брой българи
+ 20 000 бойци от съюзни племена
неизвестен брой
Жертви и загуби
значителни значителни

Битката при Анхиало на 30 юни 763 г. е една от най-големите победи на византийския император Константин V в походите му срещу българите.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Разгромът във Верегавския проход през 759 г. отказва Константин V от настъпателни действия против българите. В самата България след битката при Верегава избухват междуособици, които завършват с победа на боилите от рода Угаин над управлявалия до този момент род Вокил. Въпреки успеха си над византийците, кан Винех е убит, а на негово място се възкачва Телец от Угаин[1].

Новият владетел предприема опустошителни нападения в Тракия. Това принуждава византийския император да предприеме поход срещу българите. През юни 763 г. византийските войски начело с Константин V настъпват по суша до Анхиало, в непосредствена близост до Стара планина и българските граници. Отделна армия от близо 10 000 конници е изпратена срещу България по море с флота от 800 кораба[2].

Битката[редактиране | редактиране на кода]

В очакване на византийската офанзива Телец събира 20 000 бойци от съюзни племена (вероятно славяни) и заема възвишенията около днешния Айтос[2]. По неизвестни причини българският владетел решава да напусне укрепените си позиции и да атакува фронтално византийските войски. Това става на 30 юни 763 г. Разположена между Поморийското езеро и Черно море, византийската армия е защитена от обхождане. На българските конници тя може да противопостави тежковъоръжени копиеносци в сбит строй.

Битката е продължителна и кръвопролитна. Накрая Телец е принуден да се спасява с бягство, губейки много убити и пленени. Византийците също търпят тежки загуби[3].[4]

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Непосредствено след победата си Константин V се завръща в Константинопол. Големият брой убити, които дава византийската армия, и фактът, че съюзните на Телец славянски племена удържат защитата на старопланинските проходи, отказват императора от поход във вътрешността на България.[5]

Поражението при Анхиало води до възобновяване на междуособиците в България. Следващия си поход по суша и по море срещу българите Константин V предприема през 765 г., но това начинание се проваля заради буря, която унищожава голяма част от византийската флота.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Бешевлиев, В. Първобългари. История, Издателство на Отечествения фронт, София 1984
  • Жеков, Ж. Военната тактика на българите VII-IX век – Военноисторически сборник 2004, №3 (от „Военно издателство“, 28.11.2008)
  • Златарски, В. История на българската държава през средните векове, том I, част 1, София 1970, Изд. „Наука и изкуство“ (от „Книги за Македония“, 28.11.2008)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Златарски, I/1: 276, 281
  2. а б Златарски, I/1: 282
  3. Златарски, I/1: 283
  4. Жеков, Военната тактика
  5. Бешевлиев, 90
  6. Златарски, I/1: 283-287
Портал
Портал „Военна история на България“ съдържа още много статии, свързани с военната история на България.
Можете да се включите към Уикипроект „Военна история на България“.