Битка при Анхиало (763)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка при Анхиало
Българо-византийски войни
ByzantineEmpire717+extrainfo+themes.PNG
Територия на Източната римска империя след 717 г.
Информация
Период 30 юни 763
Място Анхиало, днешно Поморие, България
Резултат Победа на византийците
Воюващи страни
Дунавска България Византия
Командири
Телец Константин V Копроним
Сили
неизвестен брой българи
+ 20 000 бойци от съюзни племена
неизвестен брой
Жертви и загуби
значителни значителни

Битката при Анхиало на 30 юни 763 г. е една от най-големите победи на византийския император Константин V в походите му срещу българите.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Разгромът във Верегавския проход през 759 г. отказва Константин V от настъпателни действия против българите. В самата България след битката при Верегава избухват междуособици, които завършват с победа на боилите от рода Угаин над управлявалия до този момент род Вокил. Въпреки успеха си над византийците, кан Винех е убит, а на негово място се възкачва Телец от Угаин[1].

Новият владетел предприема опустошителни нападения в Тракия. Това принуждава византийския император да предприеме поход срещу българите. През юни 763 г. византийските войски начело с Константин V настъпват по суша до Анхиало, в непосредствена близост до Стара планина и българските граници. Отделна армия от близо 10 000 конници е изпратена срещу България по море с флота от 800 кораба[2].

Битката[редактиране | редактиране на кода]

В очакване на византийската офанзива Телец събира 20 000 бойци от съюзни племена (вероятно славяни) и заема възвишенията около днешния Айтос[2]. По неизвестни причини българският владетел решава да напусне укрепените си позиции и да атакува фронтално византийските войски. Това става на 30 юни 763 г. Разположена между Поморийското езеро и Черно море, византийската армия е защитена от обхождане. На българските конници тя може да противопостави тежковъоръжени копиеносци в сбит строй.

Битката е продължителна и кръвопролитна. Накрая Телец е принуден да се спасява с бягство, губейки много убити и пленени. Византийците също търпят тежки загуби[3].[4]

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Непосредствено след победата си Константин V се завръща в Константинопол. Големият брой убити, които дава византийската армия, и фактът, че съюзните на Телец славянски племена удържат защитата на старопланинските проходи, отказват императора от поход във вътрешността на България.[5]

Поражението при Анхиало води до възобновяване на междуособиците в България. Следващия си поход по суша и по море срещу българите Константин V предприема през 765 г., но това начинание се проваля заради буря, която унищожава голяма част от византийската флота.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Бешевлиев, В. Първобългари. История, Издателство на Отечествения фронт, София 1984
  • Жеков, Ж. Военната тактика на българите VII-IX век – Военноисторически сборник 2004, №3 (от „Военно издателство“, 28.11.2008)
  • Златарски, В. История на българската държава през средните векове, том I, част 1, София 1970, Изд. „Наука и изкуство“ (от „Книги за Македония“, 28.11.2008)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Златарски, I/1: 276, 281
  2. а б Златарски, I/1: 282
  3. Златарски, I/1: 283
  4. Жеков, Военната тактика
  5. Бешевлиев, 90
  6. Златарски, I/1: 283-287