Битка при Бизани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Бизани
Балканска война
Ioannina liberation 1913.JPG
Капитулацията на турския гарнизон в Йоанина.
Есат паша предава сабята си на гръцкия принц Константинос I (литография на Карл Хаупт, 1913)
Информация
Период 18 – 19 февруари (3 – 4 март по нов стил) 1913 г.
Място Бизани, Гърция
Резултат Победа за Гърция
Територия Балкански полуостров
Страни в конфликта
Flag of Greece.svg Гърция Flag of the Ottoman Empire.svg Османска империя
Командири и лидери
Flag of Greece.svg Константинос I Flag of the Ottoman Empire.svg Есат паша

Битката при Бизани е решително сражение от Балканската война, в резултат на което османската крепост Янина, а с нея и цял Епир, падат под гръцка власт. Битката се състои на 18 – 19 февруари (3 – 4 март по нов стил) 1913 г., а предаването на крепостта от османския гарнизон се извършва ден по-късно.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Първите сблъсъци между османските и гръцките войски около Бизани са през декември 1912 г. В района се намира главният форт, който охранява южните подстъпи към Янина. Първоначалните гръцки атаки са отбити,[1] но карат османското командване (Есат паша) да съсредоточи тук голяма част от пехотата и артилерията си.[2]

Неуспехите в първите два щурмa на янинските укрепления през декември 1912 – януари 1913 г. принуждават гръцкото командване (начело с престолонаследника Константинос I) да преосмисли плановете си и да подготви внимателно третото нападение. Превземането на Бизани и Янина се налага от геополитическите интереси на Гърция, особено след като на Лондонската посланическа конференция е взето решение за създаване на автономна Албания. Албанските патриоти, които вземат участие в отбраната на Янина, се стремят да направят града столица на новата държава.[3]

Разположение на силите[редактиране | редактиране на кода]

Фортовете на Янинската крепост и гръцките маневри при последния щурм

Подготовката на атаката трае на около месец. В навечерието на битката десният гръцки фланг заема с 15 батальона позиции на изток от укрепленията при Бизани, Баркмади и Ваксия. В центъра, на шосето от Превеза за Янина, са разположени 4 батальона. Главните сили (24 батальона с 5 батареи и инженерни части) се изтеглят скрито на югоизток от града и изчакват около Маноляса и Копани.[4]

Крепостният гарнизон очаква нападението по височините и фортовете на югозапад, южно и източно от града и Янинското езеро. Той може да разчита на подкрепления от север, където стоят остатъци от Вардарската армия.

Ход на битката[редактиране | редактиране на кода]

„Янина падна. Да живее Венизелос – да живее Престолонаследникът“, заглавие на атинския вестник „Нумас“, 23 февруари 1913 г.

Атаката започва на 18 февруари. Артилерийският обстрел срещу Бизани и Баркмади продължава през целия ден, изстреляни са около 15 000 снарядa. Турските позиции по източния сектор на крепостта (между Ваксия и Кондинос) са атакувани от гръцка пехота. Отделна гръцка колона излиза от Мецово и напредва от североизток. Тези действия отвличат вниманието на османското командване и то оставя югозападния сектор без достатъчно резерви. На 19 февруари рано сутринта главните гръцки сили преминават в настъпление тъкмо в този сектор и успяват да изненадат защитниците му. Една след друга са превзети турските позиции около Дурутис, връх Агиос Николаос и Водивища. До вечерта гърците достигат на 1,5 километра от Янина. Значителна част от гарнизона – към 12 000 войници, съсредоточени около Бизани и Кастрица, попада в обкръжение.[4]

Командващият на Вардарската армия изпраща подкрепления на гарнизона, но заповедта му е закъсняла. На 20 февруари (5 март, нов стил) Янинската крепост се предава.

Резултат[редактиране | редактиране на кода]

В резултат на битката при Бизани османците дават 2800 убити и 19 000 пленници (по други сведения – 33 000).[3] Гръцките загуби възлизат на около 500 убити и ранени.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Erickson, E. Defeat in Detail: The Ottoman Army in the Balkans, 1912 – 1913, Greenwood Publishing Group 2003, ISBN 0-275-97888-5, стр. 293 – 298
  2. Войната между България и Турция през 1912 – 1913 г., Том VI, Министерство на войната, София 1935, стр. 218 – 219
  3. а б Hall, R. The Balkan Wars 1912 – 1913: Prelude to the First World War, Routledge 2000, ISBN 0203138058, стр. 83 – 84
  4. а б в Войната между България и Турция през 1912 – 1913 г., Том VI, Министерство на войната, София 1935, стр. 220 – 222