Битка при Битоля (1912)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Битоля.

Битолска битка
Балканска война
Nakon bitoljske bitke.jpg
Информация
Период 17-18 ноември* 1912
Място Битоля, Османска империя
Резултат Победа на Сърбия
Страни в конфликта
Ottoman flag.svg Османска империя State Flag of Serbia (1882-1918).svg Сърбия
Командири и лидери
Зеки паша Александър Караджорджевич
Сили
30 000 войници,
98 оръдия[1]
86 000 войници,
155 оръдия[1]
Жертви и загуби
1000 убити[2] 539 убити[2]

Битолската битка е сражение в хода на Балканската война, състояло се край Битоля на 17 – 18 ноември (4 – 5 ноември по стар стил) 1912 година. В него сръбската Първа армия (командващ Александър Караджорджевич) отблъсква османската Вардарска армия (командващ Зеки паша) и я принуждава да отстъпи към Албания. С това е сложен край на османското военно присъствие в Македония.

Разположение на войските[редактиране | редактиране на кода]

Сръбското командване не се възползва пълноценно от успеха си в Кумановската битка (23 – 24 октомври 1912 г.) и продължава настъплението в Македония с бавни темпове. Това дава възможност на османските войски да се прегрупират и да се укрепят на височините северозападно от Битоля, като междувременно дори отблъскват гръцките части в района на Лерин.[1]

Сърбите достигат подстъпите на Битоля на 8 ноември, но в продължение на дни и двете страни не предприемат решителни действия, а само се подготвят за сблъсъка. Османските войски заемат удобни за отбрана позиции, но имат големи затруднения със снабдяването, а противникът ги превъзхожда многократно по численост. От запад на изток, с фронт, обърнат на север и прикриващ Битоля и пътищата за отстъпление към Лерин и Ресен, са разположени Шести, Седми и Пети корпус на Вардарската армия.[1]

Сърбите планират нанасянето на основния си удар по шосето Прилеп-Битоля, където са концентрирани Моравската дивизия (първи призив), Тимошката дивизия (втори призив) и Дринската дивизия (първи призив). Дунавската дивизия (първи призив) трябва да обходи десния фланг на противника и да форсира река Черна при Новаци, докато на десния сръбски фланг Моравската дивизия (втори призив) трябва да прекъсне пътя за отстъпление към Ресен.[1]

Бойни действия[редактиране | редактиране на кода]

Битолската битка започва сутринта на 17 ноември, когато османските части нанасят изпреварващ удар по сръбските позиции. Първоначално те отблъскват сърбите към Облаково и Лера, но по-късно през деня са принудени да отстъпят. На източния фланг сърбите не успяват да форсират Черна и да излязат в тила на противника.[1]

На 18 ноември османските сили успяват да отхвърлят натиска по фланговете, но постепенно отбраната им в централния участък е преодоляна. Зеки паша издава заповед за общо отстъпление, което се провежда в добър ред. Шести и Седми корпус се изтеглят към Ресен и Албания. При отстъплението си те нанасят тежки удари на Моравската дивизия (втори призив), която се опитва да прегради пътя им. Пети корпус се оттегля на юг към Лерин, а оттам – към Корча.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Въчков, Александър. Балканската война 1912-1913. София, Анжела, 2005. с. 134-137.
  2. а б Hall, Richard C. The Balkan Wars 1912-1913: Prelude to the First World War. с. 52.
     Портал „Македония“         Портал „Македония