Битка при Бойн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Уилям ІІІ в битката при Бойн, худ. Бенджамин Уест

Битката при Бойн (на английски Battlе of the Boyne) се състои на 1 юли 1690 г. като част от Деветгодишната война. На брега на река Бойн в Ирландия се срещат армиите на сваления английски крал Джеймс II и на новия крал Уилям III. Битката е известна също с името Дрогеда, по близкия град. Завършва с победа на „уилямитите“, тоест на протестантите и слага край на опита на Джеймс да си върне престола.

Река Бойн при Дрогеда в днешно време

Ситуацията след Славната революция[редактиране | редактиране на кода]

Битката при Бойн е последица от състоялата се през 1688-1689 г. Славна революция в Англия. Управлението на Джеймс ІІ Стюарт (1685-1688) довежда до напрежение в английското общество, тъй като кралят е явен католик, докато мнозинството от поданиците му са протестанти. Освен това той смята, че трябва да упражнява абсолютна власт, а парламентът е на противното мнение - той се стреми към конституционна монархия от аристократичен тип.[1] Парламентаристите се обръщат към холандския щатхаутер Вилем ІІІ, който е зет на Джеймс, женен за неговата сестра Мери, протестантка. Предлагат му да нахлуе в Англия и да свали Джеймс от престола. Корабите на претендента се отклоняват поради буря в Ла Манш и се оказват в залива Торбей, така че той спокойно стоварва войските си на брега. Приветстван от населението, той влиза победоносно в Лондон, докато законният крал бяга в Ирландия. Там той е много по-популярен, тъй като повечето ирландци също са католици.

Джеймс разполага с подкрепата на френския крал Луи ХІV. Франция изпраща 6000 души на помощ на католическата кауза начело с херцог дьо Льозюн. Но мнозинството от войниците, които Джеймс събира, са обикновени ирландци. Влиятелният Патрик Сарсфийлд събира около 20 души и притиска английските заселници в северна Ирландия (Ълстър). След като стабилизира положението си в Лондон, новият крал Уилям ІІІ (по случайност той носи номер трети и в двете държави, които управлява) решава да се притече на помощ на протестантите в Ирландия. Така започва "Войната на двамата крале". Холандецът успява да мобилизира много повече и по-добре обучени войници. Слиза край Карикфъргъс и напредва на юг, а там, край река Бойн, Джеймс се е укрепил и го очаква.[2]

Джеймс ІІ
Уилям ІІІ

Развой на битката[редактиране | редактиране на кода]

Датата[редактиране | редактиране на кода]

За дата на битката могат да се видят различни мнения. Според някои автори тя се е случила на 11 юли, според други - на 12. Разликата идва от това, че различно се изчислява отстоянието от стария Юлиански към сегашния Грегориански календар. Всъщност сблъсъкът се състои на 1 юли и трета група автори приемат тъкмо този ден.[3]

Съотношение на силите[редактиране | редактиране на кода]

В своя отчет до парламента Уилям ІІІ оценява своите сили на 34 560 души. От тях 9300 са конници.[4] Според преценката му противниците му са с десет хиляди по-малко. Действително, знае се, че в редиците на Джеймс има около 25 000 войници (или 23 000 според други данни), неговата армия отстъпва и по сила на артилерията. Според мнението на повечето историци той няма достатъчно добри офицери. Самият крал, макар че има богат военен опит, не е достатъчно решителен командир. Той е склонен да загубва самообладание в критични моменти и бързо се отчайва. Докато хората на Уилям са опитни и добре въоръжени (главно холандци и датчани), при Джеймс повечето са новобранци, само един на петима има мускет, а някои са въоръжени дори с вили и коси. Но за ирландците това не е толкова религиозна или династична война, а борба за запазване на националната независимост. По времето на Оливър Кромуел много англичани са се заселили на острова им, отнели са земите им и надеждата е, че под лидерството на Джеймс това ще спре.[5]

Битката при Бойн - карта

Ход на битката[редактиране | редактиране на кода]

В тази война двете страни получават специфични имена - уилямити и джакобити. Джакобитите (още якобити) се наричат така по латинския вариант на името на Джеймс - Якоб, което на английски се трансформира в Джейкъб). Уилямитите достигат позициите при Бойн в края на юни. В деня преди битката Уилям ІІІ внимателно оглежда бродовете през реката. Той попада под артилерийски обстрел и едва не е убит, измъквайки с лека рана.[6] На 1 юли той изпраща конницата да заобиколи позициите на джакобитите отдясно, през местността Рафгрейндж. Атаката се води от сина на френския маршал Шомберг, а самият маршал е напуснал Франция, тъй като е хугенот, преминавайки на английска служба. Тази маневра не успява, отблъсната от ирландската конница. Тогава Уилям пуска пехотата си през бродовете близо до град Дрогеда, известни с името Олдбридж. Използвайки прикритието на силната си артилерия холандците форсират реката. В крайна сметка и те са принудени да отстъпят, притиснати от конницата на Джеймс ФицДжеймс, херцога на Бъруик (син на Джеймс ІІ). В мелето уилямитите дават тежки жертви - загиват помощниците на техния крал Шомберг и Джордж Уокър.[7] Решителен момент в битката е намесата на тяхната конница. Все още в района на Олдбридж тя атакува противника по фланга и го отблъсква назад. Този частичен успех кара една част от неопитната армия на Джеймс да побегне. Загубил увереността си, той нарежда отстъпление, което протича в добър ред. Въпреки всичко джакобитите не позволяват да бъдат разгромени.

Обелиск в чест на битката при Бойн (издигнат през 1736 г., разрушен през 1923)

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Армията на Джеймс дава едва 1500 убити, докато тази на Уилям - между 500 и 700. Малобройните жертви не пречат битката да получи голямо значение. Тя е решителна в стремежа на Уилям ІІІ да се наложи на Британските острови. След нея католиците могат само да се отбраняват. Скоро без съпротива пада Дъблин, а на следващата година - и последната крепост на джакобитите, Лимерик. В момента тя остава затъмнена от две други битки, спечелени от французите - при Фльорюс в Нидерландия и морската при нос Бийчи хед, случили се почти по същото време. Само тя обаче води до несъмнени ползи за победителите. Затова, противно на фактите, тя често е наричана „съкрушителна победа“ на Уилям ІІІ.[8]

През следващите векове битката при Бойн става символ на британското присъствие в Северна Ирландия и е натоварена с голям емоционален заряд. Всяка година в средата на юли орденът на оранжистите (последователи на каузата на Уилям ІІІ) организира поход в чест на победата.[9] Това се счита за провокация от католиците и често води до сблъсъци. През 1923 г. ИРА взривява монумент посветен на битката и паметник на Уилям ІІІ, твърдейки, че с негова помощ е започнал краят на ирландската независимост.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Калин Тодоров, Хронологична енциклопедия на света, т. 4, В. Търново 1993, с. 416
  2. David Eggenberger, A dictionary of battles, New York 1967, p. 58
  3. Тези обяснения са по John A. Lynn, The wars of Louis XIV 1664-1714, London 1999, p. 216 (в бележката под линия)
  4. Stephen Baxter, William III, London 1966, p. 263
  5. Битката при Бойн, публикувано в дир.бг
  6. Baxter, William III, p. 264
  7. Baxter, William III, p. 265
  8. Laura Mackenzie, 10 Facts About the Battle of the Boyne, на сайта history hit
  9. Походът на Ордена на оранжистите в Северна Ирландия премина без инциденти, на сайта на BTV новините