Битка при Верцела

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Верцела
Кимврийска война
Кимврска война (български).svg
Миграция на кимври и тевтони
Battle icon gladii red.svg Поражения на кимври и тевтони
Battle icon gladii green.svg Победи на кимври и тевтони
Информация
Период 101 пр.н.е.
Място Верцела, Цизалпийска Галия
Резултат Решителна римска победа
Страни в конфликта
Vexilloid of the Roman Empire.svg Римска република Schwarze-sonne--black-sun--sonnenrad.png Кимври
Командири и лидери
Гай Марий
Квинт Лутаций Катул
Боиорикс
Сили
Weisenau type helmets, Carnuntum.jpg 50,000
(8 легиона)
Heathenism symbol.PNG 200,000
Жертви и загуби
1,000 140,000 убити;
60,000 пленени
Битка при Верцела в Общомедия

Битката при Верцела (Vercellae, Vercelli; Raudine Plain) през 101 пр.н.е. е последната решавща битка в Кимврийската война между кимврите и римляните. Битката се провежда на 30 юли 101 пр.н.е. и завършва с пълната загуба на кимврите, които така престават да съществуват като племенен съюз.

Състои се до Верчели в Цизалпийска Галия, в северна Италия. Римската войска от 8 легиона с 52.300 души с командири Гай Марий (с 32.000 души) и Квинт Лутаций Катул (с 20.300 души) побеждават войската от 180.000-200.000 души, от които 15.000 конници, на краля на кимврите Боиорикс, който пада убит. Според Плутарх от кимврите са убити 120.000 души и над 60.000 са пленени. Римляните губят около 1.000 души.

Марий избира времето за нападение по обед. Така слънцето блестяло в лицето на идващите от север кимври и те трябвало да държат шилдовете си пред очите. Малко преди да започне битката Марий и Катул жертват един бик и Марий обещава на боговете в случай на победа да жертва още 100 бика. Римските войници подгонват кимврите в лагера им и гледали ужасени как жените убивали бягащите им мъже, братя и синове и как убивали децата си, за да не побаднат в робство и накрая се самоубивали. На края пленяват над 60.000, които са продадени в робство.

Марий е обявен след това от народа за „Третия основател на Рим“ (след Ромул и Камил). От плячката Марий подарява два храма, един на Хонос и един на Виртус. Катул също построява един храм, който демонстративно освещава за друго божество: Фортуна - богинята на щастието. След 30 години наследниците на пленените се включили като гладиатори заедно с тевтоните към въстаналите роби на Спартак.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]