Битка при Девина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка при Девина
Въстание на Ивайло
Информация
Период 17 юли 1279
Място Девина, край Котел, България
Резултат победа на българите
Воюващи страни
България Византия
Командири
Ивайло Мурин
Сили
българската войска е по-малобройна от византийската 10 000 войници
Жертви и загуби
малки цялата армия е унищожена

Битката при Девина (Диавена) е военен сблъсък между българи и византийци, състоял се на 17 юли 1279 (или 1280) близо до крепостта Девина и Котленския проход. В него войските на Ивайло нанасят поражение византийската армия, изпратена в подкрепа на цар Иван Асен III.

Причини[редактиране | редактиране на кода]

През 1277 г. в Североизточна България избухва народно въстание начело с Ивайло срещу цар Константин Асен и татарските нашественици. Византийският император Михаил VIII Палеолог решава да се възползва от междуособиците в България. Той изпраща войски, които да наложат неговия зет и съюзник Иван Асен на българския престол. През 1279 г. византийците успяват да завземат голяма част от България между Видин и Червен. Ивайло е обсаден в Дръстър, а търновските първенци допускат Иван Асен в столицата Търново и го признават за цар.

Битката[редактиране | редактиране на кода]

Още през същата (или през следващата) година Ивайло успява да се измъкне от обкръжението в Дръстър и настъпва към Търново с войските си. За да помогне на своя поставеник, Михаил Палеолог изпраща в България 10-хилядна войска начело с протовестиария Мурин. Научил за приближаването на византийците, Ивайло се отказва да напада Търново. Въпреки че войската му е малобройна, на 17 юли 1279 (или 1280) той напада Мурин в теснините около Котленския проход и го разгромява напълно. Част от византийците загиват в самата битка. Останалите са пленени и впоследствие избити по заповед на Ивайло.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Веднага след поражението при Девина Михаил Палеолог изпраща още една войска в помощ на Иван Асен III, но и тя е разгромена от Ивайло, преди да успее да прекоси Стара планина. Останал без подкрепа в България, Иван Асен бяга от Търново в Константинопол. Междуособиците в България завършват с поражение на Ивайло и победа на Георги Тертер.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ангелов, Д., Чолпанов, Б. Българска военна история през Средновековието (X-XV век), Издателство на БАН, София 1994, с. 167-168
  • Златарски, В. История на българската държава през средните векове, том III, София 1972, с. 568-572 (взето от сайта Книги за Македония, 13.11.2008)