Битка при Дерманци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Дерманци
Информация
Период 1336
Място Дерманци, Търновско царство
Резултат победа за Иван Александър
Територия Търновско царство
Страни в конфликта

Търновско царство

Видинско деспотство

Командири и лидери

Иван Александър

Белаур

Сили

8000 българи
2000 татари
общо 10 000

неизв.

Жертви и загуби

неизв.

тежки

Битката при Дерманци или битката при река Вит, състояла се през есента на 1336 г. е династична битка за власт между търновския цар Иван Александър и видинския деспот Белаур (Бела Урош), брат на Михаил III Шишман и син на деспот Шишман I.

След смъртта на Михаил III Шишман в битката при Велбъжд през 1330 г. Белаур активно съдейства за коронясването на българския престол на цар Иван Стефан, син на Михаил Шишман от първата му жена Анна Неда, а след това е и пръв съветник на новия български цар. Отказва да признае детронацията на Иван Стефан през 1331 г. и се противопоставя на другия си племенник, възкачилия се на ловешки деспот Иван Александър. След преврата в Търново дава политическо убежище на Анна Неда и синът й. Бунта на деспот Белаур избухнал веднага след детронирането на Иван Стефан и пристигането на Анна Неда и синовете ѝ в Ниш. Той се водел с променлив успех около 5 години. Когато успеха клонял в полза на Белаур и той се отправил към Търново за да отстрани новоизбрания цар от престола Иван Александър по съвет на протовескиария Раскин и на логотета Филип призовал на помощ татарската конница, базирана по това време в Тракия. Докато пристигне татарската конница, Иван Александър протакал преговорите няколко дни. Татарите преминали Стара планина през Златишкия проход или прохода Арабаконак и ударили внезапно армията на видинския деспот в гръб. Силите на Иван Александър били общо около 10 000 хиляди – царската войска от Търново и още 2000 татари. Попаднала между два огъня, войската на Белаур била унищожена, а деспотът – загинал на бойното поле. Ранените след сражението, били доубити или издавени. Околните селца и колиби подпалени и унищожени. Това е станало през есента на 1336 г.
Мястото, където е била битката е южно от сегашното село Дерманци в подножието на рида Филчов връх (Муртино бърдо). Местността и днес носи името на депост Белаур. Векове след тази битка, района е смятан за проклето място, а по-късно наричан „Пусто загòре”, защото години след тази битка, полето е било покрито с разлагащи се трупове на хора и животни и никой не смеел да се засели там.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

След битката при река Вит и смъртта на Белаур, Иван Александър поставя на трона на Видинското депсотство Михаил, син на цар Михаил III Шишман от втория му брак с Теодора Палеологина, докато през 1356 не установява за цар във Видин сина си Иван Срацимир от влшката принцеса Теодора Басараб.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]