Битка при Дермендере, Караагач и Белащица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Дермендере, Караагач и Белащица
Руско-турска война (1877–1878)
Карта-схема к статье «Кара-Агач». Военная энциклопедия Сытина (Санкт-Петербург, 1911-1915).jpg
Информация
Период 4 – 5/16 – 17 януари 1878 г.
Място с.Дермендере, с.Караагач, с. Белащица
Резултат Победа за Русия
Територия Балкански полуостров
Страни в конфликта
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Русия Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-лейтенант Йосиф Гурко Ottoman flag.svg Сюлейман паша
Сили
Западен отряд (Гурко), 71 000 войника и 318 оръдия Остатъчна групировка в Тракия, до 20 табура и 20 оръдия

Битката при Дермендере, Караагач и Белащица по време на Руско-турската война (1877 – 1878) е решителна за разгрома на остатъчната групировка на Сюлейман паша в Тракия.

Оперативна обстановка[редактиране | редактиране на кода]

На 3/15 януари 1878 г. Сюлейман паша изтегля частите от района на Пловдив и ги насочва към Станимака (днес Асеновград) за оттегляне през Родопите по долината на р. Чая. Ариергард е дивизията на Фауд паша. Изградени са отбранителни позиции по долината на р. Марица. Основните сили се задържат в с. Дермендере.

Генерал-лейтенант Йосиф Гурко насочва основните сили на Западния отряд под командването на генерал-лейтенант Павел Шувалов срещу с. Дермендере: колоните на генерал-лейтенант Николай Веляминов, генерал-лейтенант Павел Шувалов и генерал-лейтенант Юрий Шилдер-Шулднер.

Бойни действия[редактиране | редактиране на кода]

Бой при Дермендере[редактиране | редактиране на кода]

Към 8 часа на 4/16 януари колоната на генерал-лейтенант Веляминов излиза от с. Каратаир (днес Йоаким Груево). От 11 часа се води ожесточен бой. Руските части отблъскват три османски атаки. Колоната на генерал-лейтенант Шилдер-Шулднер към 13 часа през с. Коматево извършва обход в тила на османската групировка. С настъпването на тъмнината боят е преустановен.

Бой при Караагач[редактиране | редактиране на кода]

На 4/16 януари частите на генерал-майор Даниил Краснов настигат противникови сили при с. Караагач (днес Брестак). Лебгвардейският Литовски полк и Гренадирският Кегсхолмски полк след бой през целия ден овладяват селото. Оттеглят се, след като попадат в средата на силите на Сюлейман паша. На следващия ден след пристигането на частите на генерал-лейтенант Виктор Дандевил преминават в настъпление. Лебгвардейските Волински, Санкт-Петербургски и Пруски полк след щиков удар превземат селото.

Бой при Белащица[редактиране | редактиране на кода]

На 5/17 януари в 8 часа колоната на генерал-лейтенант Шилдер-Шулднер излиза от с. Коматево. Среща многоброен противник на линията чифлик Цурит – с. Белащица – с. Караагач. С обща атака са овладени чифликът и командната височина. Отстъпващия противник незабавно е атакуван от колоната на генерал-лейтенант Веляминов. Отстъплението се превръща в бягство.

След комбинирани маневрени действия Западният отряд разкъсва силите на Сюлейман паша и прегражда пътя му за отстъпление към Одрин. Противниковата групировка е принудена да отстъпва през Родопите, където се разпада като организирано бойно съединение.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Освободителната война 1877 – 1878, С.,1986, с. 60, 62