Битка при Дойран (1913)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Дойран.

Битка при Дойран
Междусъюзническа война
Информация
Период 22-23 юни 1913
Място край Дойранското езеро
Резултат победа за Гърция
Воюващи страни
Flag of Greece (1822-1978).svg Кралство Гърция Flag of Bulgaria.svgЦарство България
Командири
 ? Православ Тенев
Константин Каварналиев
Христо Паков
Сили
3-та, 4-та и 10-та дивизия две пехотни бригади
Жертви и загуби
тежки половината от състава

Битката при Дойран се провежда между българи и гърци на 22 и 23 юни 1913 година, по време на Междусъюзническата война. Резултат от нея е, че гръцката армия завладява Дойран и напредва към Струмица, с което предизвиква отстъпление на българските войски, биещи се срещу сърбите в поречията на Вардар и Брегалница.[1]

Прелюдия[редактиране | редактиране на кода]

След битката при Калиново Десета гръцка дивизия се насочва към Дойранското езеро. Същевременно Трета бригада на Трета пехотна балканска дивизия (3/3 бригада) от българската армия, командвана от полковник Константин Каварналиев, получава задачата да заеме позиция южно от Дойран и да прикрива посоката Дойран-Струмица. На 19 юни 2-ра бригада от Шеста пехотна бдинска дивизия (2/6 бригада), която се намира в района Сушево-Злеово, получава заповед да се насочи към Дойран.

Битката[редактиране | редактиране на кода]

На 22 юни Десета гръцка дивизия напада височината Хисар, където се намират позициите на 3/3 бригада от българската армия, и ги изтласкват от там[2]. Все пак гръцкото настъпление е спряно с дошлите с ускорен марш от Струмица две дружини и една скорострелна батарея от Шеста дивизия.

На следващия ден, 23 юни, откъм Кукуш идват още Трета и Четвърта гръцка дивизии и се разгръщат срещу левия фланг на българските позиции в посока север. По това време пристига и 2/6 бригада. За да облекчи положението на 3/3 бригада тя започва атака на левия фланг на гърците от към село Чидемли към Хисар. Поради пресечения терен българите нямат възможност да използват артилерия и за това войниците само с помощта на своите пушки и картечници успяват да стигнат до подножението на височината. Това забавя гръцкото настъпление на левия фланг и те струпват значителни части, за да удържат внезапното нападение[2].

Все пак това не променя тежкото положение на българските части. Поради големите загуби, те отстъпват на север и оставят на гърците Дойранската гара. Десният фланг на българските части удържа гръцките нападения до вечерта, когато получава заповед да се изтегли на север[2]. Отстъпващите български войски си пробиват път към Струмица, а гръцките части влизат в Дойран и спират преследването им.

При село Богданци една дружина от 2/6 бригада, оставена в заслон, се натъква на андарти заели височините на левия бряг на Вардар. Дружината ги отблъсква, но скоро пристигат редовни гръцки части и тя преминава в отбрана до вечерта, когато получава заповед от командването да се оттегли на север. При село Богородица една дружина и една батарея също нападат андарти, заели левия бряг на Вардар. Гърците изпращат с влака свои части, една от тях слиза при Гевгели и атакува дружината, но е спряна от батареята, а друга част се връща 5 километра, поради обстрела на същата тази батарея[2]. Тази дружина остава да отбранява отстъплението на българските части чак до вечерта, когато почти обградена от гърците, успява да си пробие път и да се присъедини към полка си[2].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Марков, Г. Българското крушение. София 1991, стр. 103
  2. а б в г д А. Христовъ, "Исторически прегледъ на войната на България срещу всички балкански държави - 1913 г." - Военна библиотека 26, София, Печатница на Армейския военно-издателски фондъ, 1946, стр. 83-86
     Портал „Македония“         Портал „Македония