Битка при Дойран (1918)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Дойран.
Битка при Дойран
Част от битките на Солунския фронт от Първа световна война
Karasouli Polykastro British Military Cemetery.jpg
Британското военно гробище при Ругуновец в близост до Дойран
Информация
Период 18-19 септември 1918
Място Дойранска котловина
Резултат Българска победа
Воюващи страни
Flag of Bulgaria.svg България Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Великобритания
Гърция Гърция
Командири
България Владимир Вазов
България Стефан Нерезов		 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Хенри Уилсън
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джордж Милн
Сили
9-та дивизия с части на 11-та дивизия
(1-ва македонска бригада) и Планинската дивизия
(общо 35,000)		 Великобритания: 4 дивизии
Гърция:
2 дивизии
(общо 75,000)
Жертви и загуби
494 общо[1] Великобритания: 3,155 [1]
Гърция: 3,948[1]
Общо 7,103

Битката при Дойран от 1918 година е третата и последна битка от Дойранската епопея и се провежда между 18 и 19 септември.

Битката[редактиране | редактиране на кода]

Първата атака на хълмовете е направена от 22-ра и 26-та дивизии на британската армия с подкрепата на критската дивизия от гръцката армия. Докато напредват нагоре по хълмовете дивизиите са подложени на кръстосан огън и са принудени да отстъпят с тежки загуби. След това атаката тръгва отново като 12-ти Чешърски полк води атаката. Бункерите на хълмовете са снабдени с картечници, които откриват огън по тях, чийто ефект е ужасяващ за съглашението: само 20-30 процента от войниците им стигат до окопите, но тези които остават продължават и пленяват първите два български окопа.

Южноуелският полк достига до последната защитна линия. От целия батальон само един офицер и 11 войника достигат до лагера. Българските части показват голяма смелост, въпреки че съотношението на силите е 6 към 1 в полза на съглашенските сили.[2]

Отстъпление[редактиране | редактиране на кода]

След цял ден продължила битка Съглашението успява да превземе съвсем малко територия отдясно благодарение на гръцките сили. На следващия ден 65-та бригада атакува. Атака води до нова загуба като само половината от войниците се връщат живи, въпреки това при атаката се превзема град Дойран и няколко хълма над него. След известно време стрелбата престава от българските укрепления, а англичаните и гърците напредвайки, откриват че те са изоставени. Сръбската и френската армия побеждават австро-унгарската и българската армия в долината на Вардар и напредват към Дойран. Когато германският наблюдаващ операцията чува за това, заповядва българската армия да отстъпи, за да не бъде отрязана от страни. [2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в Falls, Cyril. Military Operations - Macedonia: Vol II, History of the Great War, London, 1933.
  2. ↑ а б Taylor, History of World War I, p.247

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Taylor, AJP. History of World War I, ISBN 0-7064-0398-3.
  • Пейчев, Атанас. „1300 години на стража“, Военно издателство, София, 1981.

http://www.1914-1918.net/salonika.htm

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

War flag of Bulgaria.svg България в Първата световна война Central-powers-flags.jpg
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Битка_при_Дойран_(1918)&oldid=7966075“.