Битка при Дойран (1918)

Битка при Дойран
	Част от битките на Солунския фронт от Първа световна война
	Британското военно гробище при Ругуновец в близост до Дойран
Информация
Период	18-19 септември 1918
Място	Дойранска котловина
Резултат	Българска победа
Воюващи страни
Командири
Сили
Жертви и загуби

Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Дойран.

Битката при Дойран от 1918 година е третата и последна битка от Дойранската епопея и се провежда между 18 и 19 септември.

Битката[редактиране | редактиране на кода]

Първата атака на хълмовете е направена от 22-ра и 26-та дивизии на британската армия с подкрепата на критската дивизия от гръцката армия. Докато напредват нагоре по хълмовете дивизиите са подложени на кръстосан огън и са принудени да отстъпят с тежки загуби. След това атаката тръгва отново като 12-ти Чешърски полк води атаката. Бункерите на хълмовете са снабдени с картечници, които откриват огън по тях, чийто ефект е ужасяващ за съглашението: само 20-30 процента от войниците им стигат до окопите, но тези които остават продължават и пленяват първите два български окопа.

Южноуелският полк достига до последната защитна линия. От целия батальон само един офицер и 11 войника достигат до лагера. Българските части показват голяма смелост, въпреки че съотношението на силите е 6 към 1 в полза на съглашенските сили.^[2]

Отстъпление[редактиране | редактиране на кода]

След цял ден продължила битка Съглашението успява да превземе съвсем малко територия отдясно благодарение на гръцките сили. На следващия ден 65-та бригада атакува. Атака води до нова загуба като само половината от войниците се връщат живи, въпреки това при атаката се превзема град Дойран и няколко хълма над него. След известно време стрелбата престава от българските укрепления, а англичаните и гърците напредвайки, откриват че те са изоставени. Сръбската и френската армия побеждават австро-унгарската и българската армия в долината на Вардар и напредват към Дойран. Когато германският наблюдаващ операцията чува за това, заповядва българската армия да отстъпи, за да не бъде отрязана от страни. ^[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б ^в Falls, Cyril. Military Operations - Macedonia: Vol II, History of the Great War, London, 1933.
↑ ^а ^б Taylor, History of World War I, p.247