Битка при Дойран (1918)

Битка при Дойран
	Част от битките на Солунския фронт от Първата световна война
	Британското военно гробище при Ругуновец в близост до Дойран
Информация
Период	18-19 септември 1918
Място	Дойранска котловина
Резултат	Българска победа
Страни в конфликта
България	Великобритания; Гърция
Командири и лидери
Владимир Вазов; Стефан Нерезов	Хенри Уилсън; Джордж Милн
Сили
9-а дивизия с части на 11-а дивизия; (1-ва македонска бригада) и Планинската дивизия; (общо 35 000)	Великобритания: 4 дивизии ; Гърция:; 2 дивизии; (общо 75 000)
Жертви и загуби
494 общо	Великобритания: 3155 ; Гърция: 3948; Общо 7103

Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Дойран.

Битката при Дойран от 1918 година е третата и последна битка от Дойранската епопея и се провежда между 18 и 19 септември.

Битката[редактиране | редактиране на кода]

Първата атака на хълмовете е направена от 22-ра и 26-а дивизия на британската армия с подкрепата на критската дивизия от гръцката армия. Докато напредват нагоре по хълмовете, дивизиите са подложени на кръстосан огън и са принудени да отстъпят с тежки загуби. След това атаката тръгва отново, като 12-и Чешърски полк води атаката. Бункерите на хълмовете са снабдени с картечници, които откриват огън по тях, чийто ефект е ужасяващ за Съглашението: само 20 – 30 процента от войниците им стигат до окопите, но тези, които остават, продължават напред и пленяват първите два български окопа.

Южноуелският полк достига до последната защитна линия. От целия батальон само един офицер и 11 войници достигат до лагера. Българските части показват голяма смелост, въпреки че съотношението на силите е 6 към 1 в полза на съглашенските сили.^[2]

Отстъпление[редактиране | редактиране на кода]

След цял ден продължила битка Съглашението успява да превземе съвсем малко територия отдясно, благодарение на гръцките сили. На следващия ден 65-а бригада атакува. Атаката води до нови загуби, като само половината от войниците се връщат живи. Въпреки това, при атаката е превзет град Дойран и няколко хълма над него. След известно време стрелбата от българските укрепления е прекратена, а напредвайки, англичаните и гърците откриват, че те са изоставени от българската войска. Причината за това е, че сръбската и френската армия побеждават австро-унгарската и българската армия в долината на Вардар и също напредват към Дойран. Когато германският наблюдаващ операцията научава за това, заповядва българската армия да отстъпи, за да не бъде отрязана отстрани.^[2]