Битка при Дойран (1918)
Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Дойран.
Битка при Дойран | |||
---|---|---|---|
Част от битките на Солунския фронт от Първата световна война | |||
![]() Британското военно гробище при Ругуновец в близост до Дойран |
|||
Информация | |||
Период | 18-19 септември 1918 | ||
Място | Дойранска котловина | ||
Резултат | Българска победа | ||
Страни в конфликта | |||
|
|||
Командири и лидери | |||
|
|||
Сили | |||
|
|||
Жертви и загуби | |||
|
|
Битката при Дойран от 1918 година е третата и последна битка от Дойранската епопея и се провежда между 18 и 19 септември.
Битката[редактиране | редактиране на кода]
Първата атака на хълмовете е направена от 22-ра и 26-а дивизия на британската армия с подкрепата на критската дивизия от гръцката армия. Докато напредват нагоре по хълмовете, дивизиите са подложени на кръстосан огън и са принудени да отстъпят с тежки загуби. След това атаката тръгва отново, като 12-и Чешърски полк води атаката. Бункерите на хълмовете са снабдени с картечници, които откриват огън по тях, чийто ефект е ужасяващ за Съглашението: само 20 – 30 процента от войниците им стигат до окопите, но тези, които остават, продължават напред и пленяват първите два български окопа.
Южноуелският полк достига до последната защитна линия. От целия батальон само един офицер и 11 войници достигат до лагера. Българските части показват голяма смелост, въпреки че съотношението на силите е 6 към 1 в полза на съглашенските сили.[2]
Отстъпление[редактиране | редактиране на кода]
След цял ден продължила битка Съглашението успява да превземе съвсем малко територия отдясно, благодарение на гръцките сили. На следващия ден 65-а бригада атакува. Атаката води до нови загуби, като само половината от войниците се връщат живи. Въпреки това, при атаката е превзет град Дойран и няколко хълма над него. След известно време стрелбата от българските укрепления е прекратена, а напредвайки, англичаните и гърците откриват, че те са изоставени от българската войска. Причината за това е, че сръбската и френската армия побеждават австро-унгарската и българската армия в долината на Вардар и също напредват към Дойран. Когато германският наблюдаващ операцията научава за това, заповядва българската армия да отстъпи, за да не бъде отрязана отстрани.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Taylor, AJP. History of World War I, ISBN 0-7064-0398-3.
- Пейчев, Атанас. „1300 години на стража“, Военно издателство, София, 1981.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- История на Първата световна война
- Солун и Македония 1916 – 1918
- Зафиров, Димитър. „Отбраната при Дойран“. Военноисторически сборник, брой 1, 2004