Битка при Ел Брук

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Ел Брук
Полуостровна война
Muntanya de Montserrat.jpg
Информация
Период 6 и 14 юни 1808 г.
Място Ел Брук, близо до Барселона, Испания
Резултат Испанска победа
Страни в конфликта
Flag of France.svg Френска империя Flag of Spain (1785–1873, 1875–1931).svg Кралство Испания
Командири и лидери
Flag of France.svg Франсоа дьо Шварц,
Flag of France.svg Жозеф Шабрен
Flag of Spain (1785–1873, 1875–1931).svg Антонио де Виляфранка,
Flag of Spain (1785–1873, 1875–1931).svg Хуан Баге
Сили
3800–5 000 души редовна войска 2000 души редовна войска и опълчение
Жертви и загуби
6 юни:
360 убити,
800 ранени
60 пленени,
1 пленено оръдие
14 юни:
83 убити,
274 ранени
6 юни:
20 убити,
80 ранени14 юни:
15 убити
50 ранени
Битка при Ел Брук в Общомедия

Битката при Ел Брук в действителност са две отделни сражения край селището Ел Брук (в близост до Барселона), с разлика от няколко дни, между френските колони, командвани от Франсоа дьо Шварц и Жозеф Шабрен, и отряд от испански доброволци и наемници, начело с генерал Антонио де Виляфранка и Хуан Баге.

Сраженията се водят на 6 и 14 юни 1808 г., по време на Полуостровната война. Резултатът от битките и действията на страните е испански успех.[1] Испанците също така пленяват френски императорски орел.[2]

6 юни[редактиране | редактиране на кода]

Френският отряд от 3800 войника на бригаден генерал Франсоа Ксавие дьо Шварц излиза от Барселона на 4 юни, напредвайки в посока към Сарагоса и Лерида. Дъждовната буря през този ден забавя похода и дава време на местните испански сили, съставени от опълчение от съседните села, каталонски доброволци ( somatén) и швейцарски и валонски наемници от барселонския гарнизон (2 000 мъже), да се мобилизират за действие. Испанците са водени от генерал Антонио де Виляфранка, който ги разполага по прохода Брук.

Последвалата схватка е успех за испанците,[3] и французите на Шварц се оттеглят към Барселона със загуби от 360 убити, 800 ранени, 60 пленени и едно заловено от неприятеля оръдие. Испанските партизани залавят и императорски орел.[4]

Статуя на Антонио де Виляфранка.

14 юни[редактиране | редактиране на кода]

Вторият френски опит е на 14 юни, когато те са водени от дивизионния генерал Жозеф Шабрен. Неговите войници обаче успяват само да подпалят няколко сгради в Ел Брук, след което са победени и отблъснати от испанските сили. На 15 юни, испанците нападат французите по време на оттеглянето им към Барселона, като убиват и раняват повече от 500 души.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gates p. 59
  2. Solís p. 167
  3. Gates p. 59
  4. Solís p. 167
  5. Pigeard. Dictionnaire des batailles de Napoléon

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • ((ca)) Finestres, Jordi & Moliner, Antoni. Timbals de guerra al Bruc. юни 2008.
  • Gates, David. The Spanish Ulcer: A History of the Peninsular War. Da Capo Press 2001. ISBN 0-306-81083-2
  • Oman, Charles. A History of the Peninsular War Volume I. La Vergne, Tenn., Kessinger Publishing, 2010. ISBN 1432636820.
  • ((fr)) Pigeard, Alain. Dictionnaire des batailles de Napoléon. Tallandier, Paris, 2004.
  • ((es)) Rodríguez-Solís, Enrique. Los guerrilleros de 1808: Historia popular de la Guerra de la Independencia. Vol. I. Calle de Balmes 1895.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]