Битка при Казанлък

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Казанлък
Руско-турска война (1877 – 1878)
Информация
Период 5/17 юли 1877 г.
Място Казанлък
Резултат Победа за Русия
Територия Балкански полуостров
Страни в конфликта
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Русия Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-лейтенант Йосиф Гурко Ottoman flag.svg
Сили
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Преден отряд
Samara flag.png Българско опълчение
Ottoman flag.svg Казанлъшки османски гарнизон

Битката при Казанлък е част от настъплението на Предния руски отряд в Южна България по време на Руско-турската война (1877 – 1878).

Оперативна обстановка[редактиране | редактиране на кода]

След овладяването на Хаинбоазкия проход Предният руски отряд се насочва от юг към Шипченския проход. При движението получава заповед да овладее град Казанлък и да разпръсне Казанлъшкия османски гарнизон.[1]

Бойни действия на 5/17 юли[редактиране | редактиране на кода]

Сутринта на 5/17 юли главните сили на Предния руски отряд, групирани в 3 колони, настъпват към Казанлък. Около 7 ч. средната колона започва бой с противниковите сили от 2 табора, черкезка конница и 2 оръдия. Изтласква ги от село Черганово. Постепенно в боя се включват и другите 2 колони. Около 13 ч. преминават в обща атака и противникът панически се разпръсква.

От запад в Казанлък влиза 9-и киевски хусарски полк. Извършен е молебен с участието на българското население. Ранените са настанени в Девическия манастир „Въведение Богородично“. Конните части овладяват изоставеното от противника село Шипка. Взети са много трофеи. Привечер главните сили на отряда се съсредоточават пред южния вход на Шипченския проход.[2]

Настъплението на Централната османска армия с командир Сюлейман паша в Южна България в края на юли 1877 г. води до ожесточени битки на Предния отряд при Нова Загора, Джуранли и Стара Загора. Изтегля се от долината на река Тунджа и се укрепява в Хаинбоазкия и Шипченския проход на Средна Стара планина. На 6/18 август Централната османска армия влиза в опразнения от руските сили Казанлък.

В хода на Шейновската битка на 27 декември / 8 януари 1878 г. части от лявата колона на Южния отряд с командир генерал-лейтенант Николай Святополк-Мирски освобождават окончателно Казанлък.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сборник материалов по Руско-турецкой войне на Балканском полуострове, Вып. 24, Санкт Петербург, 1900.
  2. Георгиев, Г. Освободителната война 1877 – 1878. С., 1986, с. 120.