Битка при Каратаир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Каратаир
Руско-турска война (1877–1878)
Информация
Период 3/15 януари 1878
Място село Каратаир
Резултат Победа за Русия
Територия Балкански полуостров
Страни в конфликта
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Руска империя Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-лейтенант Йосиф Гурко Ottoman flag.svg Сюлейман паша
Сили
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Западен отряд на Гурко, 71 000 офицери и войници и 318 оръдия Ottoman flag.svg Остатъчна групировка в Тракия, до 20 табора и 20 оръдия

Битка при Каратаир е опит на османското командване след освобождаването на Пазарджик да забави руското настъпление по направлението Пловдив-Одрин. Провежда се по време на Руско-турската война (1877 – 1878)

Разположение на силите[редактиране | редактиране на кода]

Освобождаването на Пазарджик открива пред командира на Западния отряд генерал-лейтенант Йосиф Гурко бързината, с която протича отстъплението на групировката на Сюлейман паша в направление към Пещера. Колоната на генерал-лейтенант Павел Шувалов преследва фронтално противника отляво на шосето за Пловдив. На 2 януари 1878 г. преминава река Марица и се насочва към село Адакьой. Спира пред силно укрепената османска позиция при селата Адакьой – Каратаир. Генерал-лейтенант Йосиф Гурко организира нейната атака със силите на три от колоните на отряда.

Битката на 3 януари[редактиране | редактиране на кода]

Сутринта около 8 часа, след артилерийска престрелка, първа атакува колоната на генерал-лейтенант Павел Шувалов и приковава османските сили. Рано след обяд частите на генерал-лейтенант Юрий Шилдер-Шулднер преминават река Марица, заемат село Айренле и създават флангова заплаха са противника. Частите на генерал-лейтенант Павел Шувалов незабавно атакуват, превземат село Адакьой и изтласкват противника от околните височини. Преследването му е поето от Кавказката казашка бригада с командир генерал-найор Иван Тутолмин и своевременно пристигналата колона на генерал-лейтенант Николай Веляминов. Османските части се оттеглят към Пловдив.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Геопгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878 г, С., 1986, с. 63.
  • Сб. материалов по описание Русско-турецкой войне на Балканском полуострове 1877 – 1878 г.г., В. 69, СПб, 1908.