Битка при Каратаир
| Битка при Каратаир | |||
| Руско-турска война (1877–1878) | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 3/15 януари 1878 | ||
| Място | село Каратаир | ||
| Резултат | Победа за Русия | ||
| Територия | Балкански полуостров | ||
| Страни в конфликта | |||
| Командири и лидери | |||
| Сили | |||
| |||||
Битка при Каратаир е опит на османското командване след освобождаването на Пазарджик да забави руското настъпление по направлението Пловдив-Одрин. Провежда се по време на Руско-турската война (1877 – 1878)
Разположение на силите
[редактиране | редактиране на кода]Освобождаването на Пазарджик открива пред командира на Западния отряд генерал-лейтенант Йосиф Гурко бързината, с която протича отстъплението на групировката на Сюлейман паша в направление към Пещера. Колоната на генерал-лейтенант Павел Шувалов преследва фронтално противника отляво на шосето за Пловдив. На 2 януари 1878 г. преминава река Марица и се насочва към село Адакьой. Спира пред силно укрепената османска позиция при селата Адакьой – Каратаир. Генерал-лейтенант Йосиф Гурко организира нейната атака със силите на три от колоните на отряда.
Битката на 3 януари
[редактиране | редактиране на кода]Сутринта около 8 часа, след артилерийска престрелка, първа атакува колоната на генерал-лейтенант Павел Шувалов и приковава османските сили. Рано след обяд частите на генерал-лейтенант Юрий Шилдер-Шулднер преминават река Марица, заемат село Айренле и създават флангова заплаха са противника. Частите на генерал-лейтенант Павел Шувалов незабавно атакуват, превземат село Адакьой и изтласкват противника от околните височини. Преследването му е поето от Кавказката казашка бригада с командир генерал-найор Иван Тутолмин и своевременно пристигналата колона на генерал-лейтенант Николай Веляминов. Османските части се оттеглят към Пловдив.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Геопгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878 г, С., 1986, с. 63.
- Сб. материалов по описание Русско-турецкой войне на Балканском полуострове 1877 – 1878 г.г., В. 69, СПб, 1908.