Битка при Каратаир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Каратаир
Руско-турска война (1877–1878)
Информация
Период 3/15 януари 1878
Място с. Каратаир (дн. Йоаким Груево)
Резултат Победа за Русия
Територия Балкански полуостров
Страни в конфликта
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Руска империя Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-лейтенант Йосиф Гурко Ottoman flag.svg Сюлейман паша
Сили
Западен отряд на Гурко, 71 000 войника и 318 оръдия Остатъчна групировка в Тракия, до 20 табура и 20 оръдия

Битката при Каратаир по време на Руско-турската война (1877 – 1878) е опит на османското командване да забави руското настъпление към Одрин след освобождаването на Пазарджик.

Разположение на силите[редактиране | редактиране на кода]

Освобождаването на Пазарджик открива пред командира на Западния отряд генерал-лейтенант Йосиф Гурко бързината, с която протича отстъплението на групировката на Сюлейман паша в направление към Пещера. Колоната на генерал-лейтенант Павел Шувалов преследва фронтално противника отляво на шосето за Пловдив. На 2/14 януари 1878 г. преминава р. Марица и се насочва към с. Адакьой (дн. Стамболийски, Полатово). Спира пред силно укрепената османска позиция при с. Адакьой – с. Каратаир (дн. Йоаким Груево). Генерал-лейтенант Гурко организира нейната атака със силите на три от колоните на отряда.

Битката на 15 януари[редактиране | редактиране на кода]

Сутринта около 8 часа, след артилерийска престрелка, първа атакува колоната на генерал-лейтенант Шувалов и приковава османските сили. Рано след обяд частите на генерал-лейтенант Юрий Шилдер-Шулднер преминават р. Марица, заемат с. Айренле (дн. Оризари) и създават флангова заплаха са противника. Частите на генерал-лейтенант Шувалов незабавно атакуват, превземат с. Адакьой и изтласкват противника от околните височини. Преследването му е поето от Кавказката казашка бригада (генерал-найор Иван Тутолмин) на своевременно пристигналата колона на генерал-лейтенант Николай Веляминов. Османските части се оттеглят към Пловдив.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с. 63
  • Сб. материалов по описание Русско-турецкой войне на Балканском полуострове 1877 – 1878 г.г., В. 69, СПб, 1908