Битка при Кашъкбаир и Карахасанкьой
| Битка при Кашъкбаир и Карахасанкьой | |||
| Руско-турска война (1877-1878) | |||
.jpg) Битка при Кашъкбаир и Карахасанкьой | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 9 / 21 август – 11 / 23 август; 18 / 30 август 1877 г. | ||
| Място | Кашъкбаир и село Карахасанкьой | ||
| Резултат | победа за Османска империя | ||
| Територия | Балкански полуостров | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
| |||||
Битка при Кашъкбаир и Карахасанкьой е началото на османското настъпление на Източния фронт в Руско-турската война (1877-1878).
Оперативна обстановка[редактиране | редактиране на кода]
С началото на Руско-турската война (1877 – 1878) Източният руски отряд, с командир престолонаследника Александър Александрович, се насочва към района на Четириъгълника на крепостите. Заповедта е да се блокират усилията на Източнодунавската османска армия, с командир Мехмед Али паша, за флангови удар от изток срещу главните руски сили. Първият сблъсък при Кашъкбаир и с. Карахасанкьой е началото на действията на Източния фронт.
Бойни действия[редактиране | редактиране на кода]
Бой при Кашъкбаир[редактиране | редактиране на кода]
Части на Ескиджумайския армейски корпус от 7 табора, с командир Хасан паша на 9 август 1877 г. атакуват и превземат височините Кашъкбаир, в района на селата Априлово – Аязлар. Охранявани са от един руски батальон.
От 21:30 часа на 10 август руски подкрепления от 8 батальона и 2 батареи атакуват и си възвръщат височините. Отбиват десет османски контраатаки, които продължават до сутринта на 11 август. Под натиска на включените в боя вражески подкрепления от 20 табора и ожесточени контраатаки руските сили се изтеглят на западния бряг на река Черни Лом.
Постигнатата победа създава в османското командване убеждение, че е в състояние да провежда настъпателни операции.
Руските загуби са 350 убити и ранени офицери и войници.
Османските загуби са неизвестни.
Бой при село Карахасанкьой[редактиране | редактиране на кода]
Руските сили са групирани при село Карахасанкьой в състав от 3 батальона, 1 дивизион и 6 оръдия, общо 3837 офицери войници с командир генерал-майор Степан Леонов. Около 9 часа на 18 август са атакувани от османски сили от 27 табора, 14 ескадрона и 42 оръдия с командир Хасан паша. Води се ожесточен 12-часов бой. Позицията е удържана от гвардейските казаци на генерал-майор Николай Леонов. Около 18 часа руските части се изтеглят на запад от река Черни Лом.
Руските загуби са 504 убити и ранени офицери и войници.
Османските загуби са около 900 убити и ранени офицери и войници.
Едновременно с боя при село Крахасанкьой са водени и боеве при селата Хадъркьой и Аязлар. Под натиска на превъзхождащите османски сили руските части организирано се изтеглят на запад. Разполагат се в района на село Попкьой.
Независимо от успеха османското командване не успява да разкъса фронта на Източния руски отряд, който заема нови позиции.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Братска могила при село Светлен (Аязляр) -
Паметник на загиналите руски войни край село Светлен в местността Капитан гроб или Кашък баир -
Братска могила край село Зараево (Карахасанкьой) -
Паметник на щабс-ротмистър Павел Богданович край село Зараево -
Братска могила край град Попово -
Паметник на руския писател Всеволод Гаршин, редник от 138-и Болховски пехотен полк, ранен в сражението край село Светлен и изпратен за лечение в Русия
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 48 – 49, 63.
