Битка при Кашъкбаир и Карахасанкьой

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Кашъкбаир и Карахасанкьой
Руско-турска война (1877-1878)
Иллюстрация к статье «Карахасан-Киой». Военная энциклопедия Сытина (Санкт-Петербург, 1911-1915).jpg
Битка при Кашъкбаир и Карахасанкьой
Информация
Период 9 / 21 август – 11 / 23 август; 18 / 30 август 1877 г.
Място Кашъкбаир и село Карахасанкьой
Резултат победа за Османска империя
Територия Балкански полуостров
Страни в конфликта
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svgРусия Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-лейтенант Дмитрий Прохоров
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svgгенерал-майор Степан Леонов
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-майор Николай Леонов
Ottoman flag.svg Хасан паша
Сили
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Части на Русчушки отряд Ottoman flag.svg Части на Източнодунавска армия
Жертви и загуби
854 убити и ранени офицери и войници около 1200 убити и ранени офицери и войници

Битка при Кашъкбаир и Карахасанкьой е началото на османското настъпление на Източния фронт в Руско-турската война (1877-1878).

Оперативна обстановка[редактиране | редактиране на кода]

С началото на Руско-турската война (1877 – 1878) Източният руски отряд, с командир престолонаследника Александър Александрович, се насочва към района на Четириъгълника на крепостите. Заповедта е да се блокират усилията на Източнодунавската османска армия, с командир Мехмед Али паша, за флангови удар от изток срещу главните руски сили. Първият сблъсък при Кашъкбаир и с. Карахасанкьой е началото на действията на Източния фронт.

Бойни действия[редактиране | редактиране на кода]

Бой при Кашъкбаир[редактиране | редактиране на кода]

Части на Ескиджумайския армейски корпус от 7 табора, с командир Хасан паша на 9 август 1877 г. атакуват и превземат височините Кашъкбаир, в района на селата Априлово – Аязлар. Охранявани са от един руски батальон.

От 21:30 часа на 10 август руски подкрепления от 8 батальонa и 2 батареи атакуват и си възвръщат височините. Отбиват десет османски контраатаки, които продължават до сутринта на 11 август. Под натиска на включените в боя вражески подкрепления от 20 табора и ожесточени контраатаки руските сили се изтеглят на западния бряг на река Черни Лом.

Постигнатата победа създава в османското командване убеждение, че е в състояние да провежда настъпателни операции. Руските загуби са 350 убити и ранени офицери и войници.

Османските загуби са неизвестни.

Бой при село Карахасанкьой[редактиране | редактиране на кода]

Руските сили са групирани при село Карахасанкьой в състав от 3 батальона, 1 дивизион и 6 оръдия, общо 3837 офицери войници с командир генерал-майор Степан Леонов. Около 9 часа на 18 август са атакувани от османски сили от 27 табора, 14 ескадронa и 42 оръдия с командир Хасан паша. Води се ожесточен 12-часов бой. Позицията е удържана от гвардейските казаци на генерал-майор Николай Леонов. Около 18 часа руските части се изтеглят на запад от река Черни Лом.

Руските загуби са 504 убити и ранени офицери и войници.

Османските загуби са около 900 убити и ранени офицери и войници.

Едновременно с боя при село Крахасанкьой са водени и боеве при селата Хадъркьой и Аязлар. Под натиска на превъзхождащите османски сили руските части организирано се изтеглят на запад. Разполагат се в района на село Попкьой.

Независимо от успеха османското командване не успява да разкъса фронта на Източния руски отряд, който заема нови позиции.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 48 – 49, 63.
     Портал „Военно дело“         Портал „Военно дело          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя          Портал „Руска империя“         Портал „Руска империя          Портал „История на България“         Портал „История на България