Битка при Кашъкбаир и Карахасанкьой

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Кашъкбаир и с. Карахасанкьой
Руско-турска война (1877-1878)
Информация
Период 9 / 21 август – 11 / 23 август; 18 / 30 август 1877 г.
Място Кашъкбаир и с. Карахасанкьой
Резултат победа за Османска империя
Територия Балкански полуостров
Воюващи страни
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svgРусия Ottoman flag.svg Османска империя
Командири
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-лейтенант Дмитрий Прохоров
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svgгенерал-майор Степан Леонов
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-майор Николай Леонов
Ottoman flag.svg Хасан паша
Сили
Части на Русчушки отряд Части на Източнодунавска армия
Жертви и загуби
854 убити и ранени ок. 1200 убити и ранени

Битката при височините Кашъкбаир и с. Карахасанкьой (дн. Зараево) е началото на османското настъпление на Източния фронт в Руско-турската война (1877-1878).

Разположение на силите[редактиране | редактиране на кода]

С началото на Руско-турската война (1877 – 1878) Източният руски отряд, с командир престолонаследника Александър Александрович, се насочва към района на Четириъгълника на крепостите Русе – Силистра – Варна – Шумен. Заповедта е да се блокират усилията на Източнодунавската османска армия, с командир Мехмед Али паша (Карл Детроа), за флангови удар от изток срещу главните руски сили. Първият сблъсък при Кашъкбаир и с. Карахасанкьой е началото на действията на Източния фронт.

Битките[редактиране | редактиране на кода]

Бой при Кашъкбаир[редактиране | редактиране на кода]

Паметник посветен на боя при с. Аязлар

Части на Ескиджумайския армейски корпус (7 табура, с командир Хасан паша) на 9/21 август 1877 г. атакуват и превземат височините Кашъкбаир, в района на с. Априлово – с. Аязлар (дн. Светлен). Охранявани са от руски батальон.

От 21:30 часа на 10/22 август руски подкрепления от 8 батальонa и 2 батареи атакуват и си възвръщат височините. Отбиват 10 османски контраатаки, продължили до сутринта на 11/23 август. Под натиска на включените в боя вражески подкрепления от 20 табура и ожесточени контраатаки руските сили се изтеглят на западния бряг на р. Черни Лом.

Постигнатата победа създава в османското командване убеждение, че е в състояние да провежда настъпателни операции.

Резултат от битката[редактиране | редактиране на кода]

  • Руски загуби: 350 убити и ранени.
  • Османски загуби: неизвестни.
Паметник, посветен на боя при с. Зараево

Бой при с. Карахасанкьой[редактиране | редактиране на кода]

Руските сили са групирани при с. Карахасанкьой (3 батальона, 1 дивизион и 6 оръдия, общо 3837 войници, командир генерал-майор Степан Леонов). Около 9 часа на 18/30 август са атакувани от османските сили (27 табура, 14 ескадронa и 42 оръдия, командир Хасан паша). Води се ожесточен 12-часов бой. Позицията е удържана от гвардейските казаци на генерал-майор Николай Леонов. Около 18 часа руските части се изтеглят на запад от р. Черни Лом.

Резултат от битката[редактиране | редактиране на кода]

  • Руски загуби: 504 убити и ранени.
  • Османски загуби: около 900 убити и ранени.

Евновременно с боя при с. Крахасанкьой са водени и боеве при с Хадъркьой (дн. Кардам) и с. Аязлар (дн. Светлен). Под натиска на превъзхождащите османски сили руските части организирано се изтеглят на запад. Разполагат се в района на с. Попкьой (дн. Попово).

Независимо от успеха османското командване не успява да разкъса фронта на Източния руски отряд, който заема нови позиции.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 48 – 49, 63