Битка при Куртре

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фламандска гравюра на битката от 14 век

Битката при Куртре се състояла през юли 1302 г. между въстанали фламандски дружини и войски на френския крал Филип IV Хубави. Причината за конфликта били увеличените данъци от страна на Филип IV върху текстилното производство във Фландрия. По това време в проспериращата северна провинция на Франция процъфтява производството на текстил с вълна, внасяна предимно от Англия. В желанието си да причини затруднения на Англия, Филип повишава драстично данъците върху вноса, но това предизвиква недоволството и на фламандските занаятчии и търговци. След като Ги дьо Дампиер, графът на Фландрия, се обявява на страната на местното население и е арестуван и хвърлен в тъмница в Париж, фламандците се организират и завземат по-голямата част от провинцията с изключение на две важни крепости – Касел и Куртре.

В началото на юли предвожданото от Ги дьо Намюр фламандско опълчение влиза в град Куртре, но намиращият се там френски гарнизон се оттегля зад стените на замъка. Междувременно Филип IV изпраща срещу бунтовниците армия начело с граф Робер II д`Артоа. Научавайки за приближаващата се кралска войска, племенникът на Ги дьо Намюр, Гийом дьо Жюлие, заедно с брат си Жан дьо Намюр се присъединяват към обсадата на Куртре. На 8 юли 1302 г. двете армии се изправят една срещу друга. Фламандските дружини са съставени от 20 000 пешаци и заемат позиции на едно плато, оградено от една страна от река Ли, а от друга страна от блата. Зад тях са стените на замъка Куртре. Френските части, съставени от конни рицари и италиански наемници, въоръжени с арбалети и лъкове, се разполагат в равнината Groeninghe. Граф Робер д`Артоа, сигурен в победата, отхвърля предложението да заобиколи в гръб фламандските части. Битката започва на 11 юли сутринта, когато италианските наемници постигат известен успех. В същото време рицарите, нетърпеливи за плячката, която смятат, че ще им донесе тази лесна победа, се втурват в атака и се оплитат в блатата, където тежките им доспехи не им позволяват да се измъкнат. Фламандците избиват рицарите, попаднали в този капан, без да си дават труда да вземат пленници. Така загиват голяма част от рицарите, в това число самият Робер д`Артоа. Бунтовниците взимат като трофеи златните шпори на избитите рицари и с тях украсяват църквата Нотр-Дам в Куртре. Затова тази битка остава в историята като "Битката на златните шпори".

За Фландрия тази битка се превръща в началото на борбата за нейната независимост. Граф Ги дьо Дампиер е освободен и организира освободително движение във Фландрия. Тази победа придобива символично значение и неслучайно датата 11 юли е избрана от фламандската общност в Белгия за ежегоден празник. За Филип IV загубата е тежка, защото освен престижа си загубва значителна част от рицарите си, включително двама маршали (Симон дьо Мелюн и Ги I дьо Клермон дьо Несл). Той е принуден да увеличи отново данъците във Франция, за да може да възстанови армията си. Тази загуба впоследствие го кара да бъде много предпазлив по отношение на фламандците и когато 2 години по-късно получава своя реванш в битката при Монз`ан-Певел, той предпочита да подпише мирно споразумение с тях.