Битка при Кърджали

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Битка за Кърджали
Балканска война
Balkanska voyna Kardzhali.jpg
Информация
Период 8 октомври 1912
Място Кърджали, тогава в Османската империя
Резултат Победа за България
Воюващи страни
Flag of Bulgaria.svg България Flag of the Ottoman Empire.svg Османска империя
Командири
полк. Васил Делов Мехмед Явер паша
Сили
> 9000 души, 42 оръдия ~ 9000 души, 8 оръдия
Жертви и загуби
5 убити
41 ранени[1]
200 убити и ранени
19 пленени[1]

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Битката при Кърджали е битка от есента на 1912 г., по време на Балканската война, в която българите (Хасковският отряд, предвождан от полковник Васил Делов) нанасят поражение на турците(корпуса на Явер паша) и присъединяват трайно Кърджали с Източните Родопи към България. Годишнината от това събитие се чества ежегодно на 21 октомври като празник на града.[2]

Битка[редактиране | редактиране на кода]

Разположение, сили и планове на противниците[редактиране | редактиране на кода]

Непосредствено преди избухването на войната между България и Османската империя Втора бригада от Втора пехотна тракийска дивизия заема района на Хасково със задачата да прикрие направленията към Пловдив и Стара Загора. След корекциите на двустранните граници от 1886 г. Османската империя владее на практика целия планински масив около Кърджали. Нейните войски в района са опасно близко до железопътната линия Пловдив – Харманли и базата на българските армии, които настъпват в Източна Тракия. Командващият 2-ра армия генерал Никола Иванов нарежда на Делов да изтласка турските войски на юг от Арда.[3][4]

Хасковският отряд наброява 8 700 пушки и 42 оръдия[5]. Кърджалийският корпус начело с Явер паша (две дивизии и 36-ти низамски полк), които са разположени срещу него, са по-многобройни (24 000 души[3]), но твърде разпръснати и с далеч по-малко артилерия.[6]

Настъпление на Хасковския отряд (18–21 октомври)[редактиране | редактиране на кода]

На първия ден от войната, 18 октомври (5 октомври стар стил) 1912 г., отрядът на Делов настъпва през границата в четири колони – две главни и две за странично прикритие. Ден по-късно те разбиват османските войски при Кованлък (днес Пчеларово) и Гьоклемезлер (Стремци) и се насочват към Кърджали. Корпусът на Явер паша отстъпва от града в безпорядък. С напредването си към Гюмюрджина Хасковският отряд застрашава комуникациите между османските сили в Тракия и Македония. Затова османското главно командване нарежда на Явер паша да контраатакува, преди българите да са достигнали Кърджали, но не му праща подкрепления.[7] За да изпълни заповедта, той разполага с 9 табора пехота и 8 оръдия.[6]

В неведение за силите и намеренията на противника, българското главно командване (Щабът на Действащата армия, генерал Иван Фичев) нарежда (19 октомври) на генерал Иванов да спре настъплението на Хасковския отряд като твърде рисковано. Командващият 2-ра армия обаче не отменя заповедта си за превземане на Кърджали и дава на Делов свобода за действие.[4] Хасковският отряд продължава настъплението си на 20 октомври. Забавен е от проливните дъждове и ръчното пренасяне на артилерията, но достига височините северно от Кърджали преди османците да успеят да се реорганизират.[8]

Рано сутринта на 21 октомври (8 октомври стар стил) Явер паша пресреща българите на подстъпите към града. Благодарение на пълното превъзходство на артилерията си и с удари „на нож“ войските от Хасковския отряд преодоляват османската отбрана и предотвратяват опита да бъдат обходени от запад. Застрашени сами от обход от същата посока, османците отстъпват за втори път през Арда, изоставяйки голямо количество боеприпаси и снаряжение. Към 16 ч. българските войски влизат в Кърджали.[9]

Последици[редактиране | редактиране на кода]

В резултат на битката Кърджали е обезлюден. Турското население на района бяга масово при настъплението на българите.[10][11]

Разбитият Кърджалийски корпус отстъпва към Мастанли (Момчилград), а Хасковският отряд се разполага за отбрана по линията на Арда. Така флангът и тилът на българските войски, действащи в Одринско и в Цариградското направление, е обезопасен. Обезпокоено, че след падането Кърджали ще загуби контакт с войските си в Македония по жп линията Солун – Гюмюрджина – Дедеагач, османското главно командване решава да отвлече вниманието на българите. Прибързаната заповед до Източната армия за контраофанзива води до тежкото ѝ поражение в Лозенградската операция.[10] Българското командване не развива успеха си при Кърджали. Вместо към Гюмюрджина, на 23 октомври основните сили на Хасковския отряд са прехвърлени на изток, за да съдействат за обсадата на Одрин. В Кърджали е оставен малоброен прикриващ отряд.[12]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Балканската война 1912-1913. София, Държавно военно издателство, 1961.
  • Войната между България и Турция, Том V: Операциите около Одринската крепост, Книга I. София, Министерство на войната, 1930.
  • Иванов, Н.. Балканската война 1912-1913 год. Действията на II армия. Обсада и атака на Одринската крепост.. София, 1924.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Войната между България и Турция, Т. V, с. 163-164
  2. Ден на Кърджали – 21 октомври (сайт на Областна администрация Кърджали, достъп от 11.09.2009)
  3. а б Войната между България и Турция, Т. V, с. 127
  4. а б Иванов, Балканската война, с. 43-44
  5. Войната между България и Турция, Т. V, с. 1072
  6. а б Иванов, Балканската война, с. 60
  7. Войната между България и Турция, Т. V, с. 151-152
  8. Войната между България и Турция, Т. V, с. 153-156
  9. Войната между България и Турция, Т. V, с. 157-163
  10. а б Войната между България и Турция, Т. V, с. 163-164
  11. Иванов, Балканската война, с. 53, 59
  12. Балканската война 1912-1913, София 1961, с. 412
     Портал „Военна история“         Портал „Военна история          Портал „История“         Портал „История          Портал „България“         Портал „България          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя