Битка при Лепанто

Битка при Лепанто
	Битка при Лепанто
Четвърта венецианско-османска война, Османско-хабсбургски войни
	Битката при Лепанто
Информация
Период	7 октомври 1571 г.; ; преди 454 години
Място	Патраски залив, Йонийско море
Резултат	Победа за съюзниците от Свещената лига
Страни в конфликта
Свещена лига; Испания; Генуезка република; Венецианска република; Папска област; Сицилия; Неаполитанско кралство; Савоя; Малтийски орден	Османска империя
Командири и лидери
Хуан Австрийски; Себастиано Вениер; Маркантонио Колонна; Агостино Барбариго; Джанандреа Дориа; Алваро де Базан	Али паша; Мехмед Сироко; Улуч Али реис
Сили
84 000	88 000
Жертви и загуби
8000 убити; 21 000 ранени; 10 галери	30 000 ранени или убити; 3000 пленени; 50 потопени кораба; 137 превзети
	Битка при Лепанто в Общомедия

Тази статия е за битката при Лепанто през 1571 година. За другите битки при Лепанто вижте битка при Лепанто (пояснение).

Битката при Лепанто е морско сражение, състояло се на 7 октомври 1571 г. в Патраския залив, при нос Скрофа в Йонийско море, недалеч от пристанището на Лепанто (Навпакт).

Обединените сили на Свещената лига (коалиция от европейски католически държави) извоюват решителна победа срещу флота на Османската империя в пет-часово сражение водено в северната част на Коринтския залив. Победата на Свещената лига прекъсва доминацията на османците в Средиземно море. Лепанто е последната голяма морска битка, водена изцяло с галери и носи голямо символично значение.

Предпоставки

Християнската коалиция е насърчена от папа Пий V да спаси венецианската колония във Фамагуста на остров Кипър, която била обсадена от османците през пролетта/лятото на 1571. По-рано през 1570 били превзети и другите владения на Венеция в Кипър, между които и Никозия.

Получил благословия от папата, флотът достига Неаполитанското кралство на 14 август 1571 г. Там в базиликата на Света Клара за водач на коалицията след дълги дискусии е определен Хуан Австрийски.

Въпреки лошото време християнските кораби отплават на юг и на 6 октомври достигат пристанището Сами на остров Кефалония. Тук научават за падането на Фамагуста и жестокото убийство на командира на крепостта Марко Антонио Брагадин. Фамагуста била обсадена от турците и на 1 август венецианците се предават, след като им било обещано, че ще могат свободно да напуснат Кипър. Въпреки това османският главнокомандващ Лала Кара Мустафа паша не спазва уговорката и пленява венецианците. На 7 октомври корабите достигат Патраския залив, където срещат османския флот.

Силите на Лигата

Главнокомандващ на съюзническия флот е 24-годишният Хуан Австрийски, извънбрачен син на испанския крал Карл V и доведен брат на управляващия Филип II.

Силите на обединената Свещена лига представляват най-силния и многочислен флот, който някога е виждала Европа. Наброява повече от 300 различни съда, от които 108 венециански галери, 81 испански галери, 32 галери от папската армия и други италиански държави и освен това 6 огромни венециански галеаси. Общата численост на екипажа на тези съдове е около 84 000 души. Християните разполагат с около 28 000 бойци, въоръжени с аркебузи и мускети.

Сили на Османската империя

Турският флот е командван от Муезин-Заде-Али, познат като Али паша. Общата численост на екипажите достига 88 000 души. Турците имат приблизително същия брой войници като силите на Свещената лига, част от тях въоръжени с лъкове. Но докато дон Хуан Австрийски може да разчита и на около 10 000 гребци, то гребците на турските кораби са поробени християни, които при поражение на османския флот се надявали да получат свободата си.^{[източник? (Поискан преди 33 дни)]}

Сражението

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Съюзническият флот блокира османските кораби в големия Патраски залив. Османския командващ предполага, че силите на съюзниците са при остров Кефалония, а дон Хуан Австрийски счита, че противникът е още в своята база Лепанто. При изгрев слънце на 7 октомври 1571 година двата флота се срещат – неочаквано и за двете страни – при входа на залива, на 60 километра от Лепанто.^[1] Съюзническият флот успява да извърши бърза маневра и веднага след срещата да обгради флота на противника.^[1] Възползвайки се от заетата позиция, от превъзходството на своята артилерия и огнестрелни оръжия и от изтощението на османските сили от предходните им бойни действия, съюзниците разгромяват османския флот.^[1] Османците губят голяма част от флота си, 30 хиляди са убити и ранени, 3 хиляди са пленени, а 15 хиляди каторжници са освободени.^[1] Съюзниците също дават тежки жертви с 29 хиляди убити и ранени.^[1]

30 османски галери, водени от Улуч Али реис, успяват с ловко маневриране да се измъкнат от блокадата.^[1]

Значение

Битката при Лепанто слага край на господството на турския флот в Средиземно море. Съюзническият флот удържа победа, но не се възползва от това. Вместо да се предприемат действия, започват спорове за далечни планове. Испанците извършват десант в Тунис, а венецианците воюват в Далмация. Турският султан получава възможност да възстанови своя флот и през пролетта на следващата година турците построяват 220 галери. Флотът излиза в морето под командването на Улудж Али.

Свещената лига се разпада и през март 1573 г. правителството на Венеция подписва договор с Османската империя, според който отстъпва Кипър на турците и трябва да изплати големи контрибуции. Турците отново стават господари на източната част на Средиземно море.

След битката Йосиф Наси, влиятелна фигура в Османската империя, е заточен на остров Наксос, а влиянието му в османските държавни и други дела ограничено.

Други

В битката при Лепанто участва Мигел де Сервантес. В сраженията авторът на „Дон Кихот“ губи лявата си ръка.

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л Бродел, Фернан. Средиземно море и средиземноморският свят по времето на Филип II. Книга II. София, Изток-Запад, 2019. с. 550-551.

Външни препратки

((en)) Битката при Лепанто Архив на оригинала от 2008-03-03 в Wayback Machine.
((en)) Загинали при Лепанто

[бродел-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л Бродел, Фернан. Средиземно море и средиземноморският свят по времето на Филип II. Книга II. София, Изток-Запад, 2019. с. 550-551.

[1]