Битка при Ловеч (1877)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Битка при Ловеч)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ловеч.

Втората битка при Ловеч
Руско-турска война (1877–1878)
Алея на българо-руската дружба, Ловеч. Надгробни паметници на руски войни загинали при освобождението на Ловеч от османско иго на 22 август 1877 г.
Алея на българо-руската дружба, Ловеч. Надгробни паметници на руски войни загинали при освобождението на Ловеч от османско иго на 22 август 1877 г.
Информация
Период 5 юли/17 юли; 15 юли/27 юли; 20 – 23 август/1 - 4 септември 1877 г.
Място Ловеч, България
Резултат Победа за Русия
Територия Балкански полуостров
Страни в конфликта
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Руска империя
Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg полковник Алексей Жеребков
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg полковник Николай Бакланов
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал – майор Александър Имеретински
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал – майор Михаил Скобелев
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал – майор Владимир Доброволски
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-майор Карл Енгман
Ottoman flag.svg мушир Осман паша
Ottoman flag.svg генерал-майор Рифат паша
Сили
5 юли – 480 офицери и войници, 15 юли – 400 офицери и войвици, 20 – 23 август – 22 693 офицери и войници. 5 юли – 1500 нередовни черкези и башибозук и 380 офицери и войници, 15 юли и 20 – 22 август – 8000 офицери и войници и нередовни черкези и башибозук, 23 август – 20000 офицери и войници.
Жертви и загуби
5 юли – 28 декември 1877 г. – 1675 офицери и войници. От тях убити – 433: 14 офицери, 308 войници и безследно изчезнали 111 войници; ранени – 1242; 37 офицери и 1205 войници. 4200 убити и безследно изчезнали офицери и войници.

Битката при Ловеч e част от борбата на Западния Руски отряд срещу Западната османска армия укрепена в Плевен. Сборен Руски отряд с командир генерал-майор княз Александър Имеретински успява окончателно да превземе Ловеч и да прекъсне най-важния път за снабдяване на Западната османска армия в Плевен.

По време на Руско-турската война (1877 – 1878), Ловеч на два пъти е освобождаван от Руските войски.

Първо превземане на Ловеч на 5 юли[редактиране | редактиране на кода]

Стратегическото планиране на двете страни предвижда провеждането на маневрена война, при която целта е не заемане на определена територия, а бърза победа над противника в рамките на 13 – 14 седмици. За руското командване най-важно е бързото преминаване на хребета на Стара планина, достигането до Одрин и диктуването на условията на мира. Турското командване предвижда флангови удари от изток и запад срещу настъпващата руска групировка и противодействие по нейния фронт. Тези особености на войната водят до нарастване на оперативното значение на Ловеч. Борбата за града се води в етап бързо настъпление на руската армия и етап борбата за надмощие. Успехът ще бъде на страната на тази армия, която води маневрените действия инициативно, динамично и енергично.

Борбата за града е предизвикана от турското командване, което предвижда заемане на линията Плевен-Ловеч от Видинския армейски корпус и съединяване на основните турски армии. Руското командване противодейства чрез създаване на система от заградителни отряди по направлението Севлиево-Ловеч-Плевен.

полковник Алексей Жеребков

В началото на юли 1877 г. в Севлиево е сформирано тактическо казашко подразделение – Сборен отряд с командир полковник Алексей Жеребков в състав:

  • командировани офицери:
    • полковник Пьотър Паренсов (офицер за особени поръчения при главнокомандващия от Генералния щаб)
    • полковник Афиноген Орлов (адютант на главнокомандващия)
    • полковник Алексей Мандрикин (командир на 1-ви дивизион от Лейбгвардейския казашки полк)
    • поручик Дмитрий Муханов (адютант на главнокомандващия)
    • поручик Алексей Родионов (полкови адютант на Лейбгвардейския казашки полк)
    • титулярен съветник Улянов (чиновник за особени поръчения при дипломатическата канцелария на главнокомандващия и преводач)
  • 3-та сотня от 30-и Донски казашки полк с командир есаул Иван Антонов
  • 6-а сотня от 23-ти Донски казашки полк с командир есаул Семьон Лавров
  • 2-ра сотня от Лейбгвардейски казашки полк с командир щабротмистър Александър Муратов
  • команда от Владикавказкия казашки полк с командир сотник Александър Верещагин
  • 1-ви артилерийски взвод от 6-а Донска конна батарея с командир есаул Иван Луизов.

Общия личен състав е 480 войника и 2 оръдия.

На 5 юли отряда излиза от Севлиево. След боеве с 2 роти низам и до 1500 башибозуци и черкези при село Аканджилари (дн. Петко Славейково), село Киречли Павликяни (дн. Горно Павликене) и височината Стратеш превзема Ловеч на 5 юли/17 юли 1877 г. Тук остават 400 руски войници с командир есаул Семьон Лавров, заменен на 11 юли от полковник Николай Бакланов. Те охраняват околностите от разбягали се турски войници и цивилно население, които в посока на Троян и София, грабят и опожаряват българските села. Съгласно с политическата цел на войната в града е създадено българското управление – първо освобождение.

Руските загуби са 2 ранени войници и 1 починал от рана войник.

Индивидуални и колективни награди[редактиране | редактиране на кода]

За превземането на Ловеч награди получават:

  • орден „Свети Владимир“ III степен с мечове – полковник Алексей Жеребков,
  • орден „Свети Владимир“ IV степен с мечове и бант – полковник Алексей Мандрикин,
  • орден „Света Ана“ III степен с мечове и бант – щабротмистър Александър Муратов, поручик Алексей Родионов, корнет Дадешкилияни и есаул Семьон Лавров,
  • орден „Света Ана“ III степен с мечове – титулярния съветник Улянов,
  • орден „Света Ана“ IV степен с надпис „За храброст“ – корнетите Сумбатов, Нахимов и Курючкин,
  • орден „Свети Станислав“ II степен с мечове – есаул Иван Луизов,
  • орден „Свети Станислав“ III степен с мечове и бант – щабротмистър Валуев,
  • Златно оръжие „За храброст“ – полковниците Пьотър Паренсов и Афиноген Орлов и поручик Дмитрий Муханов,
  • Георгиевски кръст IV степен – унтер-офицерите Кирсанов, Леонов, Артемов, Богураев, Кастрюков и Ежов,
  • Георгиевски кръст IV степен – редниците Блинов, Головачев, Недилкович и Фетисов,
  • Колективна награда знак на шапките „За Ловеч 5 юли 1877 г.“ – 2-ри ескадрон от Лейбгвардейския казашки полк.

Османско настъпление към Ловеч на 15 юли[редактиране | редактиране на кода]

Началото на действията при Плевен променя оперативната обстановка и предизвиква многократна борба за Ловеч. Настъпващият към Плевен Осман паша нарежда завземане на Ловеч. Целта е възстановяване контрола на пътя София-Орхание-Ловеч-Плевен, по който се извършва снабдяването на неговите сили и вероятно съединяване с корпуса на Сюлейман паша, който атакува Шипченския проход. След еднодневно сражение турски отряд с командир генерал-майор Рифат паша превзема Ловеч на 15 юли. Града е отбраняван от малочислени руски сили с командир полковник Николай Бакланов и българи – доброволци от градската въоръжена стража с командир командир, учителя Найден Войнов. Загива отбраняващите града доброволци Найден Войнов, Цвятко Павлов, Цачо Шишков, Христо Йовков и Нечо Хинов. Подразделения на редовната турска войска, нередовни черкези и башибозуци безчинстват из града и околните му села. Загиват около 2600 българи. Тези турски действия продължават спорадично до късната есен на 1877 г., като резултат от теократичния характер на Османската империя и разпалването на религиозния фанатизъм. С тях Високата порта проявява пълно пренебрежение към подписаната от самата нея Брюкселска декларация за законите и обичаите на войната от 1874 г. Институтът по международно право на своята септемврийска сесия от 1877 г. еднозначно и категорично определя:

Турското правителство е отговорно за всички лоши инстинкти и варварски постъпки, които не са предотвратени и за които не са взети съответните мерки.

Турските сили остават в Ловеч. Оценявайки неговото важно оперативно значение, командващият турската групировка в Ловеч, генерал-майор Рифат паша строи отбранителна позиция от редут, окопи и траншеи.

Руските загуби са 1 безследно изчезнал войник.

Второ превземане на Ловеч на 22 август[редактиране | редактиране на кода]

От началото на август 1877 г. започва етапът на борбата за надмощие. Главните действия на руската армия са задържането на основните турски сили в Добруджа, отстояването на Шипченския проход и третата атака на Плевен. Оперативното значение на Ловеч нараства отново и е свързано с борбата за недопускане на съединяването на Западната и Централната турски армии. Започват нови маневрени действия в района на града, при които руското командване създава последователно шест временни сборни отряда, всеки един от които след изпълнението на поставената задача е заменян от друг. Техни командири са: генерал-майор Михаил Скобелев (три отряда), полковник Александър Липински, генерал-лейтенант Николай Святополк-Мирски и полковник Виталий Молски. Със своите действия те успешно разсейват и задържат силите на Западната турска армия и гарантират тила на Шипченската позиция.

генерал-майор княз Александър Имеретински

Успешната защита на Шипченския проход прави възможно провеждането на третата атака на Плевен. Превземането на Ловеч се разглежда като част от нейната подготовка. Третата битка за Плевен е предшествана от четиридневни боеве на 20 – 23 август 1877 г. за освобождението на Ловеч.

Превземането на Ловеч е възложено на Сборен отряд с командир генерал-майор Александър Имеретински. Сформиран е от: 25,12 батальона, 13 казашки сотни, 12,2 артилерийски батареи с 98 оръдия, 1/8 сапьорен батальон – общо 22 693 офицери и войници.

Турските сили с командир генерал-майор Рифат паша са в състав от 8 пехотни батальона, 6 оръдия, взвод кавалерия и нередовно опълчение от черкези и башибозук – общо 8000 офицери и войници

След бързи и успешни действия на 20 и 21 август, руски части заемат командните височини на подстъпите към Ловеч.

На 22 август, руските части са разделени на две колони – лява и дясна. Командири са генерал-майор Михаил Скобелев и генерал-майор Владимир Доброволски. Резерва е с командир генерал-майор Карл Енгман. Рано сутринта на 22 август атакуват турските позиции от изток. Дясната колона овладява османските укрепления на височината „Синан тепе“, а лявата колона на „Рижата височина“ (дн. „Стратеш“). След прегрупиране след обяд преминават на западния бряг на река Осъм и частите на 2-та пехотна дивизия и 3-та пехотна дивизия щурмуват главния неприятелски редут при височината „Червен бряг“ до сегашния път за Плевен и след ожесточен бой го превземат. 1-а Кавказка Казашка бригада с командир полковник Иван Тутолмин с флангови удар осъществява успешно преследване на разбития противник.

Оцелелите турски войници отстъпват в Плевен и от тях са сформирани два пехотни батальона. Осъзнавайки оперативното значение на Ловеч, Осман паша напуска на 22 август Плевен c 20 пехотни батальона и 3 артилерийски батареи и нощува с село Ралево. Но Ловеч пада преди неговите сили да достигнат до града. На 23 август е предотвратен неговият опит да атакува града. Освен отряда на генерал-майор Александър Имеретински в борбата се включват още два сборни отряда с командири полковник Александър Ребиндар и полковник Виктор фон Лауниц. В Ловеч е възстановено българското управление – второ освобождение. За окръжен началник е назначен подполковник Евгений Спокойски-Францевич.

След тежки четиридневни сражения на 20, 21, 22 и 23 август, руските войници погребват в Ловеч труповете на 4200 турски офицери и войници.

Руските загуби на 20, 21, 22 и 23 август са 1632 офицери и войници. От тях убити – 424: 11 офицери, 302 войници и безследно изчезнали 111 войници; ранени – 1208; 35 офицери и 1173 войници.

От началото на септември 1877 г. действията при Ловеч са подчинени на идеята за организирането на обсаден обръч около Плевен. В града е установен временен гарнизон с командир генерал-майор Вадим Давидов. За две седмици са извършени най-необходимите първоначални действия по възстановяването на нормалния живот и е сложено началото на местните български органи за управление. От 10 септември гарнизонът е заменен и в града са настанени щабът и основните сили на новосъздадения Ловчанско-Севлиевски отряд с командир генерал-лейтенант Павел Карцов. Под негово командване и с най-енергични действия е изградена инженерна система и Ловеч е превърнат в солидна военна крепост. Прекъснати са турските снабдителни линии по направлението Орхание-Ловеч-Плевен и градът е второешалонна част от обсадния пръстен около Плевен. В помощ на Ловчанско-Севлиевския отряд са създадени и действат въоръжени български чети на Христо Иванов-Големия, Цеко Петков, Ильо Марков, Димитър Трифонов, Георги Пулевски и Георги Огнянов. Местните органи за управление заработват ефективно за възстановяването на поминъка, отварянето на училищата, изхранването на руския гарнизон и многобройните бежанци. През втората половина на септември и октомври Ловешко-Севлиевският отряд освобождава районите на юг и запад от града. Включен в състава на Западния руски отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко, освобождава Ябланица и Тетевен. В края на декември градът е изходен пункт на Ловчанско-Севлиевския отряд при зимното преминаване на Стара планина през Троянския проход, с което приключват действията при Ловеч.

Състав на Сборния отряд[редактиране | редактиране на кода]

Белия паметник на хълма „Стратеш“ в град Ловеч. Издигнат в памет на освобождението на града от османско иго на 22 август 1877 г. На него са изписани всички части на Руската армия, участвали в бойните действия.

Формиран е от 25,12 батальона, 13 казашки сотни, 12,2 артилерийски батареи с 98 оръдия, 1/8 сапьорен батальон; 22 693 офицери и войници, от тях:

  • 571 офицери и 22 122 войника:
  • командировани офицери:
  • Пехота:
  • началник на щаба – полковник Владимир Шестаков:
  • началник на щаба капитан Алексей Куропаткин:
    • 64-и Казански пехотен полк с командир полковник Владимир Тебякин (от 2-ра бригада на 16-та пехотна дивизия)
    • 1-ви батальон от 118-ти Шуйски пехотен полк с командир майор Желязовски (от 1-ва бригада на 30-та пехотна дивизия)
    • 3-та стрелкова бригада с командир генерал-майор Владимир Доброволски със състав:
  • Кавалерия:
    • 1-ва бригада от Кавказката казашка дивизия с командир полковник Иван Тутолмин със състав:
  • Артилерия:
    • 2-ра артилерийска бригада с командир полковник Бури със състав:
      • 1-ва батарея с командир полковник Григоров
      • 2-ра батарея с командир подполковник Бауман
      • 3-та батарея с командир подполковник Прокопович
      • 4-та батарея с командир полковник Кривожблоцки
      • 5-а батарея с командир подполковник Гулден Балк де Гийдл
      • 6-а батарея с командир подполковник Никитин
    • 3-та артилерийска бригада с командир полковник Александър Золотухин със състав:
      • 3-та батарея с командир подполковник Потопчин
      • 5-а батарея с командир подполковник Рушковски
      • 6-а батарея с командир капитан Маевски
      • 3-та батарея от 9-та артилерийска бригада с командир полковник Степан Дихов
      • 2-ра батарея от 16-та артилерийска бригада с командир подполковник Лукашевич
      • 8-а Донска конна батарея с командир полковник Николай Власов
      • далекобойна полубатарея с командир капитан Георгий Барбович.

Индивидуални и колективни награди[редактиране | редактиране на кода]

Орден „Свети Георги“ IV ст.
  •  Орден „Свети Георги“ IV ст. – генерал-майор княз Александър Имеретински, полковник Пьотър Левиз-оф-Менар, полковник Казимир Елжановски, ротмистър Парфентий Кулебякин, поручик Александър Сирнев,
  • Орден „Свети Владимир“ IV степен с мечове и бант – полковниците Алексей Шестаков, Пьотър Паренсов и Александър Голенищев-Кутузов, капитаните Чекмарев, Василиев и Прежбяно, поручиците Николай Карпов и Иля Лопатин и подпоручик Рукавишников,
  • Орден „Света Ана“ II степен с мечове – подполковник Болеслав Кобордо,
  • Орден „Света Ана“ III степен с мечове и бант – щабротмистър Золотарьов, щабскапитаните Бирдин и Владимир Йонов и поручик Александър Колман,
  • Орден „Света Ана“ III степен с мечове – полкови свещеник Лебедев,
  • Орден „Света Ана“ IV степен с надпис „За храброст“ – подпоручиците Евдокимов, Виктор Скоробогатов и Шубин, прапоршчиците Богомолов и Фьодор Коростовцев,
  • Орден „Свети Станислав“ II степен с мечове и бант – доктор Бронников,
  • Орден „Свети Станислав“ II степен с мечове – подполковник Антон Желтухин, есаул Тимофей Астахов и доктор Гринкург,
  • Орден „Свети Станислав“ III степен с мечове и бант – щабскапитан Уваров,
  • Златно оръжие „За храброст“ – генерал-майор Пьотър Разгилдеев, полковниците Канстантин Рунов, Николай Власов и Александър Золотухин, капитан Пьотър фон Енден, щабротмистър Парфентий Кулебякин, щабскапитаните Пьотър Савин и Евгений Андреевски и есаул Тимофей Астахов,
  • Десетки унтерофицери и редови войници от всяка част са наградени за храброст с Георгиевски кръст IV степен.

Колективна награда получават:

  • 1-ви и 2-ри батальон от 5-ти Калужски пехотен полк – Георгиевско знаме с надпис „За превземането на Ловеч 22 август 1877 г.“ (бяло, с червени краища).
  • 1-ви, 2-ри и 3-ти батальон от 6-ти Либавски пехотен полк – Георгиевско знаме с надпис „За превземането на Ловеч 22 август 1877 г.“ (бяло, със сини краища).
  • Лейбгвардейски Терски ескадрон на Собствения на Негово Императорско Величество конвой – знак на шапките с надпис „За Ловеч 22 август 1877 г.“
  • 30-и Донски казашки полк – Георгиевски щандарт с надпис „За Шипка, Ловеч, двукратно преминаване на Балкана и превземане на 50-ет оръдия при Канджикляр през 1877 и 1878 години“.
  • 6-а батарея от 3-та артилерийска бригада – знак на шапките с надпис „За Ловеч и Плевен в 1877 г.“
  • 2-ра батарея от 16-та артилерийска бригада – знак на шапките с надпис „За Ловеч и Плевен в 1877 г.“
  • 5-а батарея от 3-та артилерийска бригада – Георгиевска сребърна сигнална тръба с надпис „За Ловеч и Плевен в 1877 г.“

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

В Ловеч, осветените паметници посветени на Освобождението и освободителите са общо 15:

Паметник на лобното място на Цачо Шишков загинал на 15 юли 1877 г. при отбраната на Ловеч
  • Белия паметник изграден през 1902 г. на хълма „Стратеш“ за военните части участвали в делото на 22 август 1877 г.
  • Черния паметник изграден през 1902 г. на хълма „Стратеш“ е надгробен паметник на 4 войника от 118-ти пехотен Шуйски пехотен полк и 11 войника от 64–ти Казански пехотен полк загинали на 20 – 23 амгуст 1877 г. при второто освобождение на Ловеч .
  • 5 мраморни паметника на братските могили на руските войни от 5-ти Калужки пехотен полк, 6-ти Либавски пехотен полк и 2-а Артилерийска бригада загинали при второто освобождение на Ловеч на 22 август 1877 г.
Надгробен паметник на братска могила на подпоручик Николай Алексеевич Дудкин и 30 нисши чина от 6-ти Либавски полк, загинали на 22 август 1877 г. при второто освобождение на Ловеч
  • 3 мраморни паметника на братските могили на загиналите войни от 7-и Ревелски пехотен полк и 8-ми Естляндски пехотен полк загинали при второто освобождение на Ловеч на 22 август 1877 г.
  • Надгробен паметник на командира на 11-ти Псковски пехотен полк, полковник Александър Кусов загинал на 22 август 1877 г. при второто освобождение на Ловеч.
  • Надгробен паметник на лекаря на 12-ти Великолуцки пехотен полк, Александър Лебедевски.
  • Паметник на лобното място на ловчанския гражданин Цачо Шишков, загинал при отбраната на Ловеч на 15 юли 1877 г.
  • Кървав камък в квартал Дръстене, на мястото на погребението на цивилни ловешки граждани загинали на 15 юли 1877 г.
  • Кървав камък в двора на църквата „Света Троица“, на мястото на погребението на цивилни ловешки граждани загинали на 15 юли 1877 г.

През 1977 и 2007 г., руските паметници от местностите и тленните останки на героите са преместени и препогребани в близост до Белия и Черния паметник. Тук на височината „Стратеш“ е оформено мемориално място, посветено на Освобождението. Известно е като Алея на българо-руската дружба.

Почетни граждани[редактиране | редактиране на кода]

Загинали руски офицери и войници в действията при Ловеч 5 юли – 28 декември 1877 г.[редактиране | редактиране на кода]

Надгробен паметник на братска могила на майор Василий Лабунцов, капитан Александър Ивановский и 50 нисши чина от 5-ти Калужки полк, загинали на 22 август 1877 г. при второто освобождение на Ловеч
  • Полковник Александър Иванович Кусов – командир на 11-ти Псковски пехотен полк.
  • Полковник Алексей Аполонович Кирдан – командир на 11-ти стрелкови батальон от 3-та стрелкова бригада.
  • Майор Василий Гаврилович Лабунцов – командир на 1-ви батальон от 5-ти Калужки пехотен полк.
  • Капитан Александър Александрович Ивановский – командир на 1-ва стрелкова рота от 5-ти пехотен Калужки полк.
  • Капитан Василий Мойсеевич Дзюба – командир на 1-ва рота от 1-ви батальон на 5-ти Калужки пехотен полк. Починал от рана.
Надгробен паметник на поручик Иван Яндашевски загинал на 22 август 1877 г., при второто освобождение на Ловеч
  • Щабскапитан Пьотър Фьодорович Савин – гвардейска конноартилерийска бригада. Починал от рана.
  • Поручик Иван Яндашевски – командир на рота от 7-ми Ревелски пехотен полк.
  • Поручик Анатолий Воронов – командир на оръдие от 5-та батарея на 2-ра артилерийска бригада.
  • Поручик Иван Иванович Гавриленко – командир на 1-ва рота от 12-ти стрелкови батальон. Починал от рана.
  • Подпоручик Николай Алексеевич Дудкин – младши офицер от 6-ти Либавски пехотен полк.
  • Подпоручик Степан Хоменко – младши офицер от 12-ти стрелкови батальон. Починал от рана.
  • Хорунжий Григорий Василиев Гурбанов – 30-ти Донски казашки полк.
  • Портупей-юнкер Михаил Олесницки – 10-ти стрелкови батальон на 3-та стрелкова бригада. Починал от рана.
  • Александър Иванович Лебядевски – лекар на 12-ти пехотен Великолуцки полк. Починал от болест.
  • Поручик Григориев – младши офицер от 11-ти Псковски пехотен полк. Починал от болест.

Руските загуби в действията при Ловеч 5 юли – 28 декември 1877 г. са 1675 офицери и войници. От тях убити – 433: 14 офицери, 308 войници и безследно изчезнали 111 войници; ранени – 1242; 37 офицери и 1205 войници.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Генов Ц. Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1978 г.
  • Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П.Берон“, София, 1986 г.
  • Бръняков Б., Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877 -1878 г., Печатница „ Светлина “, Ловеч, 1928 г.
  • Тончев Т. Боят за Ловеч на 5 юли 1877 г. // Известия на РИМ – Ловеч, т.V, Ловеч, 2000 г.
  • Кузманова К. Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей, Ловеч, ИК „Витал“, Велико Търново, 2009 г.
  • Кузманов Ю. Ловеч в руско-турските войни през ХІХ век (част втора) 1877 – 1878. Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „ИнфоВижън“, Ловеч, 2019 г.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]