Битка при Ловеч (1877)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Битка при Ловеч)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ловеч.

Втората битка при Ловеч
Руско-турска война (1877–1878)
Алея на българо-руската дружба, Ловеч. Паметници на руски войни загинали при освобождението на Ловеч от османско иго на 22 август 1877г.
Алея на българо-руската дружба, Ловеч. Паметници на руски войни загинали при освобождението на Ловеч от османско иго на 22 август 1877г.
Информация
Период 5 юли/17 юли; 15 юли/27 юли; 20 – 23 август/1 - 4 септември 1877 г.
Място Ловеч, България
Резултат Победа за Русия
Територия Балкански полуостров
Страни в конфликта
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Руска империя
Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg полковник Алексей Жеребков
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg полковник Николай Бакланов
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал – майор Александър Имеретински
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал – майор Михаил Скобелев
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал – майор Владимир Доброволски
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-майор Карл Енгман
Ottoman flag.svgОсман паша
Ottoman flag.svg Рифат паша
Сили
22 693 войника 8000 войника
Жертви и загуби
1632 убити, безследно изчезнали и ранени 4200 убити и безследно изчезвали офицера и войника

Битката при Ловеч e част от борбата на Западния Руски отряд срещу Западната османска армия укрепена в Плевен. Сборен Руски отряд (командир генерал-майор княз Александър Имеретински) успява окончателно да превземе Ловеч и прекъсне най-важния път за снабдяване на османския гарнизон в Плевен.

По време на Руско-турската война (1877 – 1878), Ловеч на два пъти е освобождаван от Руските войски.

Първо превземане на Ловеч на 5 юли[редактиране | редактиране на кода]

Стратегическото планиране на двете страни предвижда провеждането на маневрена война, при която целта е не заемане на определена територия, а бърза победа над противника в рамките на 13-14 седмици. За руското командване най-важно е бързото преминаване на хребета на Стара планина, достигането до Одрин и диктуването на условията на мира. Турското командване предвижда флангови удари от изток и запад срещу настъпващата руска групировка и противодействие по нейния фронт. Тези особености на войната водят до нарастване на оперативното значение на Ловеч. Борбата за града се води в етап бързо настъпление на руската армия и етап борбата за надмощие. Успехът ще бъде на страната на тази армия, която води маневрените действия инициативно, динамично и енергично. Борбата за града е предизвикана от турското командване, което предвижда заемане на линията Плевен-Ловеч от Видинския армейски корпус и съединяване на основните турски армии. Руското командване противодейства чрез създаване на система от заградителни отряди по направлението Севлиево-Ловеч-Плевен.

полковник Алексей Жеребков

В началото на юли 1877 г. в Севлиево е сформирано тактическо казашка подразделение - Сборен отряд с командир полковник Алексей Жеребков и началник на щаба полковник Пьотър Паренсов, в състав:

  • 3-а сотня от 30-и Донски казашки полк с командир есаул Иван Антонов;
  • 6-та сотня от 23-ти Донски казашки полк с командир есаул Семьон Лавров;
  • 2-а сотня от Лейбгвардейски казашки полк с командир щабротмистър Александър Муратов;
  • команда от Владикавказкия казашки полк с командир сотник Александър Верещагин;
  • 1-ви артилерийски взвод от 6-а Донска конна батарея с командир есаул Иван Луизов

Общия личен състав е 480 войника и 2 оръдия.

На 5 юли отряда излиза от Севлиево. След боеве с 2 роти низам и до 1500 башибозуци и черкези при село Аканджилари (дн. Петко Славейково), село Киречли Павликяни (дн. Горно Павликене) и височината Стратеш превзема Ловеч на 5 юли/17 юли 1877 г. Тук остават 400 руски войници. Те охраняват околностите от разбягали се турски войници и цивилно население, които в посока на Троян и София, грабят и опожаряват българските села. Съгласно с политическата цел на войната в града е създадено българското управление - първо освобождение.

Османско настъпление към Ловеч на 15 юли[редактиране | редактиране на кода]

Началото на действията при Плевен променя оперативната обстановка и предизвиква многократна борба за Ловеч. Настъпващият към Плевен Осман паша нарежда завземане на Ловеч. Целта е възстановяване контрола на пътя София-Орхание-Ловеч-Плевен, по който се извършва снабдяването на неговите сили и вероятно съединяване с корпуса на Сюлейман паша, който атакува Шипченския проход. След еднодневно сражение турски отряд с командир генерал-майор Рифат паша превзема Ловеч на 15 юли. Града е отбраняван от малочислени руски сили с командир полковник Николай Бакланов и българи – доброволци от градската въоръжена стража с командир командир, учителя Найден Войнов). Загива отбраняващите града доброволци Найден Войнов, Цвятко Павлов, Цачо Шишков, Христо Йовков и Нечо Хинов. Подразделения на редовната турска войска, нередовни черкези и башибозуци безчинстват из града и околните му села. Загиват около 2600 българи. Тези турски действия продължават спорадично до късната есен на 1877 г., като резултат от теократичния характер на Османската империя и разпалването на религиозния фанатизъм. С тях Високата порта проявява пълно пренебрежение към подписаната от самата нея Брюкселска декларация за законите и обичаите на войната от 1874 г. Институтът по международно право на своята септемврийска сесия от 1877 г. еднозначно и категорично определя:

Турското правителство е отговорно за всички лоши инстинкти и варварски постъпки, които не са предотвратени и за които не са взети съответните мерки.

Турските сили остават в Ловеч. Оценявайки неговото важно оперативно значение, командващият турската групировка в Ловеч, генерал-майор Рифат паша строи отбранителна позиция от редут, окопи и траншеи.

Второ превземане на Ловеч на 22 август[редактиране | редактиране на кода]

От началото на август 1877 г. започва етапът на борбата за надмощие. Главните действия на руската армия са задържането на основните турски сили в Добруджа, отстояването на Шипченския проход и третата атака на Плевен. Оперативното значение на Ловеч нараства отново и е свързано с борбата за недопускане на съединяването на Западната и Централната турски армии. Започват нови маневрени действия в района на града, при които руското командване създава последователно шест временни сборни отряда, всеки един от които след изпълнението на поставената задача е заменян от друг. Техни командири са: генерал-майор Михаил Скобелев (три отряда), полковник Александър Липински, генерал-лейтенант Николай Святополк-Мирски и полковник Виталий Молски. Със своите действия те успешно разсейват и задържат силите на Западната турска армия и гарантират тила на Шипченската позиция.

генерал-майор княз Александър Имеретински

Успешната защита на Шипченския проход прави възможно провеждането на третата атака на Плевен. Превземането на Ловеч се разглежда като част от нейната подготовка. Третата битка за Плевен е предшествана от четиридневни боеве на 20 – 23 август 1877 г. за освобождението на Ловеч.

Превземането на Ловеч е възложено на Сборен отряд (командир генерал-майор Александър Имеретински). Сформира е от: 25,12 батальона, 13 казашки сотни, 12,2 артилерийски батареи с 98 оръдия, 1/8 сапьорен батальон - общо 22 693 офицери и войници.

Турските сили с командир генерал-майор Рифат паша са в състав от 8 пехотни батальона, 6 оръдия, взвод кавалерия и нередовно опълчение от черкези и башибозук - общо 8000 офицери и войници

След бързи и успешни действия на 20 и 21 август, руски части заемат командните височини на подстъпите към Ловеч.

На 22 август, руските части са разделени на две колони - лява и дясна. Командири са генерал-майор Михаил Скобелев и генерал-майор Владимир Доброволски. Резерва е с командир генерал-майор Карл Енгман. Рано сутринта на 22 август атакуват турските позиции от изток. Дясната колона овладява османските укрепления на височината „Синан тепе“, а лявата колона на „Рижата височина“ (дн. „Стратеш“). След прегрупиране след обяд преминават на западния бряг на река Осъм и частите на 2-та пехотна дивизия и 3-та пехотна дивизия щурмуват главния неприятелски редут при височината „Червен бряг“ до сегашния път за Плевен и след ожесточен бой го превземат. 1-а Кавказка Казашка бригада с командир полковник Иван Тутолмин с флангови удар осъществява успешно преследване на разбития противник.

Оцелелите турски войници отстъпват в Плевен и от тях са сформирани два пехотни батальона. Осъзнавайки оперативното значение на Ловеч, Осман паша напуска на 22 август Плевен c 20 пехотни батальона и 3 артилерийски батареи и нощува с село Ралево. Но Ловеч пада преди неговите сили да достигнат до града. На 23 август е предотвратен неговият опит да атакува града. Освен отряда на генерал-майор Александър Имеретински в борбата се включват още два сборни отряда с командири полковник Александър Ребиндар и полковник Виктор фон Лауниц. В Ловеч е възстановено българското управление - второ освобождение.

След тежки четиридневни сражения на 20, 21, 22 и 23 август, руските войници погребват в Ловеч труповете на 4200 турски офицери и войници.

Руските загуби на 20, 21, 22 и 23 август са 1632 офицери и войници. От тях убити - 424: 11 офицери, 302 войници и безследно изчезнали 111 войници; ранени - 1208; 35 офицери и 1173 войници.

От началото на септември 1877 г. действията при Ловеч са подчинени на идеята за организирането на обсаден обръч около Плевен. В града е установен временен гарнизон с командир генерал-майор Вадим Давидов. За две седмици са извършени най-необходимите първоначални действия по възстановяването на нормалния живот и е сложено началото на местните български органи за управление. От 10 септември гарнизонът е заменен и в града са настанени щабът и основните сили на новосъздадения Ловчанско-Севлиевски отряд с командир генерал-лейтенант Павел Карцов. Под негово командване и с най-енергични действия е изградена инженерна система и Ловеч е превърнат в солидна военна крепост. Прекъснати са турските снабдителни линии по направлението Орхание-Ловеч-Плевен и градът е второешалонна част от обсадния пръстен около Плевен. В помощ на Ловчанско-Севлиевския отряд са създадени и действат въоръжени български чети на Христо Иванов-Големия, Цеко Петков, Ильо Марков, Димитър Трифонов, Георги Пулевски и Георги Огнянов. Местните органи за управление заработват ефективно за възстановяването на поминъка, отварянето на училищата, изхранването на руския гарнизон и многобройните бежанци. През втората половина на септември и октомври Ловешко-Севлиевският отряд освобождава районите на юг и запад от града. Включен в състава на Западния руски отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко, освобождава Ябланица и Тетевен. В края на декември градът е изходен пункт на Ловчанско-Севлиевския отряд при зимното преминаване на Стара планина през Троянския проход, с което приключват действията при Ловеч.

Участници във второто освобождение на Ловеч[редактиране | редактиране на кода]

Състав на Сборния отряд[редактиране | редактиране на кода]

Белия паметник на хълма "Стратеш" в град Ловеч. Издигнат в памет на освобождението на града от османско иго на 22 август 1877г. На него са изписани всички части на Руската армия, участвали в бойните действия.

Формиран е от 25,12 батальона, 13 казашки сотни, 12,2 артилерийски батареи с 98 оръдия, 1/8 сапьорен батальон; 22 693 офицери и войници, от тях: 571 офицери и 22 122 войника:

командир - генерал-майор княз Александър Имеретински,

началник на щаба - полковник Пьотър Паренсов,

началник на артилерията - полковник Бури,

главен лекар - статски съветник доктор Сущински.

командировани офицери:

полковник Александър Голенищев-Кутузов (флигел-адютант на главнокомандващия),

капитан Пьотър фон Енден (флигел-адютант на главнокомандващия),

полковник Константин Рунов (флигел-адютант на главнокомандващия),

щабротмистър Сергей Цуриков (ординарец на главнокомандващия),

щабскапитан Евгений Андреевски (ординарец на главнокомандващия).

Пехота:

  • 2-а Пехотна дивизия с командир генерал-майор княз Александър Имеретински,

началник на щаба - полковник Владимир Шестаков:

1-ва бригада с командир генерал-майор Пьотър Разгилдеев със състав:

5-ти Калужски пехотен полк с командир полковник Казимир Елжановски,

6-ти Либавски пехотен полк с командир полковник Карл Кол.

2-ра бригада с командир генерал-майор Карл Енгман със състав:

7-ми пехотен Ревелски полк с командир полковник Алексей Писанко,

8-ми Естляндски пехотен полк с командир полковник Василий Головин.

  • 2-ра бригада от 3-та пехотна дивизия с командир генерал-майор Вадим Давидов със състав:

11-ти Псковски пехотен полк с командир полковник Александър Кусов,

12-ти Великолуцки пехотен полк с командир полковник Ридаевски.

началник на щаба капитан Алексей Куропаткин:

64-ти Казански пехотен полк с командир полковник Владимир Тебякин (от 2-ра бригада на 16-та пехотна дивизия).

1-ви батальон от 118-ти Шуйски пехотен полк с командир майор Желязовски (от 1-ва бригада на 30-та пехотна дивизия).

9-ти стрелкови батальон с командир полковник Алексей Салингре,

10-ти стрелкови батальон с командир полковник Василий Бородин,

11-ти стрелкови батальон с командир полковник Алексей Кирдан,

12-ти стрелкови батальон с командир полковник Виктор Курсел.

Кавалерия:

  • 1-ва бригада от Кавказката казашка дивизия с командир полковник Иван Тутолмин със състав:

Владикавказки казашки полк с командир полковник Пьотър Левиз оф Менар,

2-ри Кубански казашки полк с командир полковник Степан Кухаренко.

  • гвардейска полурота на Почетния на Негово Величество конвой с командир полковник Митрофан Греков.
  • лейбгвардейски Терски ескадрон на Собствения на Негово Императорско Величество конвой с командир щабротмистър Парфентий Кулебякин.
  • 30-ти Донски казашки полк с командир полковник Давид Орлов.

Артилерия:

  • 2-ра артилерийска бригада с командир полковник Бури със състав:

1-ва батарея с командир полковник Григоров,

2-ра батарея с командир подполковник Бауман,

3-та батарея с командир подполковник Прокопович,

4-та батарея с командир полковник Кривожблоцки,

5-та батарея с командир подполковник Гулден Балк де Гийдл,

6-та батарея с командир подполковник Никитин.

  • 3-та артилерийска бригада с командир полковник Александър Золотухин със състав:

3-та батарея с командир подполковник Потопчин,

5-та батарея с командир подполковник Рушковски,

6-та батарея с командир капитан Маевски.

  • 3-та батарея от 9-та артилерийска бригада с командир полковник Степан Дихов.
  • 2-ра батарея от 16-та артилерийска бригада с командир подполковник Лукашевич.
  • 8-ма Донска конна батарея с командир полковник Николай Власов.
  • далекобойна полубатарея с командир капитан Георгий Барбович.

Индивидуални награди[редактиране | редактиране на кода]

Орден „Свети Георги“ IV ст.

Колективни награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1-ви и 2-ри батальон от 5-и Калужски пехотен полк – Георгиевско знаме с надпис „За превземането на Ловеч на 22 август 1877 г.“ (бяло, с червени краища).
  • 1-ви, 2-ри и 3-ти батальон от 6-и Либавски пехотен полк – награден с Георгиевско знаме с надпис „За превземането на Ловеч на 22 август 1877 г.“ (бяло, с сини краища).
  • Лейбгвардейски Терски ескадрон на Собствения на Негово Императорско Величество конвой - знак на шапките с надпис „За Ловеч 5 юли 1877 г.“
  • 30-ти Донски казашки полк - Георгиевски щандарт с надпис „За Шипка, Ловеч, двукратно преминаване на Балкана и превземане на 50-ет оръдия при Канджикляр през 1877 и 1878 години“.
  • 6-та батарея от 3-та артилерийска бригада - знак на шапките с надпис „За Ловеч и Плевен в 1877 г.“
  • 2-ра батарея от 16-та артилерийска бригада - знак на шапките с надпис „За Ловеч и Плевен в 1877 г.“
  • 5-та батарея от 3-та артилерийска бригада - Георгиевска сребърна сигнална тръба с надпис „За Ловеч и Плевен в 1877 г.“

Памет[редактиране | редактиране на кода]

В Ловеч, осветените паметници посветени на Освобождението и освободителите са общо 13:

Паметник на лобното място на Цачо Шишков, Ловеч
  • Белия паметник изграден през 1902 г. на хълма „Стратеш“, напомня за военните части участвали в делото на 22 август.
  • Черния паметник е в памет на загиналите 4 войника от 118-ти пехотен Шуйски пехотен полк и 11 войника от 64–ти Казански пехотен полк.
  • 5 мраморни паметника на братските могили на руските войни от 5-ти Калужки пехотен полк, 6-ти Либавски пехотен полк и 2-а Артилерийска бригада при местността Сър пазар.
  • 3 мраморни паметника на братските могили на загиналите войни от 7-и Ревелски пехотен полк и 8-ми Естляндски пехотен полк при местността Червен бряг.
  • Паметник на загиналия на 22 август 1877 г. командир на 11-ти Псковски пехотен полк, полковник Александър Кусов.
  • Паметник на лекаря на 12-ти Великолуцки пехотен полк, Александър Лебедевски.
  • Паметник на лобното място на ловчанския гражданин Цачо Шишков, загинал при отбраната на града на 15 юли 1877 г.
  • Почетни граждани на Ловеч: полковник Пьотр Паренсов, полковник Иван Тутолмин, капитан Алексей Куропаткин, прапоршик Михаил Гембицки и подпрапоршик Сергей Касаткин.

През 1977 и 2007 г., паметниците от другите местности и тленните останки на героите са преместени и препогребани в близост до Белия и Черния паметник. Тук на височината „Стратеш“ е оформено мемориално място, посветено на Освобождението. Известно е като Алея на българо-руската дружба.

Загинали руски офицери и войници в действията при Ловеч 5 юли - 28 декември 1877 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • Полковник Александър Иванович Кусов - командир на 11-ти Псковски пехотен полк.
  • Полковник Алексей Аполонович Кирдан - командир на 11-ти стрелкови батальон от 3-та стрелкова бригада.
  • Майор Василий Гаврилович Лабунцов - командир на 1-ви батальон от 5-ти Калужки пехотен полк.
  • Капитан Александър Александрович Ивановский - командир на 1-ва стрелкова рота от 5-ти пехотен Калужки полк.
  • Капитан Василий Мойсеевич Дзюба - командир на 1-ва рота от 1-ви батальон на 5-ти Калужки пехотен полк. Починал от рана.
  • Щабскапитан Пьотър Фьодорович Савин - гвардейска конноартилерийска бригада. Починал от рана.
  • Поручик Иван Яндашевски - командир на рота от 7-ми Ревелски пехотен полк.
  • Поручик Анатолий Воронов - командир на оръдие от 5-та батарея на 2-ра артилерийска бригада.
  • Поручик Иван Иванович Гавриленко - командир на 1-ва рота от 12-ти стрелкови батальон. Починал от рана.
  • Подпоручик Николай Алексеевич Дудкин - младши офицер от 6-ти Либавски пехотен полк.
  • Подпоручик Степан Хоменко - младши офицер от 12-ти стрелкови батальон. Починал от рана.
  • Хорунжий Григорий Василиев Гурбанов - 30-ти Донски казашки полк.
  • Портупей-юнкер Михаил Олесницки - 10-ти стрелкови батальон на 3-та стрелкова бригада. Починал от рана.
  • Александър Иванович Лебядевски - лекар на 12-ти пехотен Великолуцки полк. Починал от болест.
  • Поручик Григориев - младши офицер от 11-ти Псковски пехотен полк. Починал от болест.

Руските загуби в действията при Ловеч 5 юли - 28 декември 1877 г. са 1675 офицери и войници. От тях убити - 433: 14 офицери, 308 войници и безследно изчезнали 111 войници; ранени - 1242; 37 офицери и 1205 войници.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Генов Ц. Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1978 г.
  • Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П.Берон“, София, 1986 г.
  • Бръняков Б., Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877 -1878 г., Печатница „ Светлина “, Ловеч, 1928 г.
  • Тончев Т. Боят за Ловеч на 5 юли 1877 г. // Известия на РИМ – Ловеч, т.V, Ловеч, 2000 г.
  • Кузманова К. Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей, Ловеч, ИК „Витал“, Велико Търново, 2009 г.
  • Кузманов Ю. Ловеч в руско-турските войни през ХІХ век (част втора) 1877-1878. Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „ИнфоВижън”, Ловеч, 2019 г.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]