Битка при Лютцен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битката при Лютцен
Тридесетгодишна война
Battle of Lutzen.jpg
Смъртта на Густав II Адолф при Лютцен - картина от Карл Валбом, 19 век
Информация
Период 16 ноември 1632 г.
Място Лютцен, севрозападно от Лайпциг, днешна Германия
Резултат Пирова победа за шведите
Воюващи страни
Flag of Sweden.svg Кралство Швеция
Flag of Electoral Saxony.svg Саксония
Wappen Kurpfalz.svg Курпфалц
Banner of the Holy Roman Emperor (after 1400).svg Свещена Римска империя
Marienfahne.gif Католическа лига
Командири
Armoiries rois Vasa de Suède.svg Густав II Адолф
Coat of arms of Saxony.svg Бернхард фон Сакс-Ваймар
Flag of East Frisia.svg Додо Книпхаузен
Small coat of arms of the Czech Republic.svg Албрехт фон Валенщайн
Wappen Pappenheim.png Готфрид Папенхайм
Banner of the Holy Roman Emperor (after 1400).svg Хайнрих Холк
Сили
12,800 пехота,
6,200 кавалерия,
60 оръдия
10,000 пехота,
7,000 кавалерия,
24 оръдия
Жертви и загуби
3,400 загинали
1,600 ранени и изчезнали
Неуточнена бройка
Битката при Лютцен в Общомедия

Битката при Лютцен (16 ноември 1632 г.) се води между католическата имперска армия на Албрехт фон Валенщайн и протестантската армия от шведи и германци, командвана от шведския крал Густав II Адолф в хода на Тридесетгодишната война (1618-1648 г.).

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

След като през 1630 г. шведите нахлуват в Германия, постепенно успяват да надделеят над католиците и да обърнат хода на войната. Ключовата победа е тази при Брайтенфелд. Оттам нататък Густав Адолф не възнамерява да изпуска инициативата. Той нахлува в южна Германия и през април 1632 г. отново разгромява имперските сили при река Лех. Самият имперски главнокомандващ фон Тили загива в тази битка. Тогава император Фердинанд II повиква отново на служба Албрехт фон Валенщайн, който с наемна армия тръгва към северна Германия, заплашвайки комуникациите на шведите. Густав Адолф се вижда принуден да го последва и да се ангажира с няколко малки сблъсъка. През ноември двете армии се оказват около Лайпциг, където се сблъскват.

Ход на битката[редактиране | редактиране на кода]

Денят се отличава с гъста мъгла, която забавя началото на битката. Тя започва добре за протестантите. Към 11 часа те атакуват слабото ляво крило на Валенщайн, където финландската кавалерия извършва блестящ пробив и всява паника. Налага се генерал Папенхайм да дойде на помощ с 3 000 души, за да отблъсне противниците. При това усилие обаче той е смъртно ранен и опитът за контраатака се проваля. Битката продължава да се води от тази страна на бойното поле с настъпления и отстъплания на двете армии. Докато води подкрепления в тази посока пада убит и шведския крал. Този факт обаче не става веднага известен и едва когато конят му е видян да галопира между двете армии, започва търсене. Открит е почти два часа по-късно и веднага е евакуиран в артилерийски фургон.

Албрехт фон Валенщайн

Междувременно шведското командване продължава да развива битката. Ветераните пехотинци от центъра атакуват противниковия център, макар че той е добре укрепен с окопи. Акцията им претърпява пълен провал — първо те са спрени от артилерийски огън, а после пометени от конницата, излязла от втори ред. Два от най-именитите шведски полка са почти унищожени. Точно тогава се понася слуха за смъртта на Густав Адолф и в шведските редици настъпва паника. Те започват отстъпление, спряно на линията на резерва извън обхвата на имперската артилерия. Вторият в шведското командване - Бернхард фон Сакс-Ваймар, поема поста главнокомандващ и се зарича да спечели битката. Но не неговите усилия, а вестта, че кралят наистина е убит, повдигат духа на армията. Решени да отмъстят, войниците тръгват напред и в унищожителна и за двете страни схватка успяват да изтикат Валенщайн от позицията му, завладявайки оръдията му. Имперската армия отстъпва в боен ред.

По време на отстъплението, вече след мръкване, Валенщайн среща 4000-та пехота, която цял ден е бързала на помощ. Той отхвърля желанието ѝ да предприеме контраатака, а я оставя да прикрива изморените му войници. Принуден да напусне Лайпциг и Саксония изобщо, той се оттегля в Бохемия. Така победата в тази битка остава за протестантите и особено за шведите, но загубата на Густав Адолф се оказва по-тежка от стратегическите ползи. Не е изненадващо, че скоро шведите ще претърпят поражение в битката при Ньордлинген.