Битка при Никопол (1877)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Никопол
Руско-турска война (1877–1878)
Nikopol dmitriev.jpg
Капитулацията на Никополския гарнизон, худ. Николай Дмитриев-Оренбургски
Информация
Период 3 – 4 юли/15 юли-16 юли 1877 г.
Място Никопол, България
Резултат Победа за Руската империя
Територия Балкански полуостров
Страни в конфликта
Русия Руска империя Османска империя Османска империя
Командири и лидери
Русия Николай Криденер Османска империя Хасан паша
White flag icon.svg
Сили
• 18 батальона
• 24 ескадрона
• 92 оръдия
• 8500 войника
• 17 батареи
Жертви и загуби
1311 убити и ранени 1300 убити и ранени,
7 000 пленени
Битка при Никопол в Общомедия

Битката при Никопол е проведена на 3 – 4 (15 – 16 нов стил) юли 1877 г. и е втората по време на Руско-турската война (1877 – 1878). Завършва с пленяването на Никополския гарнизон и открива възможност за решително настъпление на руските войски към централна Северна България.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

След десанта на руската армия на 15 (27) юни при Зимнич-Свищов, Никополската крепост придобива голямо значение. Тя представлява потенциална опасност за Свищовския плацдарм, чието разширяване и подсигуряване изисква бързото и ликвидиране. Затова след десанта започва прехвърлянето на Западният руски отряд, а на 26 юни (8 юли) главнокомандуващият Николай Николаевич издава заповед за превземането на града. Въпреки че някои части се намират все още в Румъния, генерал-лейтенант Криденер, се насочва към с.Мършевица (днес с.Любеново) и го заема на 28 юни. През следващите дни казашки разезди се опитват да съберат сведения за противника, но батареите му не ги допускат близо до укрепленията. Избягали българи обаче съобщават, че турският гарнизон няма месо за храна, яде сухари и е силно деморализиран – състои се предимно от стари хора, които нямат желание да се бият. Понеже изчаква прехвърлянето на всичките си войски, Криденер насрочва атаката срещу Никопол за 3 (15) юли 1877 г.

Турското командване не разполага с достатъчно сили в района за да се противопостави на руските войски. Затова смята, като остави във Видин достатъчно войски за отбраната на града, с останалите, Осман паша да настъпи през Ловеч към Търново. В Търново да се съедини с пристигналия от Шумен Ахмед Еюб паша в една силна армия и от там да настъпи към Свищов. За изпълнението на този план, на 10 юли Осман паша получава телеграма и се насочва към Никопол с 19 табура, 5 ескадрона и 9 батареи. По пътя присъединява още 3 табура от гарнизона на Оряхово. Осман паша нарежда на Хасан паша в Никопол да се държи до последно, понеже му идва на помощ. По време на придвижването си и когато достига р.Искър, научава, че Западният руски отряд е превзел Никопол и променя посоката си на движение към Плевен, като ускорява значително движението си.

Никополска крепост[редактиране | редактиране на кода]

Никопол в последните дни на владичеството наброява около 20 000 души, като преобладаващото население е турско. От север градът е естествено защитен от река Дунав, на изток е стръмният дол на Ерменлуйска река, а на запад – скалистият бряг на река Осъм. Уязвим е единствено от юг, откъм Въбелското плато, но то е тясно и не дава възможност за разгъване на крупни сили.

Никопол има три квартала: турски, български и еврейски, като в българския са построени красива църква и хубаво училище. Градът обаче е силно пострадал от руските батареи разположени по левия бряг на Дунав. Те го бомбардират по време на десанта при Свищов, с цел да отвлекат вниманието на турците. На 15 (27) юни градът е подпален и продължава да гори цяла седмица.

Карта на турските батареи и табии при Никопол.

Турците обновяват занемарената крепост, понеже я считат за вероятен пункт на руския десант. Построени са нови землени укрепления, а старите гладкоцевни оръдия са заменени с нови и модерни. Пред крепостта на изток, юг и запад в полукръг са изградени батареи, които представляват предната отбранителна линия. Батареите са свързани помежду си с траншеи и окопи, оставащи почти незабележими за русите, понеже са изкопани в гъсти ниви, лозя и овощни градини. По-назад и на командните височини около града са построени 6 редута и 1 люнет, които представляват втората отбранителна линия. Отбранителните пунктове са свързани с телеграфна линия. Пред тях са изкопани окопи, облицовани с камъни. Западно от с.Муселиево, на левия бряг на Осъм е построено отделно предмостово укрепление. Първоначално за отбраната на Никопол са отделени около 10 500 войници под командването на Хасан паша, но след като Атуф паша е изпратен да заеме Плевен с около 2 000 души, гарнизонът намалява на около 8 500 войници.

Руски войски[редактиране | редактиране на кода]

За овладяване на крепостта на Никопол руското командване изпраща генерал Криденер, командир на IX-и Армейски корпус с численост 18 пехотни батальона, 24 ескадрона и 92 оръдия и в състав:

  • Пехота:
    • 17-ти пехотен Архангелогородски полк
    • 18-ти пехотен Вологодски полк
    • 20-ти пехотен Галицки полк
    • 121-ви пехотен Пензенски полк
    • 122-ри пехотен Тамбовски полк
    • 123-ти пехотен Козловски полк
  • Кавалерия:
    • 9-ти улански Бугски полк
    • 9-ти Донски казашки полк
    • 34-ти Донски казашки полк
    • 2-ри Кубански казашки полк
    • Владикавказко-осетински казашки полк
    • Горнотерски планински конен и регулярен полк
  • Артилерия:
    • 5-та артилерийска бригада
    • 31-ва артилерийска бригада
    • 2-ра Донска казашка батарея
    • 1-ва Донска казашка конно-планинска батарея
  • Сапьори:
    • 1-ва рота на 5-ти сапьорен батальон

План за атака[редактиране | редактиране на кода]

Криденер разделя войските на две колони и общ резерв. Дясната колона, с командир генерал-майор Лашкарев и в състав 6 батальона и 2 сотни, има за задача да задържи с. Въбел и да подпомага главният удар. Лявата колона, с командир генерал-лейтенант Юрий Шилдер-Шулднер и в състав 6 батальона, 13 ескадрона и 30 оръдия, ще настъпи между реките Вит и Осъм, ще овладее мостовете и ще действа срещу противника на десния бряг на Осъм. По този начин ще бъде отрязан пътят за отстъпление на гарнизона на запад и юг. Общият резерв от 6 батальона остава под командването на генерал-лейтенант Николай Криденер. Планът предвижда основният удар да бъде насочен от запад и югозапад, където отбраната е най-слаба. Освен това Криденер ще може да разчита на съдействието на 63 обсадни и полеви руски оръдия, разположени на отсрещния бряг на Дунав.

Битка на 3 юли[редактиране | редактиране на кода]

Карта на битката при Никопол на 3 юли 1877 г.

Битката започва сутринта на 3 (15) юли около 4:00 часа с артилерийска стрелба от 40 оръдия в центъра, разположени източно от с. Въбел. 20-ти Галицки полк заема същото село. Турците отговарят с пушечен огън срещу русите в с.Въбел. Намесват се и две турски батареи, но скоро са заставени да замлъкнат. 121-ви Пензенски полк парира опит на турската пехота да настъпи към Свищов.

Лявата колона на Шилдер-Шулднер излиза от с.Дебово в 4:00 часа, придвижва се скрито по левия бряг на Осъм и като се разделя на три части, атакува предмостовото укрепление при с.Муселиево. Укреплението е отбранявано от 3 табура (батальона) с 3 оръдия, но към обяд е превзето от 18 Вологодски полк. Това улеснява действията на левия фланг на дясната колона, където 123 Козловски полк заема последователно с.Муселиево, с.Джорно (днес с.Жернов), мелницата и двата моста над р.Осъм (единият на пътя Никопол-Градещи, а другият на пътя Никопол-Плевен). С това пътят за отстъпление на гарнизона е отрязан. Към 14 часа двата полка превземат двете батареи вляво и вдясно от пътя Никопол-Градещи (днес с.Милковица), а към 16 часа е предприета атака срещу редута вляво от пътя и е отбита последвалата контраатака. Падането на нощта прекратява атаките срещу редута и съседния люнет. Полковете остават да лагеруват край Муселиево.

Българки от с. Въбел носят вода на руските войници.

Северно от този лагер се намират части от Кавказката казашка бригада на генерал-майор Иван Тутолмин с 6 оръдия (от състава на лявата колона). Задача им е да наблюдават пътя към Гулянци и да прекъсват съобщенията с външния свят. Около 14 часа Тутолмин заема с.Сомовит и се разполага вечерта на лагер южно от селото.

Когато научава за успеха на лявата колона, Криденер заповядва настъпление и на дясната колона. 20-ти Галицки полк, въпреки силния пушечен огън, преодолява откритото пространство и овладява окопите и батареята северно от с.Въбел. Оръдията в центъра улесняват с точния си огън тяхната задача и дават възможност на полка да продължи настъплението си. Превзет е редут №2 на десния бряг на Никополския овраг, но атаката срещу редут №3 на левия бряг е неуспешен. В 16 часа боя е вкаран и 122-ри Тамбовски полк (от общия резерв), но атаката е отново неуспешна. Редутът е овладян в 19 часа с общите усилия на двата полка. Оцелелите турците се оттеглят към крепостта.

Настъплението от изток и югоизток на генерал-лейтенант Николай Веляминов е спряно от двата редута №4 и №5от двете страни на пътя Никопол-Свищов.

Настъпването на нощта прекратява боевете, когато руските войски плътно са обградили града. Те са превзели първата отбранителна линия и двата редутита №2 и №3 южно от Никопол, които имат командно положение. Руският успех е постигнат при крайно тежки условия, тъй като през деня горещината надхвърля 35 градуса, а в околността няма питейна вода.

Капитулация на 4 юли[редактиране | редактиране на кода]

Предаването на Никополския гарнизон на 4 юли 1877 г.

През нощта Западният отряд се подготвя да атакува крепостта на сутринта, чиято стена е частично разрушена от артилерията. До такава обаче не се стига. Поставеният в критично положение и силно деморализиран турски гарнизон, заплашва Хасан паша с бунт в случай, че не предаде крепостта на русите. Над крепостта е развят бял флаг. Подполковник Мациевски с двама войници се покачват на стената и скачат вътре в крепостта. Вратата е отключена и вътре влизат руски войски. На генерал Криденер са предадени ключовете на крепостта. Над врата е поставено знамето на 123-ти Козловски полк. След като предават оръжието си, предалите се войници започват да излизат от крепостта. Шествието трае няколко часа. Пленени са около 7000 войника, 113 оръдия, 10 000 пушки, боеприпаси и 6 знамена. В пристанището се намират два монитора, които дори не правят опит да избягат и са пленени с екипажите си. Веднага след битката на 4 и 5 юли крепостта е преведена в порядък, преброени са пленените, прибрани са военните трофеи. 7 000 пленени турски войници са отведени край Дунав и под охрана са разположени на бивак. По заповед на главнокомандващия, Хасан паша е отведен в главният щаб, а пленените войници с необходимите продоволствия са изпратени през Свищов в Румъния в Букурещ под разпореждане на генерал Каталей. Около 2 000 семейства от местното мюсюлманско население са разместени под охрана на руски войници и са разоръжени. Наредено е иззетото оръжие да остане в Никопол и с него да се въоръжи българското население. На генерал Криденер е наредено да се отправи с наличните войски незабавно към Плевен и да го заеме, а градът Никопол да бъде предаден на румънските войски.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Битката при Никопол завършва с победа на руското оръжие и води до освобождението на града. Руският плацдарм при Свищов е разширен и подсигурен от запад. Унищожен е голям турски гарнизон, а турската армия е деморализирана. Победата повдига неимоверно духът и самочувствието на руския войник и укрепва вярата му в крайната победа. Откриват се благоприятни възможности за настъпление към Централна Северна България.

Загуби[редактиране | редактиране на кода]

Битката при Никопол струва на турците около 1 300 убити и ранени и около 7 000 пленени, а на русите 1 311 убити и ранени.

Веднага след падането на града, в три направления са изпратени команди от по сто войника с един офицер, които обхождат пътя на настъплението и прибират убитите и ранените. Ранените са превозвани до три лазарета, като главният е бил до село Мършовица (днес Любеново). В събирането на ранените се включва с волски коли и местното християнско население. Голяма част от нисшите чинове вечерта на 4 юли са погребани в братски могили във вътрешността на турските редути. На 6 юли в присъствието на всички е отслужена тържествена панихида за загиналите.

Руски загуби при Никопол [1]
подразделение убити изчезнали ранени и контузени общо
офицери войници войници офицери войници офицери войници
Pekh 17 Arhangelogorod.jpg 17 Архангелогородски полк 0 1 6 0 5 0 12
Pekh 18 Vologda.jpg 18 Вологодски полк 0 35 45 6 176 6 256
Pekh 20 Galitsky.jpg 20 Галицки полк 1 109 0 7 289 8 398
RAF A emb-Artillery1924.gif 5 артилерийска бригада 0 2 0 3 10 3 12
Pekh 122 Tambovski.jpg 122 Тамбовски полк 2 72 24 7 229 9 325
Pekh 123 Kozlov.jpg 123 Козловски полк 0 54 9 5 212 5 275
RAF A emb-Artillery1924.gif 31 артилерийска бригада 0 0 0 0 1 0 1
Кавказка казашка бригада 0 3 0 0 5 0 8
ОБЩО 3 276 84 28 927 31 1287
Паметникът на победата при Никопол
СПИСЪК С ИМЕНАТА НА ЗАГИНАЛИТЕ ОФИЦЕРИ
чин имена убит/починал допълнителни данни препратка
18 Вологодски полк
1 щабс капитан Александр Чут убит командир 5-та рота [2] [3]
2 прапорщик Виктор Андреевский починал от раните младши офицер [4]
20 Галицки полк
3 майор Василий Николаевич Волчанецкий убит командир 1-ва батерея [5] [6]
122 Тамбовски полк
4 подпоручик Кременецкий убит младши офицер [7]
5 подпоручик Ширяев убит младши офицер
123 Козловски полк
6 щабс капитан Озеров починал от раните командир 5-та рота [8]

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

Паметта на убитите руски войници и офицери е почетена с 9 паметника:

паметник на местонахождение изображение
1. Паметник на победата в чест на участвалите в боя полкове Архангелогородски, Вологодски, Галицки, Пензенски, Тамбовски, Козловски пехотни, Донски казашки №9 и № 34, 2 Кубански казашки и Владикавказки казашки, Осетински дивизион Терски конно ирегулярен полк, 5 и 31 артилерийска бригада, Донска казашка №2 батарея, Донска казашка конно планинска №1 батарея, 1 рота на 5 сапьорен батальон Никопол

м.Кая Баш

43°42′18″ с. ш. 24°53′52″ и. д. / 43.705° с. ш. 24.897778° и. д.

Паметник Никопол2.jpg Паметник Никопол3.jpg
2. Паметник над братска могила на руски воини, загинали при превземането на Никопол на 3 юли 1877 г. Въбел

м.Ливец

43°39′46.3″ с. ш. 24°53′04.1″ и. д. / 43.662861° с. ш. 24.884472° и. д.

Паметник Въбел4.jpg Паметник Въбел2.jpg Паметник Въбел3.jpg
3. Паметник над братска могила на 48 нисши чина от 123-ти Козловски полк, загинали при превземането на Никопол на 3 юли 1877 г. Любеново

м.Пасището

43°36′38.6″ с. ш. 24°56′21.1″ и. д. / 43.610722° с. ш. 24.939194° и. д.

Паметник Любеново123 Козловски полк4.jpg Паметник Любеново123 Козловски полк1.jpg Паметник Любеново123 Козловски полк5.jpg
4. Надгробен паметник на щабс-капитан Озеров от 123-ти Козловски полк, убит при превземането на Никопол на 3 юли 1877 г. Любеново

м.Пасището

43°36′38.6″ с. ш. 24°56′21.5″ и. д. / 43.610722° с. ш. 24.939306° и. д.

Паметник Любеново3.jpg Паметник Любеново7.jpg Паметник Любеново5.jpg
5. Надгробен паметник вероятно на подпоручик Кременецкий от 122-ри Тамбовски полк, убит при превземането на Никопол на 3 юли 1877 г. и погребан в с. Мършевица (Любеново) Любеново

м.Пасището

43°36′38.6″ с. ш. 24°56′21.8″ и. д. / 43.610722° с. ш. 24.939389° и. д.

Паметник Любеново 10.jpg Паметник Любеново 9.jpg Паметник Любеново 12.jpg
6. Паметник над братска могила на щабс-капитан Александър Чут и прапоршчик Виктор Андреевский от 18-ти Вологодски полк, загинали при превземането на Никопол на 3 юли 1877 г. и погребани в редут №1 на крепостта Никопол. Никопол

м.Баладжа

43°41′54.3″ с. ш. 24°52′14.4″ и. д. / 43.698417° с. ш. 24.870667° и. д.

Паметник щабс капитан Чут и прапоршчик Андреевский 1.jpg Паметник щабс капитан Чут и прапоршчик Андреевский 5.jpg Щабс капитан Чут.jpg
7. Надгробен паметник на майор Василий Николаевич Волчанецкий от 20-ти Галицки полк, убит при превземането на Никопол на 3 юли 1877 г. Никопол

м.Баша Чакмас

43°41′49.9″ с. ш. 24°52′33″ и. д. / 43.697194° с. ш. 24.875833° и. д.

Паметник майор Волчанецкий 4.jpg Паметник майор Волчанецкий 6.jpg Паметник майор Волчанецкий 2.jpg
8. Паметник над братска могила на подпоручик Ширяев и нисши чинове от 122-ри Тамбовски полк, убити на 3 юли 1877 г. при атаката на южния редут №3 на крепостта Никопол и погребани на 4 юли в същия редут Никопол

2 км южно от града

43°41′07.8″ с. ш. 24°53′32.2″ и. д. / 43.6855° с. ш. 24.892278° и. д.

Паметник 122-ри Тамбовски полк Никопол редута3.jpg Паметник 122-ри Тамбовски полк Никопол редута2.jpg Паметник 122-ри Тамбовски полк Никопол редута4.jpg
9. Паметник над братска могила на руски воини, загинали при превземането на редут №2 на крепостта Никопол на 3 юли 1877 г. и погребани в същия редут. Никопол

м.Дик Баир

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Генов Цонко, Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Наука и изкуство“, София,1978, с. 100 – 102
  • Георгиев Георги, Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П.Берон“, София,1986, с.52, 112 – 113
  • Сборник материалов по русско-турецкой войне 1877 – 1878 г. на Балканском полуострове. Выпуск 3. Журнал военных действий IX армейского корпуса, Санкт Петербург, 1898 г.
  • Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 г на Балканском полуострове, Выпуск 20: Журналы, дневники и очерки военных действий частей IX арм. корпуса. – 1901 г.
  • Бачевский, Константин Иванович, Воспоминания о походе 18-го Пехотного Вологодского полка в Турцию, в 1877 – 78 годах. – Санкт-Петербург, 1886 г.
  • Г. Георгиев, В. Топалов, Кратка история на Освободителната война 1877 – 1878, София, 1958 г.
  • Жуков, Григорий Данилович. Краткая история 122-го Пехотного Тамбовского полка и его родоначальников / Сост. ко дню столет. юбилея Полка 17-го мая 1897 г. штабс-кап. Жуков. - Харьков : типо-лит. Х.М. Аршавской, 1897

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]